по главата гали го полека. И му дума: — Хайде не плачи! Съвземи се, избърши очи, че голям си и не ти прилича. Кума Лиса кражбите обича, много мъчно ще се промени. А пък ти внимавай и помни, трябва да си бдителен и смел! Заю слуша, ниско поглед свел, и си мисли: „Права е Мецана, трябва по-внимателен да стана!“ А Лисана близо, край гората, мързеливо ляга на тревата. „Тук е тъй спокойно, хлад и сянка! Я преди да ме налегне дрямка в крадената книжка да надзърна.“ Но сгреши и другата разгърна. Вместо разни птици — хубавици вижда тя подгонени лисици, сиви вълци с кожи изподрани, кучета, ловци и зли капани. Лиса хвърля книжките веднага и към къщи впуска се да бяга. Но насреща — Кумчо Вълчо, ето, се прибира гладен от полето. Лиса мигом спира своя бяг и зашепва хитро: — Вълчо драг, най-голяма радост е за мен, че те срещам в тоя тъжен ден. Ах на тебе, Куме, знам, ще мога за открия своята тревога! Нажалено тя глава поклаща и гальовно под ръка го хваща. — Казвай, Лисо, що се тъй тревожиш! Аз ще ти помогна! — Не! Не можеш! В мирната и сенчеста дъбрава лошо време и за нас настава. Горските животни в тоя кът искат вече книги да четат. Неотдавна библиотекар Зая те избрали, друже стар! И сега при него за съвет и за книги стичат се отвред. Куме, куме, скоро във гората ще поискат те от нас разплата — затова да бягам съм решила! — Стига, Лисо, засрами се, мила! Зая Бая вярвай ми, завчас вдън гората ще прогоня аз, а пък всички, жадни за наука, ще получат Вълчова поука! Но до тях, на строен клонес бук кацна гълъб: „Що ли става тук?“ Вслуша се в тъгите на Лисана и на Вълча в страшната закана. Зая да спаси — криле разпери и отлитна помощ да намери. Вълчо тръгна грозен, страхивет, спря пред къщичката зъл, сърдит, изръмжа със ярост в тишината и заудря с лапа по вратата: — Вълчо чука, Зайо дългоух! Отвори не се прави на глух! И нахълтва Кумчо Вълчо страшен с рев и вой при заяка изплашен. Заю поглед ужасен повдига: — Вълчо, да не си дошъл за книга? — Книга ли, останал си без ум! Я не вдигай много, много шум, а оттук изчезвай без следа — иначе — очаква те беда! Знам че си жесток и страшен вълк, но да бъда тук — за мен е дълг! — Ти ли срещу мен повдигаш глас? Ей сега ще те науча аз! Заю трепна, после с пъргав скок скрива се на рафта най-висок. Вълчо се озъбва разярен: — Няма да избягаш ти от мен,
