Зайо неразбран! Ще те изям! Но стъписан млъква. Пес голям срещу него изръмжава смело — гълъбчето беше го довело. — Где е, отговаряй, подъл звяр, малкият ни библиотекар! — Хърр, не стъпвай ти към мен ни крачка, тежката ми лапа ще те смачка! Кумчо Вълчо в бой се хвърля пръв, Мурджо го посреща с гняв и стръв. Козина из стаята хвърчи, светят настървените очи. А пък Заю хуква да избяга, но засрамен спира се на прага. Спомня си съвета на Мецана. „Тук, при мойте книги, ще остана — мисли Заю. — Нищо, че треперя, още малко смелост ще намеря да дочакам края на борбата, че за срам ще стана във гората.“ Мурджо се нахвърля тоя път, зъбите му святкат и блестят. Вълчо от борбата уморен пада на земята победен, но с последни сили се премята — свил опашка, бяга към гората. — Хъррр — избяга смелият юнак, ще се срещнем с него утре пак! Зайо, ти спокойно работи, Вълчо няма тук да се вести! Мисли Заю: „Мурджо е герой, верен и добър другар е той!“ Жаден за просмета и наука, скоро бухалът пристига тука. А след него стъпва бавно, тежко, Заювият мил побратим Ежко. Книжки две подава той на Зая! — Кой ги е загубил, аз не зная! Бяха край лесковия шумак! Зай се усмихва под мустак. Лисините книжки той познава, взема ги и нова му подава. Заю чак до късно следобед книги дава всекиму поред. Свършил е работният му ден, сяда той безкрайно уморен, зачервените очички търка, в чекмеджето на бюрото бърка — Морковче изважда си оттам. — Ах, с каква наслада ще го ям! — мисли Заю, сладко, сладко хруска, после на леглото се отпуска. И заслушан в Щурчовите песни, се унася в сънища чудесни. ,
© 1960 Анна Александрова
© 1960 Радка Александрова
Сканиране и редакция: Вася Атанасова, 2009
Издание:
Анна и Радка Александрови. Зайо-Байо библиотекар
Художник: Вадим Лазаркевич
Издателство „Български писател“, София, 1960
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7214]
Последна редакция: 2009-09-01 22:20:00
