Крепостните стени на Остос все още се виждаха, когато Алтал се отби с коня си от пътя, тръгна през полето и стигна малката дъбова горичка, където с Еми бяха превърнали петте златни кюлчета в монети. През цялото време не престана да се вслушва внимателно в това, което си говореха пленниците.
— …Той е сам — чу шепота на Елиар. — Когато се отдалечим от града, ще се нахвърлим всички едновременно върху него и ще го убием. Предай това на другите. Да изчакат да им дам знак. Дотогава да бъдем покорни. Ще станем непокорни, когато останем насаме с него.
Алтал се усмихна. Учуди се, че на Елиар му бяха потрябвали цели няколко часа, за да се реши на такова действие. Бе предполагал, че ще го направи по-рано. Очевидно щеше да му се наложи да предприеме мерки, с които да обезкуражи затворниците.
Когато стигнаха до горичката, Алтал слезе от коня и каза на пленниците си:
— Чуйте ме, господа. Сега искам да седнете и да ме изслушате внимателно. На път сте да вземете едно прибързано решение и ми се струва, че преди това би трябвало да ви покажа нещо.
Извади ключа от веригите им и освободи крайния пленник.
— Ела тук и застани пред другите — каза му. — Ще направим едно малко представление на твоите приятели.
— Решил си да ме убиеш, нали? — попита момчето с треперещ глас.
— След като дадох за теб толкова пари? Не бъди глупак.
Отведе момчето на поляната до горичката.
— А сега гледайте внимателно — каза на останалите и протегна ръка с длан нагоре към треперещото момче. „Деу“, рече и бавно повдигна ръката си.
Пленникът започна да се издига и нададе удивен писък. Продължи да се издига все по-високо, докато Алтал с театрален жест продължаваше да повдига ръката си. След малко младежът се превърна в точица в небето над главите им.
— Я ми кажете сега — обърна се Алтал към зиналите от удивление пленници. — Какво усвоихте от този урок? Какво според вас ще стане с нашия приятел, ако го пусна да падне от тази височина?
— Ще падне ли? — попита глухо Елиар.
— Позна, Елиар. И какво според теб ще му се случи, ако падне?
— Вероятно ще загине.
— Елиар, думата „вероятно“ в случая е съвсем неуместна. Направо ще се пръсне като презрял пъпеш. Това е днешният ни урок, господа. Вие не желаете да се спречквате с мен. Вие, напротив, сте готови да изминете дори много дълъг път, само и само за да не се спречквате с мен. Някой има ли въпроси?
Всички с енергично кимане дадоха да разберат, че нямат въпроси.
— Чудесно. След като вече всички сте наясно с обстановката, смятам, че бихме могли да приземим вашия приятел.
След това Алтал каза „дреу“ със същия тон, с който го бе казвал преди време на обувката си в Дома на края на света, и внимателно спусна ръката си.
Момчето се отпусна безсилно на земята и запелтечи нещо.
— Престани, моля те. Нищо лошо не съм ти направил — каза му Алтал. След това взе ключа и се зае с освобождаването на пленниците. Не отключи единствено оковите на Елиар. Накрая посочи с ръка на север.
— Арум се намира натам, господа! Приберете развълнувания си приятел и си тръгвайте. Да не забравя — когато пристигнете, кажете на княз Алброн, че съм намерил Ножа, който търсех, и че Елиар за известно време ще ми прави компания. Кажете му също, че ще уредя сметката за тази услуга при следващата ни среща.
— За какво става дума? — попита Елиар.
— С твоя княз се разбрахме известно време да поработиш за мен — каза Алтал и стрелна с поглед останалите младежи. — Нали ви казах да си тръгвате? Защо сте още тук?
В следващия миг те побягнаха.
— Няма ли да ме освободиш от оковите? — попита Елиар.
— Нека не избързваме.
— Ако наистина си се договорил с нашия княз, няма защо да ме държиш окован. Аз няма да изневеря на дадената от него дума.
— Елиар, с тази верига ще ти е по-лесно. Докато си окован с нея, няма да ти се наложи да водиш трудна вътрешна борба с моралните си принципи. Гладен ли си?
— Не — отговори мрачно младежът. Очевидно му отиваше да е сърдит. Независимо от намусения си вид, бе красив млад човек, висок и русокос. Въпреки младостта си имаше широки рамене, а краката под фустанелата му бяха мускулести. Не бе трудно да се разбере защо другите младежи от войската на сержант Халор го бяха приели за свой водач.
Алтал нави веригата на Елиар около един дъб, заключи я и след това се излегна върху покритата с листа трева.
— Съветвам те да се опиташ да подремнеш — каза на младежа. — Очаква ни дълъг път, и то скоро. Не след дълго времето за сън едва ли ще ни достига.
— Къде ще ходим? — попита Елиар, у когото любопитството явно бе започнало да надделява над гнева.
— Нямам представа — призна Алтал. — Предполагам, че Еми ще ни каже, щом дойде.
— Коя Еми? Твоята котка ли?
— Не трябва да се подвеждаш по външния вид на нещата, Елиар. Опитай се да поспиш по-добре.
— Можеш ли да ми дадеш малко хляб или нещо друго за ядене?
— Бях останал с чувството, че не си гладен.
— Размислих. Малко храна би ми дошла добре.
Елиар извика един хляб и го подхвърли на пленника.
— Как го направи? — възкликна Елиар.
— Просто трик, който усвоих преди няколко години. Нищо особено.
— За пръв път виждам такъв трик. Ти май се отличаваш от другите хора, нали не греша?
— Не много, Елиар, не много. По-добре си изяж вечерята и се опитай да поспиш.
Малко след полунощ Еми се вмъкна безмълвно като призрак в дъбовата горичка и завари Алтал тъкмо в момента, когато се събуждаше.
— Не се ли държиш малко безотговорно, приятелю? — смъмри го тя.
— Защо?
— Бях останала с чувството, че ще пазиш Елиар.
— Той няма да избяга, Еми. Освен ако не е решил да понесе това дърво със себе си.
— Трудно ли ти бе да убедиш приятелите му да си тръгнат?
— Не особено. Е, на път за това място се опитаха да заговорничат, но успях да ги убедя, че това не е добра идея.
— Така ли? Как?
— Избрах наслуки един и направих с него това, което направихме с Пехал. Веднага схванаха какво искам да им кажа. След това ги освободих и им казах да си вървят. Тръгнаха си много бързо.
— Панаирджийски номер.
— Еми, познавам много добре начина на мислене на арумците. У тях чувството за дълг е много развито, така че се видях принуден да направя нещо много впечатляващо, за да им помогна да го преодолеят. Не вярвам, че би искала да ни устроят засада в някой храсталак. Наистина бях убедителен.
— Ножът у теб ли е?
— Да.
— Излез на лунната светлина — каза тя и го поведе.
— Какво ще правим?
— Ще прочетеш какво е написано върху Ножа.
— Еми, аз приемам заповеди от теб, не от тази антика.
— Това е просто предпазна мярка, Алтал. Ножът ще ти помогне да не изгубиш интерес към нашето
