— А какво правят в солните мини? — попита тя. — Можеш ли да ги опишеш?
Алтал се престори, че изтръпва от ужас, и каза:
— Бих предпочел да не правя това, ваше величество. На изток, във Векти, Плаканд и Екверо, осъдените на смърт престъпници молят да ги екзекутират, когато разберат, че ще бъдат изпратени в солните мини като наказание за извършени от тях убийства и други тежки престъпления. Изпращането в тези мини е много по- страшно от смъртната присъда. Ако един роб извади лош късмет, може да се измъчва и цели десет години в мините. Щастливците умират само след няколко месеца.
— Защо не ми опишете това по-обстойно? — Андина почти замърка.
Алтал започна да описва подробно живота в солните мини. Всъщност почти без преувеличения. Разказа за бързата загуба на зрението и за честите злополуки, при които щастливите роби веднага намираха смъртта си. Не пропусна да спомене и мрака, постоянния студ, праха и жестоките надзиратели и техните бичове.
— Накратко, убийците постъпват мъдро, когато предпочитат обесването пред изпращането на работа в мините — заключи той.
— Значи казваш, че изпращането в солните мини е съдба, по-злочеста от смъртта? — попита Андина и красивите й очи засияха.
— Така е — увери я Алтал. — Много, много по-злочеста.
— Струва ми се, че ще можем да се спогодим, господин Алтал. Значи, вие предложихте сто златни житни класа за всичките, нали така?
— Да, ваше величество, това е моето предложение.
— Съгласна съм. Стига да добавите и котката.
— Моля?
— Това мило малко котенце много ми хареса. Ако ми го дадете, смятайте, че сме се договорили и за останалото.
Глава 10
— Кажи й, че си съгласен, Алтал — разнесе се гласът на Еми в главата му.
— В никакъв случай! — отвърна й той.
— Моля ти се. Не ми казвай, че според теб тя би могла да ме задържи тук. Поискай обаче да ти даде и Ножа.
— Как да го направя?
— Не знам. Измисли нещо. Нали за това ти плащам? Да не забравя — когато ти даде Ножа, просто го пъхни в пояса си и въобще не го поглеждай.
— Защо?
— Не можеш ли просто да изпълняваш това, което ти казвам, без да задаваш въпроси? Не искам изобщо да поглеждаш Ножа преди да сме се махнали оттук. Прави каквото ти казвам и престани да ми възразяваш.
Алтал капитулира.
— Добре, мила — отвърна й безмълвно.
— Какво решавате, господин Алтал? — попита го Андина, докато нежно галеше мъркащата котка, свила се в скута й.
— Ваше величество ме изненада. Аз много обичам котката си — отвърна той и се почеса по брадичката. — Това поставя цялата сделка върху една съвършено различна основа. Робите са просто стока. Включването на Еми в сделката обаче променя характера й. Струва ми се, че е редно и аз от своя страна да поискам да добавите нещо към робите, преди да се разделя с котката си.
— Какво например?
— Не знам.
Алтал си даде вид, че размишлява, после каза:
— Би трябвало да бъде някакво ваше лично притежание. Много обичам котката си, за да я включа в някаква обикновена търговска сделка. Ако просто я продам, ще изпитвам угризения на съвестта.
— Странен човек сте, господин Алтал. — Ариа Андина втренчи в него сияйния си поглед. — Какво мое притежание би могло да удовлетвори вашата чувствителна душа?
— Не е задължително да е нещо, представляващо ценност само по себе си, ваше величество. За Еми не съм плащал нищо. Просто я намерих на пътя и я взех със себе си. Тя е майстор в намирането на път към хорските сърца.
— Забелязах — каза Андина и инстинктивно повдигна котката и я притисна към лицето си. — Просто съм влюбена в тази котка — добави със звънкия си глас. — Хайде, господин Алтал, решете се. Кажете каква цена искате за котката.
Алтал се засмя.
— Не би трябвало да се изразявате така, ваше величество. — Ако не бях честен търговец, можеше да се опитам да се възползувам от внезапната ви привързаност към котката ми.
— Назовете цена. Тази котка просто трябва да бъде моя.
— Не знам, не знам… Впрочем, какво ще кажете за ножа, с който си играете? Виждам, че сте привързана към тази вещ. За мен това е важното — привързаността.
— Изберете нещо друго. — В погледа на Андина се появи смущение.
— Не, ваше величество, не съм съгласен. Съгласен съм да ви дам котката си, ако вие ми дадете ножа. Вие няма да я цените, ако не ми дадете в замяна нещо, което да ви е мило.
— Виждам, че обичате да се пазарите, господин Алтал — рече недоволно Андина.
Еми посегна с лапичка и нежно погали бялата като алабастър буза на владетелката.
— Добре! Добре! — каза Андина и отново притисна Еми до лицето си. — Вземете ножа, господин Алтал. Вземете го. Не ми трябва. Вземете каквото искате. Тази котка просто трябва да бъде моя!
После хвърли ножа на мраморния под.
— Ако ваше величество не възразява, аз ще се погрижа за подробностите — каза любезно среброкосият Дакан. Очевидно именно той движеше делата на Остос.
— Благодаря, Дакан — каза Андина и стана, притискайки Еми към гърдите си.
— Да се държиш добре, Еми — каза Алтал, докато се навеждаше да вземе ножа. — Не забравяй — никакво хапане!
— Ама тя хапе ли? — попита Андина.
— Само понякога — каза Алтал, докато пъхаше ножа в пояса си. — Не много силно обаче. Обикновено само когато се поувлече в играта. Достатъчно е обаче да я ударите по носа и веднага ще престане. Да не забравя, ваше величество — не се изненадвайте, ако реши да ви оближе лицето. Езикът й наистина е малко грапав, но след известно време се свиква.
— Коя е любимата й храна?
— Риба, разбира се — каза Алтал и се поклони. — За мен бе същинско удоволствие да си имам работа с ваше величество.
Дрънченето на дългата верига започна да дразни Алтал още преди да излезе заедно с десетте арумци от главната порта на Остос. То бе постоянно напомняне, че вече не е сам, и това никак не му харесваше.
След като излязоха от града, Алтал изпрати една мисъл към двореца. През последните двадесет и пет века не се бе отдалечавал на такова голямо разстояние от Еми и това никак не му харесваше.
— Точно сега съм заета, Алтал — отвърна му нейната мисъл. — Не ме безпокой. Иди на мястото, където направихме монетите, и ме чакай там.
— Имаш ли представа колко време ще отсъствуваш?
— Довечера ще бъда при теб, Алтал. Задръж Елиар и пусни останалите пленници.
— Току-що платих много пари за тях, Еми.
— Лесно се сдоби с тези пари, лесно и ще се разделиш с тях. Обясни им накъде се намира Арум и им кажи да се прибират у дома. Само ще ни пречат.
