— Вятърът. Почвата сега е изсъхнала. Вятърът вдига прахта и я разнася, докато достигне някаква преграда. Тогава прахта се отлага.
— По този начин ли са се образували всички могили?
— Не всичките.
Алтал огледа могилата, присви очи и каза:
— Струва ми се, че ще ми трябват инструменти. Ако много настояваш, Еми, ще копая. Няма обаче да ровя с голи ръце.
— Ще имам грижата за това. Ще ти кажа коя дума трябва да използуваш.
— Все още си мисля, че ще ми е по-лесно да ограбя някого.
— В тази могила ще откриеш повече злато, отколкото в цяла дузина богаташки къщи. Нали каза, че за да откупиш Елиар и Ножа от Андина, ще ти трябва злато. Е добре, ето ти златото. Просто трябва да копаеш.
— Откъде знаеш, че тук има злато?
— Знам. Толкова много злато на едно място едва ли си виждал досега. Хайде, раздвижи се.
— Всичко това започна да ми омръзва, Еми.
— Ако направиш това, което ти казвам, няма да ми се налага да ти го повтарям. Така или иначе в определен момент ще го направиш. Защо не се заемеш с работа веднага, вместо да продължаваш да спориш с мен?
— Добре, мила — предаде се Алтал.
— Радвам се, че ме разбра — рече одобрително тя.
Даде му указания как да се сдобие с лопата чрез произнасянето на една-единствена дума и след това му посочи място, разположено на около петдесет стъпки от върха на могилата, откъм южната част на склона. На път за натам той видя няколко блока от варовик, наполовина заровени в пръстта. Очевидно по времето на построяването на дома бяха имали правилна форма, но вятърът и стихиите бяха заоблили краищата им до такава степен, че трудно можеха да бъдат отличени от обикновените камъни.
— Кога е била изоставена тази къща? — попита Алтал.
— Преди около три хиляди години. Човекът, който я построил, бил обикновен орач. После станал първият човек от селото, който отишъл в Арум. Не търсел злато, но въпреки това го намерил.
— Вероятно защото пръв е отишъл в Арум. Защо все пак го е направил, след като не е знаел дали там има злато?
— В селото му се стигнало до конфликт при изясняването на собствеността върху едно прасе. Съселяните му били малко раздразнени, така че той решил да поживее известно време в планините, докато се успокоят. Вярвам, че си ме разбрал. Това е мястото, приятелю. Хайде, слизай от коня и почвай да копаеш.
Той слезе от коня, измъкна Еми от качулката и я сложи върху седлото. След това свали наметалото, нави ръкавите си и попита:
— Колко дълбоко трябва да копая?
— На около метър и половина. Ще стигнеш до няколко каменни плочи, които ще трябва да отместиш. Под тях има малко подземие, където се намира златото.
— Сигурна ли си?
— Престани да си губиш времето и започвай да копаеш, Алтал.
— Добре, мила — въздъхна той и с неохота заби лопатата в пръстта.
Копаенето не се оказа толкова трудно, колкото бе предполагал.
— На твое място не бих изхвърляла пръстта толкова надалеч по склона — каза след малко Еми. — След като приключиш работата си, ще трябва да я върнеш на мястото й и да запушиш отвора.
— Защо?
— За да не открие някой друг златото, което ще оставиш тук.
— Не смятам да оставям никакво злато.
— С какво ще го пренесеш?
— Ти си седнала върху него, любов моя. Кончето е яко.
— Едва ли е чак толкова яко.
— Колко злато има долу?
— Повече, отколкото може да се натовари на коня.
— Наистина ли? — Алтал започна да копае по-бързо.
След половин час попадна на каменните плочи, споменати от Еми, разчисти ги, подпря лопатата на стената на дупката, коленичи и започна да търси процепи между тях с помощта на блестящата си стоманена кама.
— Какво точно трябва да търся, Еми? Тези плочи са така плътно прилепнали, че не мога да вкарам дори върха на ножа в процепите.
— Продължавай да търсиш. Плочата, която ни интересува, е по-хлабава.
Той продължи да търси и накрая я намери. Пръстта, натрупала се в течение на векове в процепите, се бе уплътнила. Наложи му се да положи доста усилия, за да я изчегърта. След това с помощта на лопатата повдигна плочата.
Тя излезе сравнително лесно. Лъхна го застоял въздух. Под плочите имаше дупка, но вътре бе твърде тъмно, за да се види нещо. Извади още една плоча, за да влезе в подземието повече светлина.
Видя старателно подредени една до друга купчини тухли, покрити с дебел слой прах. Заля го вълна от разочарование. Защо обаче собственикът бе положил такова старание, за да укрие обикновени тухли? Посегна и избърса праха от една от тях.
Не можа да повярва на очите си. Тухлата, скрита под слой вековен прах, бе яркожълта.
— Боже мой! — възкликна Алтал и започна да почиства праха от другите тухли.
— Бог точно сега е зает, Алтал. Да му предам ли нещо?
— Тук сигурно има тонове злато!
— Нали ти казах — отвърна доволно тя.
Златото се оказа излято в тежки продълговати кюлчета с дължината на човешка ръка и малко по-дебели от нея. Алтал усети, че ръцете му треперят, когато започна да ги изважда от отвора и да ги слага върху плочите.
— Не се увличай — предупреди го Еми.
— Двадесет ще стигнат ли? — попита той с неохота.
— Кончето едва ли ще може да носи повече.
Алтал се видя принуден да се задоволи с двадесет кюлчета. После постави плочите на мястото им, върна всичката пръст в отвора, изкорени няколко близки храсталаци и грижливо ги засади, за да скрие входа към частната си златна мина.
След това натовари коня, яхна го и започна весело да си подсвирква.
— Нещо си много весел — отбеляза Еми.
— Вече мириша на богатство, Еми — отвърна той въодушевено.
— Колкото до миризмата, усетих я още преди няколко дни. Отдавна трябваше да се изкъпеш.
— Не тази миризма имах предвид, котенце.
— А би трябвало. Такава воня е способна да вкисне и мляко.
— Вече ти казах, че физическата работа не е за мен, Еми — напомни й той.
Късно следобед прекосиха река Остос и си устроиха бивак откъм треборейската страна. За да има мир, Алтал се изкъпа, изпра дрехите си и дори обръсна едномесечната си брада. Еми решително одобри всичко това.
След три дни зърнаха отдалеч крепостните стени на Остос.
— Внушителни са — отбеляза Алтал.
— Вярвам, че твоята оценка ще им допадне. Как смяташ да проникнеш в двореца?
— Все ще измисля нещо. Коя беше думата за „не се приближавай“?
— „Бхойд“. Всъщност тя означава „да накараш някого да осъзнае нещо“. В случая обаче ще ти свърши работа. Защо питаш?
