а хората, които ги купуват, се сдобиват с работници.
— А самите роби каква полза извличат от тази сделка?
— Изхранват ги, ваше величество. Един роб не трябва да се тревожи за прехраната си. Дори и реколтата да е слаба и рибата да не кълве, той пак не остава гладен.
— Според нашите философи робството е зло.
— Не се занимавам с философия, ваше величество. Приемам света такъв, какъвто е. Готов съм да заплатя по десет златни перквейнски класове за всеки здрав пленник, когото сте готова да ми продадете.
Тя го погледна удивено.
— Това е много добра цена, господин Алтал.
— Когато купувам първокачествена стока, ваше величество, плащам първокачествена цена. Не търгувам със старци или млади жени. Купувам само млади, здрави и силни мъже, които могат да работят здравата.
Погледна младия арумец, окован към колоната и добави:
— С ваше разрешение, ваше величество. — После отиде до стълба, където окованият с вериги Елиар унило бе седнал на пода и викна: — Стани!
— Ти пък кой си? — попита го навъсено Елиар.
Алтал го хвана за косата и го изправи.
— Когато ти нареждам да направиш нещо, ще го правиш! А сега си отвори устата, искам да ти видя зъбите.
Елиар стисна устни.
— Малко е опърничав, господин Алтал — каза Андина. — Опитвам се да го излекувам от това.
— Необходимо е да се прояви малко твърдост, за да се пречупи духът на един роб, ваше величество — каза Алтал, извади камата си и с нейна помощ разтвори устата на Елиар. — Хубави, здрави зъби — отбеляза. — Това е много добре. Робът с лоши зъби е непълноценен.
Елиар се опита да се нахвърли върху Алтал, но веригите му попречиха.
— Малко е глупав — отбеляза Алтал. — Човек обаче винаги може да бъде излекуван от тази болест. Момче, твоят сержант никога ли не ти е обяснявал, че е глупаво да нападаш въоръжен мъж с голи ръце? Особено когато си окован?
Елиар се напъна и се опита да скъса веригите.
— И мускулите му са в добро състояние — отбеляза одобрително Алтал. — Ваше величество, специално за този съм готов да заплатя по-висока цена.
— Точно този не е за продан — отвърна Андина малко троснато. Гласът й стана твърд като стомана, а в черните й очи блесна пламък.
— Всичко е за продан, ваше величество — засмя се цинично Алтал.
— Не действувай прибързано, Алтал — зазвуча в главата му мъркащият глас на Еми. — Все още я обработвам.
— Смяташ ли, че можеш да я убедиш?
— По всяка вероятност да. Тя е млада и податлива на пориви. Поискай да видиш другите пленници. Сигурно ще трябва да ги купиш всичките, за да получиш и Елиар.
— За този бихме могли да си поговорим по-късно, ваше величество — каза Алтал на владетелката. — Бихте ли позволили да огледам останалите?
— Разбира се, господин Алтал — отвърна Андина. — Княз Дакан, покажете му тъмницата.
— Веднага, ваше величество — отвърна възрастният благородник.
— Последвайте ме, господин Алтал.
Двамата излязоха от тронната зала.
— Вашата ариа е много красива — отбеляза Алтал.
— Това е единствената причина, поради която я търпим, Алтал. Прощаваме й недостатъците само заради хубостта й.
— След време ще миряса, Дакан. Съветвам ви да я омъжите. Като народи няколко дечица, ще се успокои.
В тъмницата имаше девет млади арумци с фустанели. Неколцина от тях все още страдаха от раните си, получени в битката. Алтал се престори, че ги оглежда.
— Общо взето, бива ги — каза на Дакан, когато пак тръгнаха към тронната зала. — До сделка обаче няма да се стигне, ако не ми продаде и онзи, който е прикован към колоната. Той е най-добрият. Ако успеем да я убедим да го продаде, ще взема и тези. Ако не даде съгласието си, боя се, че ще трябва да отида другаде.
— Ще поговоря с нея — обеща Дакан. — Може би няма да е зле да й обясниш условията, при които живеят робите в мините в Ансу. Ако малко поукрасиш нещата, няма да навреди. Малкото момиченце е жадно за мъст. Нека я убедим, че животът на един роб в солна мина е по-лош и по-страшен от всичко, което тя би могла да му стори тук. Точно това трябва да направиш. Бъди красноречив, Алтал. Наблегни върху неописуемите ужаси, които ги очакват там. Андина е изпълнена със страсти, а хората, изпълнени със страсти, взимат прибързани решения, като се поддават само на поривите си. Аз ще ти помогна в това, доколкото ми е по силите. Искам да махна младия Елиар от Остос и особено от полезрението на Андина. Ако тя откаже да ти го продаде, ще възложи на мен да предложа начина, по който да го убие. Заради това съм изпълнен с желанието да се отърва от него.
— Разчитай на мен — успокои го Алтал. — Когато става дума за покупко-продажби, няма по-добър от мен.
После се свърза мислено с Еми и попита:
— Успя ли вече да я обработиш?
— Напредвам.
— Опитай се да пробудиш у нея интерес към солните мини.
— Защо?
— За да й разправя някои ужасни неща.
— Пак ще лъжеш, така ли?
— Не, този път ще разкажа самата истина. Освен ако нещо не се е променило, солните мини на Ансу са по-лоши от най-дълбоките зандани в Некверос. Дакан смята, че този номер може да мине. Постарай се да я убедиш. Ако тя откаже да ни продаде Елиар, Дакан ще трябва да организира убийството му.
Когато Алтал и Дакан се върнаха в тронната зала, видяха, че Андина е сложила ножа с острие като лавров лист до трона и е съсредоточила цялото си внимание върху Еми. Усмихваше се с усмивка, наподобяваща изгряващо слънце. Бе красива дори и когато гледаше намръщено Елиар. Сега, когато се усмихваше, красотата й насмалко не подкоси коленете на Алтал.
Дакан отиде до трона и тихо започна да обяснява нещо на младата владетелка, като се държеше все пак на известно разстояние. После даде на Алтал знак да се доближи и той отиде до трона.
— Струва ми се, че вече бихме могли да пристъпим към разговор по същество, господин Алтал — каза Дакан. — Какво е вашето предложение?
— Давам по девет перквейнски златни житни класа на парче за онези, които са в тъмницата — отвърна Алтал.
— Преди малко каза десет! — раздаде се внезапно гласът на Андина. Алтал реши, че сержант Халор е проявил голяма сдържаност в характеризирането на този глас и вдигна ръка.
— Цената може да бъде предмет на договаряне, ваше величество. Ако сте съгласна да продадете и Елиар, ще я увелича. Ще ви платя общо осемдесет и една златни монети за деветимата пленници в тъмницата. Ако се съгласите да прибавите към тях Елиар, ще ви платя сто монети за всичките.
— Това е с цели деветнадесет жълтици повече. Та той не струва толкова! — Тя отново повиши глас.
— Той е първокачествена стока, ваше величество. Когато отида в Ансу, именно него ще изложа на челно място за продан. Сигурен съм, че собствениците ще са готови да закупят цялата партида само и само за да се сдобият с него. Аз разбирам от добра стока. Покажа ли на купувачите Елиар, мога да пласирам дори и сакати в комплект с него.
