чакаме Белдин. Преди да пукне зората на третия ден Поул направи един разузнавателен полет и ни съобщи, че бойните кораби на Елдриг идват нагоре по реката. Река Аренд сега беше буйна и пълноводна заради валежите и течението доста забавяше тяхното движение. Ние с Поул и близнаците решихме, че вече няма никакъв смисъл да оставаме в града. Мимбратите си знаеха работата и нямаше нужда да ги наставляваме. Белтира тръгна на изток, за да се присъедини към алгарите, драснианците и улгосите. Белкира пък се насочи към безбродния лес на север, за да срещне Бранд.
Не си губете времето да търсите горите. Тях ги няма вече на това място. Изсякохме ги малко след като свърши битката. По принцип не одобрявам унищожаването на дърветата, но тогава спешно се нуждаехме от дърва за огъня.
Още не бяхме сигурни колко строги и неоспорими са забраните, които ни беше наложила Необходимостта, затова доста колебливо пробвахме къде са границите на допустимото. Сигурни бяхме, че не ни е позволено да превърнем всички ангараки в жаби, но по нищо не личеше, че не можем да направим единственото, от което наистина се нуждаехме. Възможността да поддържаме връзка от разстояние с близнаците и Белдин ни позволяваше да координираме действията си. От повече не се и нуждаехме. Събитията от този трети ден трябваше да се случат на земята, ето защо се въздържахме да използваме екзотични методи, да не би неволно да объркаме предначертаното.
Двамата с Поул отлетяхме на север и кацнахме в короната на едно дърво в края на леса, където беше Бранд. Искахме да държим под око ангараките, докато чакаме да настъпи денят.
Зората бавно пропълзя по хоризонта на изток и ни даде възможност да различим в детайли как Зедар е групирал силите си. Хората му се бяха разположили навсякъде, използвайки прикритието на нощта. Торак знаеше какво ще се случи даже по-добре от нас и Зедар беше направил подготовката за бъдещата битка.
Ад Рак Кторос, якият крал от Ктол Мург с мрачното лице, беше на левия фланг. Повечето от войниците носят метални ризници като мургите. Ето защо Ад Рак Кторос беше наредил на своите хора да боядисат броните си в червено, за да се отличават в общото меле. Изглеждаха сякаш някой ги е облял с кръв, но сигурно и това беше част от целта.
Малорианците, които бяха най-многобройната част от армията на Кал Торак, бяха плътно подредени в центъра. Предвождаха ги генералите от Мал Зет, макар че на практика Зедар издаваше всички заповеди. Той пък ги получаваше от Торак. Едноокия обичаше да се изживява като военен гений, но колко интелект трябва да надделееш над противника с прозрачни номера?
Яр Лек Тун от Гар ог Надрак и Гетел Марду от Тулдом държаха десния фланг. Легионите и череките на Елдриг щяха да дойдат от тази страна. Надраките са доста добри воини, макар понякога да нервничат и да проявяват нетърпение. Но на тулите изобщо не може да се разчита, когато дойде ред да се бият.
— Няма ли да събудиш всички, татко? — предложи Поул.
— Май е време да започваме — съгласих се. — „Белкира — насочих мисълта си, — нека да започваме. Кажи на Бранд да надуе рога.“
Той не си направи труда да отговори, но явно е получил посланието ми, защото миг-два след това дълбокият звук от рога на Бранд даде дълъг натрапчив сигнал. Минута по-късно сребърният глас от тръбата на Чо-Рам отвърна от изток. После от вътрешността на Во Мимбре се обади и рогът на Мандор. Двамата с Поул се ослушвахме напрегнато няколко минути, но Белдин не отговори. Още не беше достигнал позицията си.
Един учен от университета в Тол Хонет беше написал обемиста дисертация за легендарното значение на звуците от тези рогове. В действителност обаче те бяха само знаци, че нашите сили са по местата си и са готови за бой. Затова нищо нямаше да започне, докато Белдин не отговори. И дума не можеше да става да нападнем без него.
Обзалагам се, че Зедар знаеше какво означават сигналите на роговете. Използвахме същата система и при Войната на боговете. Звуците на роговете точно на зазоряване обаче изнервиха водачите на ангараките. Малорианците започнаха да удрят с мечове по щитовете си и да надават бойни викове. Предполагам тази врява имаше за цел да ги ободри и окуражи. На мен обаче крясъците им ми се сториха малко обезверени. Звукът на рога е общоприет сигнал за атака. Въпреки това никой не нападаше. Съвсем разбираемо е това да изопне нервите на воините, не намирате ли?
Изчакахме още половин час. После, тъкмо слънцето се появяваше на хоризонта, аз се обадих на Белкира: „Братко, накарай го да опита отново!“ Бранд пак наду рога си, а Чо-Рам и Мандор му отвърнаха. И отново зачакахме. От Белдин — ни глас, ни стон. Можех да се свържа лично с него, но Зедар сигурно щеше да ме чуе и, което е по-важно, щеше да чуе отговора му, а това щеше да издаде неговото местоположение. Ако все още беше на няколко левги разстояние, Зедар би могъл да атакува на изток или на запад и да започне битката преди аз да съм готов.
Надраките, както споменах, са големи нерваци. Яр Лек Тун реши, че на всяка цена трябва да знае какво става. Той изпрати група конници на север към горите. Те изтрополиха сред дърветата на около половин миля от мястото, където чакахме ние с Поул. Повечето от конете им се върнаха след малко, но върху тях не беше останал нито един ездач. Не е добро хрумване да яздиш в гора, където лежат в засада астуриански стрелци.
След това, вероятно да не би някой да го надмине (а мургите не биха търпели надраките да ги превъзхождат), Ад Рак Кторос също изпрати свои разузнавачи. Те се отправиха към хълмовете на изток. И не се върнаха. Да попаднеш в капана на алгарската конница е също толкова глупаво, колкото и да яздиш в гори, където се крият астурианците.
Ние продължавахме да чакаме. След около половин час аз отново реших да опитам. „Накарай го пак да изсвири, Белкира“, предадох мислено. „Да изсвири?“ — Белкира прозвуча малко засегнато, но Бранд опита за трети път. Чо-Рам и Мандор отвърнаха незабавно и след миг, който ни се стори дълъг като век, същински фанфарен ек отвърна откъм запад. Това може и да изглежда преувеличено, но някои от тези легиони бяха гвардейци от двореца в Тол Хонет и предполагам, че в редиците им е имало поне няколко военни оркестъра.
Само това и чаках.
— Не мърдай, Поул — наредих на дъщеря си. — Отивам да хвърля едно око. Не искам да започвам нищо преди лично да съм видял, че Белдин си е на мястото.
— Не се бави много, татко. Утрото вече преваля, а едва ли нашата цел е Бранд да хвърли предизвикателството си след залез слънце.
Разтворих криле и прибрах крака, за да използвам инерцията, после се понесох, махайки мощно. Щом се издигнах на около десетина метра, пред мен се разкри цялото бойно поле. Корабите на Елдриг бяха закотвени по северния бряг на река Аренд на няколко мили надолу от Во Мимбре. Силното течение беше забавило пътя им нагоре по реката, но пък и беше дало възможност да гребат чак до плитчините на запад от града. Само да пожелаеше, Белдин би могъл и сам да стигне до южната стена на Во Мимбре. Легионите, чиито полирани нагръдници проблясваха на утринното слънце, представляваха внушителна гледка. Те маршируваха в изрядни редици, настъпвайки срещу надраките и тулите. Свирепите воини на Елдриг обаче
„Добре, Белкира — изпратих мисълта си аз, — кажи на Бранд да даде сигнала.“
Този път Бранд наду два пъти своя рог. Чо-Рам отвърна по същия начин. Мандор обаче едва не си издуха дробовете през своя рог — той започна да свири непрекъснато и пронизително.
После портите на Во Мимбре се отвориха с трясък и рицарите се понесоха в атака. Атаката на рицарската кавалерия е може би най-известната атака в историята, затова едва ли ще ми се наложи да я описвам детайлно. Пък и едва ли бих могъл да ви я предам в най-големи подробности, защото точно в този момент нещо друго привлече погледа ми. Кулата от черно желязо на Кал Торак беше в центъра на ордите и аз зърнах гарван да кръжи над нейния връх. Бях сигурен, че това не е обикновен гарван. Или Зедар искаше лично да види мимбратите или като мен беше решил, че е най-добре да ръководи битката някъде отвисоко.
Него обаче го чакаше изненада. Едно самотно бяло петънце започна да пада право насреща му, докато той се издигаше над бойното поле. Тази странна форма на атака е крайно неприсъща на бялата сова, а и нито една обикновена сова не би ловувала посред бял ден.
