дузина големи камъни, преди да се овладее. Ангараките, които бяха най-близо около него, отскочиха на безопасно разстояние, а Зедар офейка като заек.
— Кой сред смъртните крале е толкова глупав, че да предизвика Краля на света? — изрева Торак. — Кой от вас ще се опълчи срещу Бог?
Коварството на Необходимостта, която говореше чрез устата на Бранд, беше достойно за възхищение. Торак никак не искаше да се среща лице в лице на дуел с Бранд, но яростта му замъгли здравия разум. Беше изключено Торак, който е съвършен егоманиак, да не отвърне на тази обида.
— Аз съм Бранд, Пазителят на Рива — отвърна Детето на Светлината, — и те предизвиквам теб, долен и уродлив, и цялата ти паплач. Покажи силата си, приеми предизвикателството ми или се махай и никога повече не смей да заставаш на пътя на Западните кралства.
Това беше наистина много дръзко. Торак все пак беше Бог. Със или без забраните на Необходимостта, това със сигурност щеше да го извади от равновесие. В този момент аз си представих ново разцепване на света. Слава на боговете, това се размина, но той накълца още няколко камъка с меча си.
—
Независимо от всички предупреждения, той все пак прие предизвикателството на Бранд. Разменените дързости между двамата накараха бойното поле да притихне. Много от воините, моите и на Зедар, изглеждаха като парализирани от пронизващия звук на тези гръмотевични гласове. Битката беше прекратена. Тишината се нарушаваше единствено от стоновете на ранените и умиращите. Хвърленото предизвикателство и това, че то беше прието, стовариха отговорността за изхода от битката при Во Мимбре на раменете на Бранд. И на Торак също.
Едноокия закрачи на север, а неговите малорианци се тълпяха панически встрани от пътя му, щом ги наближеше. Бранд също така неумолимо се отправи на юг. Аз се преобразих на вълк и хукнах след него. Над главата му летеше бялата сова.
Бранд беше с могъща фигура, тежки рамене и силни ръце. По много неща приличаше на Драс Бичия врат, макар и да не беше толкова висок. Неговият щит бе привързан към лявата ръка. Беше се постарал да намери отнякъде сиво риванско наметало и да го прикачи върху щита, за да скрие Сферата на Учителя. Мечът, който носеше, не беше толкова голям като на Желязната хватка. Въпреки това беше достатъчно огромен, та да не ми се прииска да го размахам.
Покрит с черната си ризница, Торак размаха своя Ктрек Гору, устремен към нас. Споразумението между двете Необходимости му пречеше да ни се яви така огромен, както се показа при срещата с Гарион в Ктол Мишрак, но и така беше едър колкото Бранд. Доколкото се виждаше на пръв поглед, силите на двамата бяха равнопоставени. Досега нито един от двамата нямаше някакво по-особено предимство — нито по ръст, нито по въоръжение. По всичко личеше, че дуелът ще е много интересен.
Двамата тръгнаха един срещу друг, докато не се приближиха на няколко метра. Внезапно спряха, очевидно следвайки някакви инструкции. Бранд пак заговори:
— Аз съм Бранд, Пазителя на Рива — представи се той вече с нормалния си глас. — Аз съм този, който ще се бие с теб, Торак. Пази се, защото духът на Белар и Алдур е с мен. Единствен аз ще застана между теб и Сферата, заради която поде тази война на запад.
Торак не му отговори, но затова пък се обърна към мен.
— Върви си, Белгарат — каза. — Бягай, ако ти е мил животът. Скоро ще имам малко свободно време, за да издам най-сетне онази заповед, която отдавна съм ти обещал. Не вярвам дори ти да оцелееш след
Изобщо не разбирах защо си губи времето с това. Трябваше да е наясно какъв ще е моят отговор. Оголих зъби и изръмжах.
После той се обърна към совата, която кръжеше из въздуха над главата на Бранд.
— Отречи се от баща си, Поулгара, и ела с мен — каза той със странно омекнал и подмамващ глас. — Ще се оженя за теб — продължи той, — и ще те направя Кралица на целия свят, а твоята сила и могъщество ще са първите след мен.
Това предложение за брак вече пет века преследва Поулгара в нейните кошмари. То сериозно разтревожи гролимите и оттогава те я избягват. Сигурно не искат да оскърбят избраницата на Торак. Подозирам, че тази идея му е била подсказана от Ашабския оракул, а вероятно същият пасаж беше подтикнал Зедар да подмами Илесса.
Крясъкът на една сова обикновено си е просто крясък, но Поул успя да го изпълни с пренебрежение и подигравка, за да покаже ясно какво мисли за това предложение за брак.
— Пригответе се тогава да умрете всички — изрева Торак срещу нас, втурвайки се напред с оголен меч.
Това леко ме притесни. Току-що го бях видял как прави на прах огромни камъни с този меч. Изражението на Бранд дори не се промени, когато вдигна щита си да се предпази от атакуващия.
Ако някога сте виждали битка между мъже, въоръжени с мечове и щитове, тогава сигурно знаете колко зле се вдлъбват и разцепват щитовете под ударите на меча. По щита на Бранд обаче не проличаха никакви следи от Ктрек Гору и оръжието на Торак се плъзна по него, без да го засегне. Неудържимият замах на Торак не успя дори да разреже сивото наметало, което покриваше щита. Явно Сферата на моя Учител се беше погрижила за това.
Щитът на Торак обаче не беше толкова неуязвим, защото при ответния удар Бранд заби дълбоко меча в ръба му. Торак отново нападна, но и този път ефектът беше същият. После отново дойде ред на Бранд и мечът му остави дълбока вдлъбнатина върху щита на Торак.
Така продължи още известно време. Двамата си разменяха удари с мечовете, предизвиквайки непоносим шум и разпръсквайки искри, щом остриетата се срещнеха. Те се люшкаха напред-назад, стараейки се да запазят равновесие върху неравната земя. Бранд сякаш продължаваше да е в мрежата на това неестествено спокойствие, но яростта на Торак стигаше до лудост. Той крещеше срещу каменното изражение на риванеца и ударите му зачестяваха все повече. Въпреки огромната тежест на Ктрек Гору, Торак го въртеше с бързината, с която алгарските конници размахват своите саби. Яростта на неговата атака отхвърли Бранд назад. После, с един удар, който промени посоката си насред път, Торак закачи оголеното ляво рамо на Бранд.
„Е, най-после — каза познатият глас. — Мислех, че така ще я карат цял ден. Върви и дай сигнала, Белгарат! Време е вече да свършваме с това.“
Направих го без дори да се замисля. Не ми
Бранд отскочи назад и прокара острието на меча си по щита, разрязвайки сивото покривало. Кал Торак силно потрепера под завладяващото синьо сияние на Сферата. Тлеещият огън, който обикновено прозира зад лявата страна на маската му, сега заблестя като малко слънце. Той изкрещя и Ктрек Гору падна от неудържимо треперещата му ръка. Свали щита си и се опита да се скрие зад него. Дясната му ръка покри дясното око, но нямаше лява ръка, за да скрие лявото. Бранд нанесе последния удар от техния дуел и това не бе разсичащ удар, нанесен отгоре. Това беше пронизване. Той сграбчи меча с две ръце и замахна напред, но ударът не беше насочен нито в гърдите, нито в гърлото, нито към корема на Торак. Той целеше горящото ляво око. Острието издаде ужасяващ звук, пронизвайки шлема на Торак, но още по-страшен беше той, когато мечът прониза окото и стигна мозъка на осакатения Бог на ангараките.
Торак изкрещя отново, но това не беше вик на болка, а от непоносимата загуба. Той стисна острието и го изтръгна, после го хвърли настрана. Свали шлема и отхвърли желязната маска от лицето си. За първи път от деня, когато разцепи света, виждах лицето му. Дясната страна беше още непокътната и красива.
Лявата обаче беше ужасяваща. Отмъщението на Сферата на моя Учител надминаваше всяко въображение. Още личаха пламтящи белези, но по-голяма част от плътта беше овъглена и отдолу се подаваха костите.
Лявото му око вече не пламтеше. От него течеше кръв.
