— Не, мисля да ги изгорим. Няма да е в моя полза, ако лиша воините си от мечовете и вместо тях им раздам лопати.
— Откъде ще вземеш толкова много дърва? — попита Белдин.
— В северния край на тази долина има безкраен лес — отвърна Бранд, свивайки рамене. — А щом е толкова наблизо, можем да го използваме.
(Ето какво стана с горите. Трябваше да се справим с много ангаракски трупове, затова ни трябваха огромни клади.)
Няколко дни подред само разчиствахме бойното поле. Докато се занимавахме с това, Алдориген от Мимбре и Елдалан от Астурия се оттеглиха, за да проведат разговора си на четири очи, който Елдалан предложи преди битката. Нито един от двамата не оцеля след тази дискусия. Никой от по-старите благородници на двете херцогства не си взе поука от тази забележителна случка. Арендската гражданска война продължи епохи наред и ако им беше разрешено да карат все така, сигурно Мимбре и Астурия щяха да последват своите водачи в небитието.
Мандор и Уилдантор водеха делегацията, която се яви пред Бранд с твърде странно предложение.
— Нашата омраза стигна твърде дълбоко, лорд Бранд — отбеляза тъжно Уилдантор. — Двамата с Мандор се спогаждаме, но сме твърде необичайна двойка приятели. Не можем да се надяваме, че останалите аренди ще последват примера ни.
— Вие си помагахте в трудни моменти през тази битка — отговори Бранд. — Не може ли това да послужи за основа на приятелството между хората ви?
Мандор въздъхна и поклати глава.
— Трудно постигнатото ни примирие вече показва първите признаци на разпадане, лорд Бранд — каза той. — Някоя стара вендета отново ще ни направи врагове.
— Проблемът ни е много прост, милорд — каза Уилдантор с унила усмивка. — Арендия трябва да се обедини. Но кой ще управлява, когато се съберем? Нито един жив астурианец няма да се поклони на мимбратски крал, а отношението на мимбратите към астурианците по нищо не се различава.
— Накъде клоните, господа? — попита Бранд.
— Трябва ни владетел, който да обедини бедната Арендия, милорд — отвърна тъжно Мандор. — А нашата взаимна ненавист показва, че този крал не бива да е от Арендия. И така, след дълги консултации, ние дойдохме, за да сложим короната на Арендия в краката ти.
Бранд премигна бързо. За щастие беше достатъчно мъдър, за да не се разсмее.
— Това е висока чест за мен, господа, но аз нося отговорност за Острова на бурите. Не бих могъл да управлявам Арендия от седалището си в Рива.
Мандор въздъхна.
— Тогава бедната ни Арендия е осъдена на безкрайни вътрешни междуособици — промърмори той.
Бранд ненужно се почеса по бузата.
— Може пък и да не е така — каза той. — Алдориген нямаше ли син?
— Да, принц Кородулин — отвърна Мандор.
— А Елдалан нямаше ли дъщеря?
— Маясерана — потвърди Уилдантор. — След смъртта на баща си тя е херцогинята на Астурия. Много волево момиче. А също и много красиво.
— Може ли да се каже за двамата, че са патриоти?
— Всеки жител на Арендия е патриот, лорд Бранд — отвърна Уилдантор. — То е и част от проблема.
— Не решава ли това вашите затруднения. Крал, който е или мимбрат, или астурианец, не ще може да управлява. Но какво ще кажете за едно съвместно управление? Ако успеем да убедим тези млади хора да се оженят и управляват заедно… — последната му дума увисна недовършена във въздуха.
Двамата аренди се спогледаха и после едновременно избухнаха в неудържим смях, а той зарази и останалите от делегацията.
— Нещо смешно ли казах? — попита ги Бранд.
— Ти не познаваш тези двамата, милорд — весело отвърна Уилдантор.
Мандор още се кикотеше.
— Предложението ти наистина може да развесели и най-унилия човек. Един брак между Кородулин и Маясерана може и да смекчи разногласията, но според мен гражданската война ще продължи, макар и да се води във вече обединено кралство.
—
— Даже още по-лошо, милорд — увери го Уилдантор. — Може и да ги удържим да не се избият един друг, ако ги приковем на две противоположни стени в кралската спалня. Но по-мека мярка от тази не би ги възпряла. Бащите им съвсем наскоро се избиха, не помните ли?
— Защо не ги доведете тук. Ще си поговоря с тях. Може пък, ако призова техния патриотизъм, да приемат предложението.
Уилдантор не се опита да прикрие скептичното си изражение.
— Какво мислиш, Мандор? — попита той приятеля си. — Струва ли си да опитаме? Може да ги претърсим за оръжие преди да ги доведем.
— Готов съм и на най-отчаяната постъпка, само и само да спася бедната Арендия — пламенно се закле Мандор.
— Храбър момък — промърмори Уилдантор.
— Това е най-нелепото предложение, което съм чувала — извика Маясерана, когато Бранд запозна с плана си нея и Кородулин. — Предпочитам да умра, вместо да се омъжа за мимбратски касапин.
— С удоволствие бих ти помогнал да изпълниш замисъла си, недостойна жено! — не й остана длъжен Кородулин.
Оттук нататък всичко се разви много бързо.
— Според мен, деца, вие наистина трябва да размислите върху това — предложи меко Поул, прекратявайки крясъците. — Необходимо е и двамата да се успокоите и да поговорите насаме на някое усамотено място. Кажете ми, милорд Мандор, има ли наблизо тиха стая, където нашите млади могат да си поприказват, без да бъдат прекъсвани или безпокоени? На върха на някоя кула може би?
— Има една охранявана стая на върха на южната кула в двореца, Ваше Превъзходителство — отговори той със съмнение в гласа. — Някога е служила за затвор на друговерци от благородническо потекло, чийто ранг не позволявал да бъдат хвърлени в подземията.
— Има ли решетки на прозорците? — попита тя. — И здрава врата, която да се заключва отвън?
— Да, Ваше Превъзходителство.
— Хайде да я погледнем тогава — предложи тя.
— Нищо няма да ни стане, ако погледнем.
Хванах дъщеря си за ръка и я дръпнах настрани.
— Те ще се избият, ако ги затвориш в една стая, Поул — прошепнах й.
— О, не мисля, че ще стигнат чак дотам, татко — увери ме тя. — Може да крещят един срещу друг, но до насилие няма да се стигне. В Арендия има строги правила на поведение, които забраняват насилието между мъже и жени.
— Но не и между мимбрати и астурианци.
— Ще видим, татко, ще видим.
И така, Маясерана и Кородулин се превърнаха в съкилийници. Отначало от кулата се носеха пронизителни крясъци и викове, но ние не им обръщахме внимание. Това поне потвърждаваше, че са още живи.
Все се каня да питам Поулгара дали идеята да ги затвори е лично нейна или пък дойде от приятеля на Гарион. Като познавам обаче извратеното му чувство за хумор, навярно е било негово хрумване. От друга страна пък Поул е много посветена в странностите на човешкото сърце и би могла да предположи какво ще се случи, ако двама млади останат насаме за дълго време. Поулгара е уредила много бракове и е твърде умела в това.
И така, след като затворихме двамата в южната кула на двореца, ние се заехме с други дела. Нито една война или пък значима битка не завършва без продължително съвещание след като боят вече е приключил.
