Поулгара — магьосницата

се налага да играе.

— И как ще го постигнеш?

— Много просто — няма да му кажа кой е той всъщност, а ще го оставя сам да открие това. Той ще отрасне като обикновено фермерско дете, при това ще е убеден, че е такъв. Тогава няма да има нужда да се преструва и ще бъде самият себе си.

— Намирам това за малко опасно, Поул. Той рано или късно ще разбере коя си ти, защото го демонстрираш по няколко пъти на ден.

— Значи ще се наложи да се владея.

Той упорито продължи да клати неодобрително глава.

— И това не става. Има купища книги, в които си описана много точно от главата до петите.

— Едва ли ще значат много за него, ако не знае да чете.

— Поул! Та той един ден ще бъде крал! Не можеш да сложиш някакъв неграмотен на трона!

— Драс Бичия врат се справяше доста добре, доколкото си спомням.

— Това беше преди три хиляди години, Поул! Сега светът е съвсем различен.

— Не е чак толкова различен, татко. Но ако това те притеснява толкова много, ще го научиш да чете, след като бъде коронясан.

— Аз ли? Че защо пък аз?

Намигнах лукаво и с това му показах точно какво мисля по въпроса. Така нашият разговор приключи.

На следващата сутрин пристигнаха близнаците, за да заместят баща ми като пазачи. А той отново се върна към скитническия живот, за да търси следите на Ашарак Мурга.

Най-накрая пролетта дойде. Когато калта по междуселските пътища изсъхна, аз подбрах няколко от най-простите си рокли, дрешки за Гарион и затънах всичко в бохча от едно овехтяло одеало. После се сбогувах с близнаците, провесих вързопа на едното си рамо, взех Гарион на ръце и поех по пътя. Козата ситнеше зад мен.

Късно след обед стигнах селцето Горен Гралт, което по нищо не се отличаваше от Долен Гралт. Намерих занемарената местна страноприемница и спазарих една стая за през нощта. Исках да изглежда така, сякаш съм на границата на бедността. Като нахраних и приспах Гарион, слязох долу и поговорих със съдържателя на страноприемницата.

— Търся си работа — казах му.

— Съжалявам, но сега нямам нужда от работна ръка.

— Не това имах наум — успокоих го. — Чувал ли си за някой фермер от околността, който да търси готвачка или жена да му поддържа къщата?

Той свъси вежди и се почеса по брадясалата буза.

— Опитай при Фалдор — предложи. — Някои от неговите работници наминаха оттук миналата седмица и казаха между другото, че готвачката му взела да разваля манджите напоследък. Тя остаря и става все по- неповратлива. Работниците се оплакаха, че яденето все закъснявало и било полусготвено.

Утрото на следващия ден беше ясно и ведро. Нахраних Гарион и не след дълго, когато слънцето се подаде над хоризонта, двамата бяхме на пътя. Знаех точно къде отивам, пък и вече усещах, че това е било предопределено. Двете с козичката вървяхме с бодра крачка. По обед, тъкмо превалихме едно възвишение, на миля пред себе си видях голяма и подредена ферма, която лежеше в близката долина.

Всичко, което видях от хълма, много ми хареса. Сигурно и това беше предвидено отнапред. Спуснах се надолу и прекосих прага на голямата порта. Бях много изненадана, когато чух в ушите си ритмично да звънят камбани.

Щом влязох вътре обаче разбрах, че не са били камбани, а звънтенето на ковашкия чук по наковалнята. Край откритото огнище един човек удряше по нажежена до бяло конска подкова.

Изчаках, докато ковачът приключи и потопи подковата в кацата с вода край наковалнята. Стоманата зацвъртя и над бурето се вдигна облак пара.

— Прости, че те прекъсвам, ковачо — започнах любезно, намествайки Гарион в прегръдката си, — знаеш ли къде мога да открия стопанина Фалдор?

Тогава той се обърна и ме погледна. Понрави ми се откритото му и честно лице.

— Сигурно по това време на деня е в кантората си, госпожо — отвърна учтиво той с приятния си глас.

— Благодаря ти — рекох, накланяйки глава. — Сега ще те питам нещо по-конкретно: къде точно се намира кантората на стопанина Фалдор?

Той се засмя и аз видях, че има бели и равни зъби. Смехът му също беше искрен и сърдечен. Този мъж ме привлече още от самото начало. Усещах, че с него ще станем много добри приятели.

— Май ще е най-добре да те заведа направо там, госпожо — каза той, оставяйки настрана чука. — Името ми е Дюрник.

— А моето е Поул — аз леко се поклоних. — Много ми е приятно да се запознаем.

— На мен също, госпожо Поул — отвърна той, накланяйки леко глава за поздрав. — Ще те заведа при Фалдор. Да се надяваме, че сметките му са излезли днес.

— Проблеми ли има с тях?

— Постоянно, госпожо Поул. Фалдор е най-добрият земеделец и стопанин в тази част на Сендария, но аритметиката не е сред силните му страни. Става много кисел, когато сметките не се получават. — Дюрник посочи главната сграда. — Стаите му са на горния етаж над кухнята и стаята за хранене. Никак не му завиждам за това. Миризмата, дето се носи от огнището напоследък, не е от най-приятните.

— Точно по този въпрос искам да поговоря с него, Дюрник.

— Да не си готвачка? — Той ме изгледа с надежда.

— Е, мога да сготвя манджа, без да я прегоря, ако това имаш предвид.

— Слава на боговете! — възторжено рече той. — Бедната Нала вече и това не може.

Двамата се разсмяхме, а после прекосихме двора и влязохме в кухнята.

Земеделецът Фалдор беше висок човек с дълъг нос и още по-дълга брадичка. Както разбрах по-късно, той беше дълбоко религиозен и смяташе за свой дълг работниците му да се чувстват добре — както физически, така и духовно. Когато го видях за първи път, водеше неравна битка с колона числа Само един поглед ми беше достатъчен, за да открия къде греши, но реших да не му показвам слабите места, преди да сме се опознали по-добре.

— Това е госпожа Поул, Фалдор — представи ме Дюрник. — Тя иска да говори с теб за някаква работа в кухнята.

— Госпожо Поул — поздрави ме любезно Фалдор, изправяйки се на крака.

— Стопанино Фалдор — отвърнах с лек поклон.

— Имаш ли опит в готварството?

— О, да, доста голям при това — отговорих.

— Точно сега имаме нужда от такъв човек — тъжно продължи той. — Нала на времето беше много добра, но остаря и надебеля, а това я прави бавна и неповратлива. Вече трудно се хваща за каквато и да е работа.

— Това е професионална деформация, стопанино Фалдор. Свързано е с постоянното опитване.

— Не те разбирам, госпожо Поул.

— Добрата готвачка винаги трябва да знае вкуса на гозбата, която приготвя, а единственият начин да го постигне е като опитва. Ако не е предпазлива обаче, всяко кусване или сърбане се лепи на талията й. Колко души изхранвате напоследък?

— Петдесет и трима са в момента. Но ще станат повече, когато дойде време за сеитба. Ще можеш ли да се оправиш в тая голяма кухня?

— С лекота, стопанино Фалдор. Но няма ли да е по-добре, ако изчакаме вечерята и тогава да се пазарим за постоянна работа? Може и да не ти хареса как готвя. Всяко нещо трябва да се изпробва, преди да го купиш.

— Има много разум в думите ти, госпожо Поул — съгласи се той.

В този момент Гарион взе да става неспокоен и аз го повдигнах на рамото си, потупвайки го по гърба, за да се оригне.