Поулгара — магьосницата

което очакваше мен в бъдеще, беше загубата на сестра ми, която досега беше център на моята вселена. При това придворните дами бяха чули как се сбогувах с моите обожатели, а магьосниците винаги карат хората да се чувстват неспокойни.

Най-голямата ни грижа по онова време обаче беше сватбената рокля на Белдаран. Така в нашия живот се появи Арел.

(Убедена съм, че това често срещано риванско име е познато на Се’Недра.)

Арел беше шивачка. Повечето от жените с тази професия са слаби и крехки създания със затворен характер. Арел изобщо не беше такава. Тя много повече приличаше на старши сержант, който обучава новаци в строева подготовка. Издаваше командите си с хладен и делови тон, който не допускаше никакви възражения. Освен това Арел беше физически щедро надарена, както беше прието да се казва по онова време. По много черти на своя характер и външността си тя напомняше Лейла, бъдещата кралица на Сендария.

Бузите на дамите постоянно аленееха, докато тя изясняваше скритите страни на съпружеския живот. През това време проблясващата й игла ту потъваше, ту изскачаше от белия плат, който щеше да се превърне в булчинска рокля на сестра ми.

— Мъжете много се вълнуват от тези неща — рече веднъж Арел, откъсвайки със зъби конец от подгъва на роклята. — Независимо колко представителни и важни изглеждат пред останалите, в спалнята всички приличат на малки момченца. Бъдете нежни с тях и никога не им се присмивайте. Когато останете сами, можете да се смеете, колкото си щете.

Двете със сестра ми не се нуждаехме от съветите на Арел. Майка ни се беше погрижила подробно да ни обясни цялата процедура. Но как би могла Арел да знае за това?

— Боли ли? — попита загрижено една блондинка от компаньонките на Белдаран. Все някоя задава този въпрос, когато темата се обсъжда между млади жени. Арел сви рамене.

— Не много, ако си спокойна и отпусната. Не се сковавай и всичко ще бъде наред.

(Предполагам, не е необходимо да навлизам в детайли по темата, нали?)

Най-накрая за голяма радост на Арел роклята на Белдаран беше завършена. Сега нашата покровителка можеше да се заеме със следващата дама. Като сестра на младоженката идваше моят ред.

— Събличай се — изкомандва Арел.

— Какво?! — извиках аз. Дотогава си мислех, че нищо не е в състояние да ме шокира. Явно съм се заблуждавала.

— Свали си дрехите, Поулгара — твърдо повтори тя. — Искам да видя с какво си имам работа.

Пламнах цялата, но направих, каквото се искаше от мен. Тя изучи внимателно полуголото ми тяло с присвити устни и втренчен поглед.

— Не е зле — заключи най-накрая.

Това трудно можеше да се нарече комплимент.

— Ти си щастливка, Поулгара — продължи шивачката. — Много момичета на твоята възраст са съвсем плоски. Мисля, че можем да се възползваме от твоята надареност и да наблегнем на нея, за да прикрием широкия ти ханш.

— Какво? — отново избухнах аз.

— Конструкцията ти е създадена да носиш деца в утробата си, Поулгара. Това е много полезно, но прави дрехата да изглежда зле скроена.

— Истината ли казва? — обърнах се към Белдаран, използвайки тайния ни език, за да не ни разбере Арел.

— Ами малко си позакръгленка в ханша, Поул — отговори Белдаран. После се ухили насреща ми. — Ако изрежем дълбоко гърба на роклята, може да се видят и задните ти полукълба.

— Ще ти го върна тъпкано, да знаеш, Белдаран! — заплаших я аз.

— Едва ли ще го направиш, Поул — отговори тя, подражавайки на любимата закачка между Белдин и баща ни. — Казваш го, само за да ме зарадваш.

Роклята ми беше в синьо, а Арел остави ръцете и деколтето ми открити. Цялата дреха беше обшита със снежнобяла дантела и наистина беше превъзходна. Едва не ми секна дъхът, когато за пръв път се видях с нея в огледалото.

— Не мога да нося такова нещо пред хората — възкликнах, — та аз съм полугола!

— Не се дръж като глупачка, Поулгара — каза Арел. — Добре скроената дреха трябва да подчертава най-хубавите черти на жената. Ти имаш добре оформен бюст и няма да ти позволя да го скриеш в платнена торба.

— Наистина изглеждаш прекрасно, Поул — увери ме Белдаран. — Никой няма и да помисли за ханша ти, ако носиш тази рокля.

— Взеха да ми омръзват разговорите за ханша и бедрата, Белдаран — отвърнах хапливо. — Ти също не си никак слабичка.

— Секретът в носенето на една дръзко скроена рокля е да се гордееш с това, което тя открива — обърна се към мен Арел. — Ти имаш хубава фигура. Гордей се с нея.

— Това е празник на Белдаран, Арел — възпротивих се аз. — Тя, а не аз трябва да привлича вниманието на околните.

— Не се прави на света вода ненапита, Поулгара — нахока ме шивачката. — Чух за всичките ти преструвки и перчене долу в залата, затова не ми ги разправяй тия на мен!

— Поне не съм се разсъбличала!

— Можеше да си свалиш дрехите с чиста съвест! Кой е шил тези ужасни рокли, които носиш?

— Ами, трябваше ми рокля в Камаар и татко поръча на един шивач да ми ушие. Като дойдохме тук, я дадох на една модистка, за да ми направи още няколко по нея.

— Така си и знаех — изсумтя Арел. — Никога не позволявай на някой сендар да ти крои дрехите. Те са най-превзетите и лъжеморални хора на света! — натърти тя, а после продължи, оглеждайки се критично наоколо: — Е, сега е ред на другите дами. Предполагам, всички ще бъдат в зелено. Нали не искаме роклите на придворните дами да са в дисхармония с тези на булката и нейната сестра?

(Понякога си мисля за Арел. Беше твърде властна, за да прилича на останалите алорнски жени. Ще поговоря с майка за това. Тя често се изкушава да си прави експерименти с хората.)

Както се и очакваше, Белдаран беше много неспокойна в нощта преди сватбата. Може и да не изглежда така, но младоженките са почти толкова нервни през последната си нощ като девойки, колкото са и самите младоженци. Ала жените умеят по-умело да се прикриват.

— Не си го слагай на сърце, Белдаран — посъветва я Арел. — Сватбата е повод за гостите да се позабавляват. Младоженецът и младоженката са просто украса.

— Изобщо не се чувствам като украшение в момента, Арел — оплака се Белдаран. — Ще ме извините ли, мисля да поизляза малко.

Нощта мина като всички останали нощи, а денят след нея беше ясен и с чисто небе — голяма рядкост за Острова на бурите. Той е хубав, но има непоносим климат.

Брачната церемония беше предвидена за обед, защото алорнските мъже имат обичай да пируват цялата нощ преди сватбата. Ето защо на следващата сутрин се чувстват малко особено и им е нужно време, за да дойдат на себе си.

Ние също имахме много работа. Белдаран се изкъпа според брачния ритуал, а след това придворните дами намазаха прекрасното й тяло с розова вода. После дълго вчесваха косата й, което отне почти цялата сутрин. Сетне всички се разположихме из стаята по долни дрехи, за да не мачкаме официалните си рокли. Облякохме се едва в последния момент и Арел критично огледа всяка от нас.

— Добре — рече най-накрая. — Забавлявайте се добре на сватбата, момичета, а сега бягайте оттук!

Спуснахме се към предверието на тронната зала, където щеше да се извърши церемонията. Бях малко озадачена от държането на сестра си, когато влязохме там. Тя изглеждаше нечовешки спокойна. Всички следи от предишната й нервност бяха изчезнали. Беше някак резервирана и хладна. Майка ми обясни това по-късно. По-голямата част от сватбения ритуал е натоварена със символи и Белдаран е следвала съвсем точни напътствия.

Държах под око вратата и първа видях пристигането на Рива, баща му и неговите братя. Всички бяха