по който постоянно фиксираше върха на носа си. Тя обаче поддържаше къщата на баща си изрядно чиста и подредена. Забелязах, че на масата имаше дори свежи цветя.
„Поулгара — прокънтя гласът на мама в съзнанието ми, — тя разбира всичко, което казва баща й. В нея е ключът за разрешаването на проблема. Не обръщай внимание на това, което правят мъжете. Съсредоточи се върху Луана. Сигурно ще ти трябват пари, затова открадни кесията на баща си.“
Побързах да потисна напушилия ме смях при нейните последни думи. Щом Бормик изпадна в транс и взе да пророкува, вниманието на баща ми бе изцяло погълнато от него. Той изобщо не усети, когато ловко отмъкнах торбичката с пари от пояса му.
Отидох при Луана, която седеше пред вратата и кърпеше вълнените чорапи на баща си.
— Къщата ти е много хубава, Луана — започнах отдалече.
— Пази ни от лошото време — с безразличие отвърна тя. Носеше проста сива рокля, а косата й беше безмилостно опъната в кок на тила. Силното кривогледство беше оставило отпечатък върху целия й живот. Сигурно никога нямаше да се омъжи и макар да беше крехка и стройна, явно не полагаше никакви усилия да се направи поне малко привлекателна.
— Баща ти често ли има такива припадъци? — внимателно подхванах аз.
— Постоянно — отвърна. — Понякога трае цели часове.
— А повтаря ли неща, които веднъж вече е казал?
— Това е най-досадното от всичко, лейди Поулгара. Толкова често слушам все едни и същи приказки, че дори бих могла да ги кажа наизуст. Но това никога не ми се налага.
— Не те разбирам, Луана.
— Има определени думи, които предизвикват тези състояния у него. Например ако кажа „маса“, той подхваща едно нещо, което вече съм чувала безброй пъти. Изрека ли „прозорец“ обаче, идва ред на друг пасаж, който съм слушала не по-рядко.
Бяхме спасени! Мама имаше право! Луана би могла да попълни празнините в Кодекса на Дарине чрез определени кодови думи. Оставаше само да я убедя да ни сътрудничи.
— Очите ти винаги ли са били така? — попитах. Подозирам, че мама имаше пръст в този толкова директно отправен въпрос.
Лицето на Луана побеля от гняв.
— Това не е Ваша работа — възмутено отвърна тя.
— Не исках да те обидя, Луана — уверих я аз. — Имам някакъв опит като лечителка и мисля, че бих могла да ти помогна.
Тя ме погледна. По-точно отново втренчи очи във върха на носа си, но вие разбирате какво искам да кажа.
— Наистина ли можеш да го направиш? — попита тя с копнеж в гласа.
„Отговори й, че можеш“ — посъветва ме майка ми.
— Сигурна съм, че мога — казах.
— Ще Ви дам всичко,
— Нали каза, че можеш да накараш баща си да повтори всички свои пророчества?
— Защо трябва да изтърпя всичко това отново?
— За да можеш след това да се оглеждаш без притеснение, Луана. Ще ти дам пари, за да наемеш писари, които да запишат всяка дума на баща ти. Ти можеш ли да четеш и пишеш?
— Да. Четенето запълва свободното време, а една грозна жена като мен има много свободно време.
— Хубаво. Искам да изчиташ всичко, което писарите ти дадат, за да си сигурна, че е пълно и правилно записано.
— Няма да е трудно, лейди Поулгара. Както Ви казах, бих могла да изрецитирам наизуст почти всяка дума на баща си.
— По-добре е да бъде записано направо от неговата уста.
— Защо несмисленият брътвеж на този изкуфял старец е толкова важен, лейди Поулгара?
— Баща ти може да е, а може и да не е изкуфял, Луана, но не това е най-важното. Думите всъщност идват от Белар и от устата на другите богове. Те казват на мен и на баща ми какво трябва да правим занапред.
Кривогледите й очи се ококориха широко.
— Ще ни помогнеш ли, Луана?
— Да, лейди Поулгара,
— Защо не приключим с това още сега? — предложих.
— Тук, направо пред мъжете?
— Те дори няма да забележат какво правим.
— Ще боли ли?
„Ще я боли ли много?“ — попитах майка си.
„Не. Ето какво трябва да направиш, Поул“ — и тя ми обясни подробно всяко действие. Това изобщо не беше хирургическа операция. Инструментите на Балтен не са достатъчно фини за толкова прецизна работа. Направих го по „другия“ начин. Заех се с мускулите, които придържат очните ябълки на Луана и фокусирах погледа й. Повече време ми отне фината настройка на очите й и унищожаването дори на най-дребните следи от предишното й състояние.
— Мисля, че вече всичко е наред.
— Поул! — извика баща ми, след като Бормик завърши продължителната си реч.
— Ей сега идвам, татко — махнах с ръка и направих последен изпитателен оглед на извършеното от мен. — Готово — обявих накрая.
— Мога ли вече да се погледна?
— Разбира се. Имаш много хубави очи, Луана. Ако резултатът ти хареса, ще спазиш ли своята част от уговорката?
— Дори ако се наложи да посветя на това живота си оттук нататък! — пламенно отвърна тя. После отиде при огледалото, което висеше в най-отдалечения ъгъл на къщата. — О, лейди Поулгара! — възкликна захласнато, а от съвършените й очи бликнаха радостни сълзи. — Ще ви бъда признателна до гроб!
— Радвам се, че се харесваш, скъпа — отвърнах й меко и се изправих. — Ще ти се обаждам от време на време, Луана. Остани си със здраве!
Сетне последвах баща си навън.
— Ще ми се да превърна Хатурк в жаба — промърмори той под нос.
— За какво ти е това? — попитах, а после се усмихнах на внезапната мисъл, която ме осени. — Можем ли наистина да го направим?
— Не съм много сигурен, но май е време да проверим това, а Хатурк е точно човекът, който ни е нужен. Повечето от пророчествата са безвъзвратно загубени заради този идиот.
— Успокой се, татко — рекох. — Нищо не е загубено. Луана ще се погрижи за това, всичко вече е уговорено.
— Какво си направила, Поул? — попита изумено той.
— Оправих очите й. Тя ще ми се отплати като наеме писари да запишат всяка дума от пророчествата.
— Но някои от тях са вече изречени!
— Спокойно, татко, Луана знае как да накара Бормик да ги повтори. Ще имаме цялото предсказание. — Замълчах за кратко. — Другият пророк е в Драсния, нали?
Той зяпна насреща ми.
— Затвори си устата, татко. Приличаш на кръгъл глупак така. Та отиваме ли в Драсния или не?
— Да — отвърна той с изтънял глас, —
Усмихнах му се мило, което винаги го е вбесявало.
— Къде ще наемеш лодка? — попитах. — Или пък предпочиташ да летим?
Някои от нещата, които избълва след този въпрос, не могат да бъдат написани.
