Вълчият талисман

всичките си завивки и кожи, за да прогонят тази ситна напаст.

Котешка опашка извика за поздрав от края на лагера и спря колкото да влезе за малко в колибата на Борова шишарка. Излезе от там с мях за вода и започна да пие жадно. Взе водата със себе си, приближи се до Ларкспър и клекна при нея под сянката.

 — Здравей, бабо. Доста дълго потичах.

 — Е, най-сетне дните станаха топли за тичане. — Тя примигна; напоследък очите и смъдяха непрекъснато. Сигурно бе седяла прекалено дълго на дима от огньовете през целия си живот. — Рано се връщаш. Напълнихте ли торбите?

Котешка опашка изтри потта от широкото си чело и се загледа с присвити очи към пелиновите храсти.

 — Повечето от нас. Другите вероятно ще тръгнат насам утре сутринта.

Ларкспър отпъди една муха.

 — И какво друго?

Котешка опашка обгърна с мазолести ръце коленете си и премести тежестта на тялото върху петите си.

 — Малкият крак мина покрай нас на път от лагера Трите устия — връщаше се при племето на жена си край Лошата вода.

 — Е, и?

 — Разтревожен е. — Котешка опашка изпусна дъха си, изразявайки безпокойство. — Детелината по цял ден говорела за омагьосване.

 — В лагера Трите устия непрекъснато ги е страх от омагьосване.

 — Знам. Но Малкият крак е израстнал там. Казва, че Детелината се страхувала дори повече от Зелен огън. Според него леля му почти се е побъркала. Изглежда, Херингът — мъжът на Звездица — е видял магьосник.

Ларкспър се напрегна.

 — Видял го е?

 — Поне така казва Малкият крак. Някой обикалял около лагера Трите устия. Намерили следи… а и Херингът казва, че е видял някого в пелиновите храсти.

 — Но не е говорил с него? Не го е разпознал?

Котешка опашка направи гримаса.

 — Не и според думите на Малкия крак. На него май не му се говореше много за това. Трябваше едва ли не да му изтръгваме думите. Неспокоен е и изглежда, че и той е малко уплашен. Знае какви приказки се носят за омагьосването в лагера Трите устия, но е живял достатъчно дълго и с клана на Костен пръстен и не е толкова суеверен. Най-лошото е, че който и да е бил този магьосник, той се е навъртал около лагера точно когато Зелен огън е умряла.

 — Аха — изсумтя Ларкспър. Тя го погледна с крайчеца на окото си. — И какво още казва?

 — Помниш ли онзи зелен пламък, който проряза небето? Кошничка загубила детето си точно по същото време. Малкият крак казва, че сега сестра му е в по-лошо състояние от Зелен огън и Детелината, взети заедно. — Котешка опашка не откъсваше поглед от прохладните хълмове на Зелената планина. — Детелината е решила да обвини Черната ръка в магьосничество по време на Сборището.

Ларкспър потърка лице с мазолестата си ръка.

 — Това не би било добре. — Тя помисли малко. — Но нали никой не е разпознал Черната ръка.

Котешка опашка поклати глава:

 — Никой не е видял нещо определено — поне това ми каза Малкият крак.

Ларкспър присви очи. Черната ръка щеше да дойде в лагера на Облите скали, преди да тръгне за Сборището. Това щеше да и даде малко време.

 — Знаеш ли, ако някой открито обвини Черната ръка в магьосничество — особено по време на Сборището — мълвата за това ще плъзне с бързината на горски пожар. А той ще пътува с нас.

Котешка опашка подъвка устната си.

 — Реших, че това е достатъчно важно, за да дойда и да ти кажа. Борова шишарка е разтревожена. Мислеше, че Черната ръка вече може да е пристигнал. Зная, че ще дойде тук.

Тя го изгледа замислено.

 — Кажи си мнението, Котешка опашка. Винаги си разсъждавал трезво.

 — Мисля, че каквото и да стане, Черната ръка ще си има неприятности. Едва ли някой ще се осмели да се нахвърли върху него на Сборището. Хората само ще говорят помежду си. Но лагерът Трите устия е доста влиятелен. Думата на неговите водачи се слуша. — Котешка опашка разпери ръце. — Винаги съм харесвал Черната ръка. Ако той каже на хората, че е изгубил Силата си, това до голяма степен ще намали страховете им.

 — Така е. — Хората знаят, че магьосниците не се женят. Ларкспър подръпна брадичката си. — Я чуй, ти винаги слушаш и наблюдаваш какво се говори, но знаеш да си държиш езика зад зъбите и не плещиш празни приказки само за да се наслаждаваш на гласа си. Винаги съм се възхищавала на това твое качество. Познаваш Черната ръка от много сезони насам. Какво мислиш за него и Горчив храст?

Котешка опашка сви рамене:

 — Смятам, че тя ще го вземе за мъж. Да, наблюдавах Черната ръка, когато Топъл огън умираше. Той я желае, но не можеше да разкрие чувствата си. Не и докато съпругът и, когото тя обичаше, умираше пред очите и. Познавам дъщеря си. Сърцето и все още скърби за Топъл огън, но тя е практична жена. Мисля, че разбира колко ще се издигне в очите на хората, ако се омъжи за Черната ръка. Знае как всички ще си рекат, че той се е отказал от Силата си заради нея.

Ларкспър кимна:

 — Точно тъй ще си рекат — а всички знаят, че магьосниците не спят с жени. Те биха изсмукали силата им.

Котешка опашка наклони глава:

 — С един куршум два заека, а?

Ларкспър се усмихна доволно:

 — Винаги съм се стремяла да става точно така. Това ще лиши думите на Детелината от достоверност и от обвиненията и няма да остане и помен.

 — Малкият крак спомена още нещо.

Тя го изчака да продължи.

Котешка опашка отново наклони глава и в очите му проблесна някакво пламъче:

 — Не за Трте устия… а за лагера Лоша вода.

 — Какво? — Ларкспър плесна със съсухрени ръце по кокалестите си колене. — Да не би и Костен пръстен да се страхува от омагьосване? Мислех я за по-умна.

Котешка опашка вдигна вежда:

 — Малкият крак казва, че Костен пръстен се безпокои за Слънчевите хора. Изглежда, Половин луна се е натъкнал на няколко воини от Племето на вълка. Разправят, че са унищожили лагер на Слънчевите хора току до северните склонове на Страничните планини. Костен пръстен започва да се тревожи. Всички сме чували историите, идващи от север, за начина, по който водят война Слънчевите хора. Когато не могат да избиват други племена, за да им отнемат териториите, те се избиват помежду си. Костен пръстен трябва само да излезе от колибата си и да погледне Страничните планини, които са точно зад лагера и, за да разбере колко близко са били тези Слънчеви хора. А Лошата вода тече точно покрай един от планинските проходи. Тя казва, че Племето на вълка е неспокойно, че нещо се е случило на север и…

 — Ами! — Ларкспър засмука беззъбите си венци. — Северът си е север. Слънчевите хора няма да дойдат тук. Това е само още някоя измислица, за да се поразмърдат хората. Костен пръстен би трябвало да знае това. Нека дойдат Слънчевите хора. Щом забележим съгледвачите им от тази страна на Страничните планини, ще изпратим теб и останалите воини да ги прогоните назад с подвити опашки. Че какво са за нас неколцина ловци на диви бизони? Не представляват никаква заплаха.

Котешка опашка наклони глава, потънал в мисли, сякаш не бе особено убеден в това.