Бяла пепел отвори очи.
— Видях децата ни. Те ще израснат силни, ще населят земята, душите им ще живеят в съзвучие с идващите сезони. Видях как призовават Гръмовната птица да донесе дъжд от небесата, който да напои растението със златните влакна. Поднасят дарове на Слънцето и всички са сити. Огърлици от небесносини камъчета украсяват вратовете им.
— Ако дирим Върховното цяло и помним Съня на Първия човек, земята ще бъде плодна утроба за нашия народ. Слънцето ще подхранва живота, поникнал от земята. Противоположностите се преплитат. Видях Танцьори с пера да се надигат от земята, представяйки пътуването на Първия човек от подземния свят. Видях как Танцуват в чест на Слънцето и хвърлят цветен прашец в четирите свещени посоки. Това наследство ще стане ваше, ако приемете Съня. Но ако не го направите…
Тя ги изгледа, отбелязвайки спокойно, че един от воините и е обърнал гръб. Бяла пепел извиси глас:
— Видях други земи, в които Върховното цяло бе отхвърлено. Видях хората да живеят като мравки, преравяйки земята, за да отнемат труда на другите. Видях изсечени гори и кръвта на земята, чиято почва бе отнесена от дъждовете в реките и оттам — в океаните. Върховното цяло не принадлежи само на хората, а на всичко живо. Ако вземем нещо, трябва да дадем друго в замяна. Това правило е сърцето на Спиралата.
— Силата дава на всеки възможност да избира! Какъв ще бъде вашият избор? Ще приемете ли да Сънувате Върховното цяло, или ще се отделите от Спиралата? Първият човек е видял в Съня си, че Върховното цяло ще позволи на хората да живеят в хармония със своя свят. Ще се отречете ли от този Сън?
Обзе я пълно изтощение. Усещаше как се движи новият живот в корема и, как се храни от соковете на тялото и. Тя сложи ръка отгоре му, сякаш искаше да го защити.
Огледа с блуждаещ поглед озарените от огъня лица.
— Чухте какъв е Сънят на Първия човек. Небе и земя — привличащи се противоположности. Аз ще отнеса този Сън и на клановете Куха флейта, Оса, Зелен камък, за да можем всички да живеем според повелите му. Аз казах.
Бяла пепел се извърна; никой не продумваше. Тя тръгна между палатките и постепенно започна да я обзема нарастващо безпокойство. Раздираните от мълнии облаци надвисваха все по-близо — вече почти бяха стигнали до лагера. Струваше и се, че долавя слаби гръмотевици.
Зад нея се разнесе приглушено мърморене — хората започнаха да обсъждат видението и и смисъла на думите и. Непослушко изникна пред краката и и вдигна тъжните си очи към нея.
— Къде е Тиха вода? — запита го тя, почесвайки го зад ушите. Кучето изскимтя и близна ръката и; топлият му език и подейства успокояващо. — Да, и ти си част от Върховното цяло.
Тя примигна и се прозя; умората и се бореше с желанието да намери Тиха вода.
— Иди при завивките — каза си тя. — Той ще дойде по някое време. Изтощена си, Бяла пепел. — Затътри се уморено през лагера към палатката на Пелинов дух и заобиколи колчетата, пристягащи покривалата. Завивките им бяха скупчени отзад. Коленичи и ги разгърна. Какво ли правеше Тиха вода? Сърцето и заби учестено, макар че нямаше някаква видима причина за това. Тя потри подпухналите си очи и се зави с горната постелка.
Сянката на вдигната бойна тояга проблесна върху палатката и Бяла пепел вдигна ръка, опита се да избегне удара и изпищя:
— Не!
Мускулестото тяло на Корен връхлетя върху нея и я просна по лице. Тя зърна за миг уплашените му очи, след което той се претърколи и скочи на крака. Тиха вода изкрещя гневно, втурвайки се от мрака с високо вдигнат камък към жената, която го очакваше със запънато в атлатъла копие. Но Корен се оказа по-бърз и бойната му тояга се стовари…
Силният удар на дърво в кост проехтя в нощта. Корен и жената се строполиха на земята.
Тиха вода падна на колене до Бяла пепел и и помогна да седне със здравата си ръка. Той трескаво зацелува косата и, шепнейки:
— Всичко е наред. В безопасност си.
Някой извика. Разнесоха се тревожни гласове. Бягащ като вятъра и Черна луна се появиха тичешком иззад палатката. Пелинов дух ги последва, носейки запален клон.
При вида на Пелинов дух Корен се отдели от мъртвата жена и протегна умолително ръце към него:
— Не съм убиец! Трябваше да го направя! Тя уби Гореща мазнина. А преди това уби Черната ръка. Видях я, че се промъква насам. Непрекъснато приказваше за магьосничество, разправяше, че Бяла пепел е зла вещица и ще прокълне всички ни.
Горчив храст се втурна в светлината на факлата и се взря надолу. Погледът и заскача от Корен към окървавената жена до него и обратно. От устните и се изтръгна ужасен вик:
Момчето кимна уплашено, търсейки разбиране по лицата им.
— Тя мразеше Съногадателите още откакто умря Зелен огън. Знаеш го, мамо! Обвиняваше за смъртта и Черната ръка. Мислеше, че Гореща мазнина се опитва да омагьоса децата, които бяха взели Черните острия. Гълчеше ме затова, че се опитвам да стана техен воин. Двамата с Лош стомах просто нямахме избор!
Пелинов дух разбута насъбралите се хора и приклекна до сина си. Впери твърдо поглед в замъглените очи на Корен. След това по устните му заигра хитра усмивка:
— Тази нощ ти стана воин.
— Но аз убих…
— Някой трябваше да го направи — каза му Тиха вода. — Тя бе обладана от злото. След като убиеше Бяла пепел, щеше да убие и мен. А след това още някой.
Пелинов дух протегна ръка и помогна на Корен да се изправи; докато го правеше, в небесата прозвуча падаща звезда. Всички се извърнаха, за да видят полета и; тя озари небето и изчезна в гъстите черни облаци. От няколко места проблеснаха мълнии и гръмотевицата избоботи като препускащо стадо бизони.
Бяла пепел се облегна на Тиха вода. Той погали нежно разрошената и коса, но не каза нищо. Тя вдигна глава и проследи погледа му, но той не гледаше мълниите. Беше отправил поглед към озарените от звездната светлина дюни, където огромният черен вълк бе застанал с вдигната лапа, гледайки замислено към тях. Жълтите му очи святкаха с огнените отблясъци на мълниите.
Гръмотевицата изтрещя отново, разтърсвайки земята и върху палатките започна да се сипе дъжд. Бяла пепел вдигна лице, наслаждавайки се на прохладните капки.
Черна луна отмести неспокойно поглед от вълка към мъртвото тяло на Кошничка, а сетне към Бяла пепел.
— Гръмовната птица каза своята дума — произнесе той. — Добре дошла в клана на Черните острия, Бяла пепел. Ти ни даде Съня на Първия човек. Сега ние трябва да го обмислим и да видим дали ще почувстваме неговата истина в сърцата си.
ЕПИЛОГ
Лява ръка изкуцука през мочурливата трева и спря на песъчливия бряг. Водните талази се носеха по течението. Една костенурка се подхлъзна от един дънер и цопна в реката. Ята патици и гъски изпълваха небето, прелитайки над широката водна площ, хвърляща сребристи отблясъци под слънцето.
На север Голямата река се вливаше в Бащата на водите. Неговото Племе на вълка бе водило тежка битка за тази земя, прогонвайки Маскираните танцьори и вземайки много пленници. Жителите на тези земи не притежаваха упоритата воля на Слънчевите хора, така че Вълчето племе успя да завладее обширни територии. Сега вземаха данък, за да не нападат новите земи на Маскираните танцьори. Легендата за
