Вълчият талисман

— Бяла пепел! Върни се при мен! — Копнежът в нежната душа на Тиха вода я докосна и нероденото им дете се раздвижи в утробата и. Тя се поколеба, взирайки се в тъжните очи на Вълчия съногадател.

Образите на Пелинов дух, Бягащ като вятъра и Пеещите камъни трептяха сред златистата мъгла. Всеки от тях я зовеше.

Тя различи пъстроцветните ивици на Вълчия Талисман и душата на Тиха вода; те се преплетоха в тънка нишка, която тя можеше да последва. Ридаейки, тя се понесе обратно по нишката. На границата на Върховното цяло спря. „Имам ли достатъчно сили? Мога ли да се върна отново към глада, войните и студа?“

„Изборът е твой“ — повтори Вълчият съногадател.

Плачът на нероденото и дете прониза мъглата, отеквайки в душата и като измъчени милиони гласове. Тя прекрачи прага и се върна в сивата мъгла.

— Бяла пепел? — Треперливият умолителен глас на Тиха вода сякаш я ужили.

Изтощена, тя се плъзна обратно в тялото си и отвори очи, примигвайки срещу разтревоженото лице на Тиха вода. Той коленичи до нея и отметна мокрите от пот кичури черна коса от страните и. Сладостният спомен за Вирховното цяло все още витаеше в душата и.

Лежеше на земята; черният вълк се бе сгушил до нея и наблюдаваше с блестящи жълти очи вражеските воини. Пращящият огън полюшваше пламъци от прохладния вятър, който духаше в пустинната нощ. Бяла пепел сведе поглед към гърдите си, където бе притискала Вълчия Талисман до сърцето си. Пипалата на Силата му вече не бяха преплетени с душата и. Бяха се сплели в здрава светлинна нишка, която се бе притаила в утробата и.

Виждаше как пъстроцветните ивици на Вълчия Талисман се увиват около детето и и почувства радостта на дъщеря си, когато в малкото и сърчице се зароди златисто пламъче. Сиянието нарасна и се разпростря по крайниците на Бяла пепел като огнен поток от разтопен кехлибар.

Храбър мъж лежеше по лице в пясъка. Бяла врана изтича до него и започна да го разтърсва:

 — Събуди се! Събуди се!

Бяла пепел се изправи на крака; едрият черен вълк също се надигна и застана заедно с Непослушко до огъня и Пелинов дух. Баща и направи лека гримаса, но не се опита да се отдръпне от животното. Тя се облегна благодарно на Тиха вода и загледа Бяла врана с блуждаещи очи. След това каза:

 — Той няма да се събуди.

Бяла врана обърна Храбър мъж по гръб и ахна. От кесията му се изтърколи нещо черно, което проблесна на светлината от огъня. Тя се наведе, допирайки ухо до гърдите му. Вслуша се дали диша, сетне стисна крайчеца на пръста му. Кръвта се отдръпна, нокътят му побеля.

 — Не! — изпищя жената. — Това е невъзможно!

Бяла пепел притвори очи.

 — Той се сля с Върховното цяло. — После добави меко: — Не му стигнаха сили да се завърне.

Бяла врана прикова в нея пламтящ поглед:

 — Спаси го! Съживи го! Направи го, жено,_ или ще те хвърля в огъня!_

Бяла пепел погали нежно Вълчия Талисман, усещайки гнева му.

 — Сънят все още не е свършил, Бяла врана. — И тя почтително върна Талисмана на Тиха вода.

За момент Бяла врана изглеждаше объркана и несигурна, сякаш ледените пръсти на жестоката истина бяха започнали да обгръщат обезумялата и душа. Тя се изправи неуверено на крака, пристъпи в светлината на огъня и вдигна ръце. Уплашена и разгневена, извика в нощта:

 — Гръмовна птицо! Чуй ме! Помогни на Човека с летяща душа!

Бяла пепел въздъхна, загледана в нея. Няколко дълги мига Бяла врана остана в това положение, стиснала зъби, за да сподави ужасната несигурност, която пронизваше душата и. След това огледа лагера и се извърна към Бяла пепел, посочвайки рязко безжизненото тяло на Храбър мъж:

 — Съживи го!

Тя поклати глава.

 — Твърде късно е. Той не можа да намери сили да се върне. Предпочете да остане във Върховното цяло. И не мога да го виня за това.

Пелинов дух ахна изненадано и закрещя:

 — Това е капан! — Запъна копие в атлатъла си и приклекна, готов да го метне, докато вражеските воини пристъпваха в светлината на огъня.

 — Недей, татко — обади се Бяла пепел. Тя долавяше вътрешната му борба, непреодолимото желание да накаже предателството. — Пелинов дух, това може да се реши единствено от Силата, а не от копия и пролята кръв.

Бягащ като вятъра извика:

 — Така ли Храбър мъж спазва обещанието си?

Появиха се още воини, тикайки пред себе си Син вятър и Охлюва черупка. Лицата на двамата воини бяха изкривени от гняв и ужас.

Бяла врана се засмя горчиво:

 — Човекът с летяща душа не знаеше нищо за това. — Пристъпи по-близо до Бяла пепел, без да обръща внимание на тегнещото във въздуха напрежение. — Храбър мъж каза, че ти притежаваш голяма Сила. Съживи го!

 — Не мога.

 — Тогава ще умреш, пронизана от бийните копия на Строшените камъни!

 — Но първо ще умреш ти! — обеща и Пелинов дух със святкащи гневно очи.

Бяла пепел се обърна към воините, които се бяха появили в нощта с готови за хвърляне копия. Гласът и прозвуча, изпълнен със Сила:

 — Спрете! Тук няма да се води война. Силата направи своя избор!

Воините се заковаха на място, споглеждайки се озадачено.

Тя впери поглед в Бяла врана. Устните на жената се разтвориха и душата и се сви уплашено. Колкото и да се опитваше, не успя да откъсне очи от тези на Бяла пепел.

 — Казах ти, че Сънят не е свършил, Бяла врана. Виж как действа Силата.

Бяла пепел стъпи в огъня, вдигайки ръце към звездите, докато пламъците я обгръщаха. От гърлата на воините излетяха уплашени викове и те се отдръпнаха назад. Черният вълк вдигна муцуна към небето с присвити уши и зави скръбно.

Застанала сред пращящите пламъци, тя започна да говори:

 — Чуй видението на Бяла пепел! Аз сънувам Спиралата. Силата ти дава възможност, Бяла врана. Ти и Строшените камъни можете да останете тук и да се биете с нас. Но преди да отмине този лунен цикъл, името на Строшените камъни ще се нареди до това на клана Бяла глина, защото ще бъдете избити. Другата възможност е да напуснете тези земи! Да пътувате цяла година на юг. Там ще откриете земя, която ще можете да отстоявате. Търсете растението със златистите влакна. Там децата на децата ви ще станат велики, когато една звезда изгрее през деня. Какво избираш?

Бяла врана поклати глава, опитвайки се да овладее разтрепераното си тяло. Обърна се към Летящият ястреб. Той се бе вторачил ужасено в Бяла пепел, обгърната в пламъците.

 — Но тя не изгаря! — изкрещя Летящият ястреб и посочи към нея. — Защо не изгаря?

Бяла врана сбра кураж и изтръгна копието от вцепенените му пръсти. Пристъпи по-близо; страхът пулсираше във вените и с всеки удар на сърцето и.

 — Съживи съпруга ми! — заповяда тя. — Съживи го! — Вдигна копието и мускулите и се стегнаха, готови да го хвърлят.

Пламъците затанцуваха около гладките крака на Бяла пепел, когато тя излезе от огъня.

 — Храбър мъж не ти ли е казал? Ти си само една илюзия, Бяла врана.

Жената изкрещя и замахна, забивайки копиетов гърдите на Бяла пепел с две ръце. Копието мина през нея като през въздух и изтрака на земята.

 — Не тече кръв! — извика Летящия ястреб, отдръпвайки се назад. — Няма никаква рана!

 — Копието ти е илюзия, Бяла врана. Единствено Върховното цяло е реално. — Сънят танцуваше в очите и. — Какво избираш, Бяла врана?

Черният вълк мина през пламъците, без да опърли козината си; златистите му очи блестяха в нощта.