Буря се надига

— Мога да преливам по-добре от всяка жива айилка. Оставих копията и приех мястото си сред вас. Изпълних всяко свое задължение и потърсих чест при всеки повод. Но вие продължавате да ми давате наказания! Повече няма да го търпя. Или ми кажете какво искате от мен, или ме изгонете.

Очакваше гняв. Очакваше разочарование. Очакваше да й обяснят, че една проста чирачка няма право да възразява на Мъдри. Очакваше най-малкото да й наложат още по-тежко наказание заради дързостта й.

Амис погледна Мелайне и Баир, после каза:

— Не ние те наказваме, чедо. — Грижливо подбираше думите си. — Тези наказания идват от самата теб.

— Каквото и да съм направила — заяви Авиенда, — не разбирам защо трябва да ме правите на да’цанг. Засрамвате себе си, като се отнасяте с мен така.

— Дете? — Амис я погледна в очите. — Отхвърляш ли наказанията ни?

— Да — отвърна тя с разтуптяно сърце. — Отхвърлям ги.

— Смяташ, че залозите ти са силни като нашите, така ли? — попита Баир, заслонила с ръка старческото си лице. — Смяташ, че си ни равна?

„Равна на тях? — Обзе я паника. — Не съм им равна! Имам още години да се уча. Какво правя?“

Можеше ли да отстъпи? Да ги помоли за прошка, да срещне някак своя тох? Трябваше бързо да се върне при наказанието си и да мести водата. Да! Точно това трябваше да направи! Трябваше да отиде и…

— Не виждам повече причина да се уча — чу се да казва вместо това. — Ако тези наказания са единственото, което ви е останало да ме учите, длъжна съм да приема, че съм научила всичко, което трябва. Вече съм готова да се присъединя към вас.

Стисна зъби в очакване да последва взрив от гняв и неверие. Къде й беше умът? Не трябваше да допуска глупавите приказки на Мин да я разгневят толкова.

И тогава Баир започна да се смее.

Звучен смях, с цяло гърло, нелеп за толкова дребна жена. Мелайне се присъедини към нея, слънцекосата Дева се държеше за издутия от бременността корем.

— Трябваше й повече време, отколкото на теб, Амис! — възкликна Мелайне. — Най-упоритото момиче, което съм виждала.

Изражението на Амис беше необичайно добронамерено.

— Добре си дошла, сестро — каза тя.

Авиенда примигна.

— Какво?!

— Вече си една от нас, момиче! — каза Баир. — Или скоро ще бъдеш.

— Но аз ви се опълчих!

— Една Мъдра не може да позволи на други да я тъпчат — каза Амис. — Ако дойде в сянката на нашето сестринство с мисленето на чирачка, никога няма да види себе си, като една от нас.

Баир хвърли поглед към Ранд ал-Тор. Той стоеше в далечината и говореше със Сарийн.

— Така и не разбирах колко важни са порядките ни, докато не проучих тези Айез Седай. Най- нисшестоящите се умилкват и просят като кучета, а тези, които се смятат за по-висши от тях, ги пренебрегват. Цяло чудо е, че изобщо постигат нещо!

— Но при Мъдрите има йерархия — каза Авиенда. — Нали?

— Йерархия? — Амис беше озадачена. — Някои от нас имат повече чест от други, спечелена с мъдрост, действия и опит.

Мелайне вдигна пръст.

— Но е важно — жизненоважно дори, — че всяка Мъдра е готова да защити своя кладенец. Ако вярва, че е права, не може да си позволи да бъде изтикана настрана, дори от друга Мъдра, колкото и да е стара или мъдра.

— Никоя жена не е готова да се присъедини към нас, докато не заяви, че е готова — продължи Амис. — Трябва да се представи като равна на нас.

— Едно наказание не е истинско наказание, освен ако не го приемеш, Авиенда — каза Баир, все така усмихната. — Смятахме, че си готова още преди няколко недели, но ти упорито продължаваше да се подчиняваш.

— Започнах да си мисля едва ли не, че си горделива, момиче — добави с мила усмивка Мелайне.

— Не е вече момиче — поправи я Амис.

— О, още си е момиче — каза Баир. — Докато не се свърши още едно нещо.

Авиенда беше замаяна. Бяха казали, че не се учи достатъчно бързо. Не се учи да държи на себе си! Никога не беше позволявала на други да я разиграват, но тези жени не бяха „други“ — бяха Мъдри, а тя им беше чирачка. Какво ли щеше да се случи, ако Мин не я беше разгневила? Трябваше да й благодари, макар Мин да не разбираше какво е направила.

„Докато не се свърши още едно нещо…“

— Какво още трябва да направя? — попита Авиенда.

— Руйдийн — каза Баир.

Разбира се. Една Мъдра посещаваше свещения град два пъти в живота си. Веднъж щом станеше чирачка, веднъж — щом станеше пълноправна Мъдра.

— Нещата вече ще са различни — каза Мелайне. — Руйдийн вече не е като някога.

— Това не е основание да изоставим старите порядки — отвърна й Баир. — Градът може да е отворен, но никой няма да е толкова глупав, че да мине между стълбовете. Авиенда, ти трябва да…

— Баир — прекъсна я Амис, — ако нямаш нищо против, бих искала аз да й го кажа.

Баир се поколеба, после кимна.

— Да, разбира се. Така е редно. Сега ти обръщаме гръб, Авиенда. Няма да те видим повече, докато не се върнеш при нас като сестра, завърнала се от дълго пътуване.

— Сестра, за която сме забравили, че познаваме — добави с усмивка Мелайне. Двете се обърнаха, а Амис тръгна към терена за Пътуването. Авиенда побърза да я догони.

— Този път можеш да си облечена, полага се на положението ти — заговори Амис. — Обикновено щях да те посъветвам да отидеш пеш до града, въпреки че вече знаем Пътуването, но смятам, че в този случай ще е най-добре да се заобиколи обичаят. Все пак не бива да Пътуваш пряко до самия град. Съветвам те да Отпътуваш до твърдината Студени скали и оттам да продължиш пеш. Трябва да прекараш известно време в Триделната земя, за размисъл.

Авиенда кимна.

— Ще ми трябва мях с вода и храна.

— Готови са и те чакат в укреплението — каза Амис. — Очаквахме да прескочиш скоро тази пропаст. Трябваше да си я прескочила преди дни след всички намеци, които ти подадохме.

Авиенда заби поглед в земята.

— Няма от какво да се срамуваш — увери я Амис. — Бремето е на нашите плещи. Въпреки шегите на Баир ти се справи добре. Някои жени прекарват месеци и месеци в наказания, докато решат, че им стига. Трябваше да сме твърди с теб, дете — по-твърди, отколкото съм виждала досега да се отнасят с готова чирачка. Толкова малко време остава!

— Разбирам — отрони Авиенда. — И… ви благодаря.

Амис изсумтя.

— Принуди ни да сме много изобретателни. Запомни това време и срама, който изпита, защото е срамът, който ще изпита всяка да’цанг, ако я оставиш на съдбата й. И не могат да се измъкнат просто като настоят за избавление.

— Какво правите, ако някоя чирачка заяви, че е готова да бъде Мъдра още през първите няколко месеца обучение?

— Ще я напердашим няколко пъти и ще я пратим да копае дупки сигурно. Не знам обаче това да се е случвало някога. Най-близо беше Севанна.

Авиенда се беше чудила защо Мъдрите бяха приели Севанна без възражения. Заявлението й явно се беше оказало достатъчно и Амис и другите са били принудени да я приемат.