Буря се надига

изненадана колко бързо се е подчинила. Изненадана беше колко естествено се бе оказало да мисли за Егвийн като за Амирлин. Тази жена не беше спечелена напълно, но почти.

— Бързо — повтори Егвийн.

Мейдани кимна, пристъпи през портала и Егвийн я последва. Макар по пода от другата страна да нямаше прах, в коридора миришеше тежко на мухъл от застоялия въздух. Стените бяха голи, без украсата, която можеше да се види по горните коридори, и единствените звуци, които се чуваха, бяха от дращенето на плъхове в далечината. Плъхове. В Бялата кула. Някога това щеше да е невъзможно. Провалът на магическите прегради бе само още една невъзможност върху все по-нарастващия куп.

Слугите на Кулата не се грижеха за тази зона. Може би затова Мейдани бе избрала да отвори портала тук. Добре, но може би грешеше по отношение на безопасността. Толкова дълбоко в Кулата сигурно щеше да им отнеме ценни минути, докато се върнат в главните коридори, за да намерят каквото Мейдани искаше да й покаже. А това само по себе си щеше да създаде проблеми. Какво щеше да стане, ако други Сестри забележеха, че Егвийн се движи из коридорите без обичайния си антураж от Червената Аджа?

Преди да успее да изрази безпокойството си, Мейдани тръгна. Не към стълбището обаче. Егвийн се намръщи, но я последва.

— Не съм сигурна дали ми е позволено да ти го покажа — промълви тихо Мейдани. — Трябва да те предупредя обаче, че може да е опасно.

Физическа или политическа опасност имаше предвид? На Егвийн й се струваше, че и двете са еднакво възможни. Въпреки това кимна и прие предупреждението сериозно.

— Разбирам. Но ако наистина в Кулата става нещо опасно, трябва да го знам. Това е не само мое право, но и мой дълг.

Мейдани я поведе по лъкатушещия проход, като мърмореше колко съжалява, че не могла да вземе Стражника си — той явно беше в града по някаква работа.

Коридорът кръжеше на спирала досущ като извивките на самата Велика змия. Точно когато нетърпението на Егвийн започна да се усилва, Мейдани спря пред една затворена врата. Не изглеждаше с нищо по-различна от десетките полузабравени врати на складове, които се нижеха покрай главния коридор. Мейдани вдигна колебливо ръка, след което рязко почука.

Вратата се отвори мигновено и на прага се появи Стражник с пронизващи очи, с тъмнорижа коса и четвъртита брадичка. Изгледа косо Мейдани, след което се обърна към Егвийн. Лицето му се намръщи още повече, а ръката му потрепери, сякаш едва се сдържаше да не посегне за меча си.

— Това трябва да е Мейдани — чу се женски глас от стаята. — Дошла е да докладва за срещата си с момичето. Адсалан?

Стражникът отстъпи встрани и Егвийн видя малка стаичка с шест сандъка вместо столове. И четири жени, всички Айез Седай. И изумително, всички бяха от различна Аджа! Егвийн не беше виждала жени от четири различни Аджи дори да си говорят по коридорите, камо ли да провеждат съвещание. Нито една от тях не беше Червена и всяка от четирите беше Заседателка.

Сеайне беше достолепна жена с бял халат, обшит със сребро. Заседателка от Бялата Аджа. Имаше гъста черна коса и вежди и воднистосини очи, които изгледаха Егвийн спокойно. До нея беше Дезине, Заседателка на Жълтата Аджа, слаба и висока за кайриенка. Пищната й розовоцвета рокля бе извезана със злато. Косата й бе увенчана със сапфири, камъчето на челото й също беше сапфир.

Юкири, Сивата сестра, седеше до Дезине. Юкири беше от най-ниските жени, които Егвийн изобщо бе виждала, но умееше така да гледа другите, че винаги като че ли тя владееше положението, дори когато бе в компанията на много висока Айез Седай.

Последната беше Серин, Заседателка за Кафявите от Алтара. Като повечето Кафяви, носеше дрехи без украса, този път в невзрачен жълто-кафяв цвят. Маслинената й кожа беше обезобразена от белег на лявата буза. Егвийн знаеше много малко за нея. От всички Сестри в стаята Серин като че ли най-малко се изненада, като я видя.

— Какво си направила, Мейдани? — възкликна Сеайне.

— Адсалан, доведи ги тук — обади се Дезине и махна припряно с ръка. — Ако някоя мине и вземе, че види момичето…

Мейдани се присви… да, много трябваше да се потруди, докато си върне поведението, присъщо на Айез Седай. Егвийн пристъпи в стаичката, преди грубият Стражник да е посегнал да я дръпне напред. Мейдани я последва, а Адсалан затръшна вратата зад тях.

Стаята бе осветена от две мъждиви лампи, които само подчертаваха заговорническия характер на срещата.

Сандъците обаче можеше да минат за тронове по начина, по който четирите Заседателки седяха на тях, тъй че Егвийн също се настани на един.

— Не ти е давано разрешение да сядаш, момиче — каза хладно Серин. — Мейдани, какво означава това нахалство? Клетвата ти трябваше да те възпре да направиш подобно опущение!

— Клетва ли? — попита Егвийн. — И коя клетва трябва да е тази?

— Тихо, момиче — сопна се Юкири и я плесна по гърба с шибалка от Въздух. Беше толкова плахо наказание, че Егвийн едва не се разсмя.

— Не съм си нарушила клетвата! — бързо отвърна Мейдани и пристъпи до Егвийн. — Заповядахте ми да не казвам на никого за тези срещи. Е, аз се подчиних — не й казах. Показах й. — Имаше искрица непокорство в нея. Това беше добре.

Егвийн не беше сигурна какво точно става тук, но присъствието на четири Заседателки й предлагаше страхотна възможност. Изобщо не си беше и помисляла, че може да й се удаде шанс да говори с толкова много наведнъж. А щом тези бяха готови да се събират, то може би бяха незасегнати от раздорите, които подкопаваха единството на Кулата.

Или пък тази среща бе податка за нещо по-тъмно? Клетви, за които Егвийн не знаеше, срещи далече от горните коридори, Стражник, който пази вратата… от четири Аджи ли бяха тези жени, или от една? Да не би неволно да беше нагазила право в гнездо на Черните?

Сърцето й се разтуптя, но тя си наложи да не бърза със заключенията. Ако наистина бяха Черни, значи бе попаднала в капана им. Ако не бяха — чакаше я работа.

— Това е много неочаквано — говореше спокойната Сеайне на Мейдани. — Ще трябва особено да внимаваме с формулирането на бъдещите ти заповеди, Мейдани.

Юкири кимна.

— Не допусках, че може да постъпиш толкова детински и да ни издадеш напук. Трябваше да се досетим, че като всички нас и ти имаш опит в усукването на клетвите в своя угода.

„Чакай — помисли си Егвийн. — Това звучи като…“

— Разбира се — продължи Юкири, — смятам, че ще се наложи наказание за това нарушение. Но какво да правим с това момиче, което ни доведе? Тя не се е заклела над Палката, тъй че може да е…

— Дадохте й четвърта клетва, така ли? — прекъсна ги Егвийн. — Какво си въобразявате, в името на Светлината?

Юкири я изгледа и Егвийн усети ново перване на Въздух.

— Не са ти разрешили да говориш.

— Амирлин не се нуждае от разрешение да говори — заяви Егвийн и изгледа твърдо жените. — Какво сте направили тук, Юкири? Изменяте на всичко, което сте! Клетвите не може да се използват като средство за разделяне. Нима цялата тази Кула е полудяла като Елайда?

— Не е лудост — намеси се изведнъж в разговора Серин, тръсна глава и я погледна по-властно, отколкото Егвийн би очаквала от жена от нейната Аджа. — Направено беше по необходимост. На тази не можеше да се доверим, не и след като взе страната на бунтовничките.

— Не си мисли, че не знаем за връзката ти с онази група, Егвийн ал-Вийр — заговори отново Юкири. Надменната Сива едва сдържаше яда си. — Ако зависеше от нас, нямаше да те глезим като Елайда.

Егвийн махна равнодушно с ръка.

— Усмирете ме, убийте ме или ме пребийте, Юкири, но Кулата пак ще е в хаос. Онези, на които толкова лесно лепите етикета бунтовнички, не са виновни за това. Тайни срещи в подземията, клетви, налагани без пълномощия — това са престъпления, най-малкото съпоставими с разцеплението,