Буря се надига

Мълчание.

— Отговорете ми! — настоя Егвийн.

— Открихме една Черна между Заседателките — призна най-сетне Дезине. — И… да, тя беше една от тези, които станаха за свалянето на Сюан Санче. — Тонът й беше мрачен. Беше разбрала накъде клони Егвийн.

— Сюан беше свалена с гласовете на минималния брой Заседателки, който е необходим — каза Егвийн. — Една от тях е била Черна, което прави нейния глас невалиден. Вие усмирихте и свалихте своята Амирлин, убихте Стражника й и направихте това незаконно.

— В името на Светлината — прошепна Сеайне. — Тя е права.

— Това е безсмислено — каза Юкири и отново стана. — Ако започнем да разнищваме назад и да се опитваме определим кои Амирлин би могло да са били издигнати от членове на Черната, ще имаме основание да заподозрем всяка Амирлин, която някога е заемала трона!

— О? — повдигна вежди Егвийн. — И колко от тях са били издигнати от Съвет, съставен от минимум членове, които в момента са Заседателки? Това е една от причините, поради които беше огромна грешка да свалите Сюан така. Когато бях издигната аз, се погрижихме всяка Заседателка в града да е в течение какво става.

— Лъжезаседателки — настоя Юкири. — Местата им бяха дадени незаконно!

Егвийн се извърна към нея. Добре поне, че не можеха да чуят неспокойно разтуптяното й сърце. Трябваше да запази самообладание. Трябваше.

— Фалшиви ли ни наричаш, Юкири? Коя Амирлин би предпочела да следваш? Тази, която понижава Айез Седай в новачки и Посветени, която премахва цяла Аджа и причинява в Кулата разделения, по-опасни от всяка армия, която някога я е нападала? Жена, издигната отчасти с помощта на Черната Аджа? Или би предпочела да служиш на Амирлин, която се стреми да поправи всичко това?

— Разбира се, не твърдиш, че според теб сме служили на Черната с издигането на Елайда — каза Дезине.

— Според мен всички в момента обслужваме интересите на Сянката — отвърна рязко Егвийн, — докато си позволяваме да оставаме разделени. Как си представяте, че са реагирали Черните на почти тайното сваляне на Амирлински трон, последвано от разцепление между Айез Седай? Не бих се изненадала, ако открия, след известно проучване, че тази безименна Черна сестра, която сте разкрили, не е била единствената Мраколюбка в групата, която се потруди да свали законната Амирлин.

Това предизвика нова мъртва тишина в стаята.

Серин се отпусна с въздишка.

— Не можем да променим миналото. Колкото и убедителни да са аргументите ти, Егвийн ал-Вийр, в крайна сметка са безплодни.

— Съгласна съм, че не можем да променим вече станалото — отвърна Егвийн. — Но можем да се погрижим за бъдещето. Колкото и достойна за възхищение да намирам работата ви по разкриването на Черната Аджа, много повече ме окуражава вашата готовност да работите заедно, за да го направите. В момента в Кулата взаимодействието между Аджите е рядкост. Приканвам ви да поставите това за своя главна цел, да донесете единство на Бялата кула. На каквато и да е цена.

Стана и почти очакваше някоя Сестра да я укори, но те като че ли бяха забравили, че говорят с „новачка“ и бунтовничка.

— Мейдани — каза Егвийн. — Ти ме приемаш за Амирлин.

— Да, Майко — отвърна жената и наведе глава.

— Възлагам ти тогава да продължиш работата си с тези жени. Те не са наши врагове и никога не са били. Връщането ти тук като шпионка беше грешка и съжалявам, че не можах да я спра. Но след като вече си тук, може да си от полза. Съжалявам, че се налага да продължиш представлението си пред Елайда, но те поздравявам за куража в това отношение.

— Ще служа както е необходимо, Майко — отвърна Мейдани, макар да изглеждаше пребледняла.

Егвийн изгледа останалите.

— Верността е по-добра спечелена, отколкото наложена. Клетвената палка тук ли е?

— Не — отвърна Юкири. — Много е трудно да я взимаме.

— Жалко. Бях готова да положа клетвите. Все едно, ще я вземете и ще освободите Мейдани от четвъртата клетва.

— Ще го обсъдим — отвърна Серин.

Егвийн повдигна вежда.

— Както желаете. Но знайте, че щом Бялата кула възстанови целостта си, Съветът ще научи за това ваше действие. Бих искала да мога да ги уведомя, че сте били предпазливи и не сте се стремили към незаконна власт. Ако имате нужда от мен през следващите няколко дни, можете да ме повикате — но бъдете така добри да намерите начин да се справите с двете Червени сестри, които ме пазят. Бих предпочела да не прибягвам до Пътуването отново, за да не разкрия неволно твърде много на тези, които ще е по-добре да останат в неведение.

Остави последната фраза да виси и тръгна към вратата. Стражникът не я спря, макар че я изгледа подозрително. Зачуди се чий Стражник е — не вярваше някоя от Сестрите в стаята да има Стражници, макар да не беше сигурна. Може би беше на някоя от другите шпионки, пратени от Салидар?

Мейдани бързо я догони и хвърли поглед през рамо, сякаш очакваше от стаята да излети някое порицание. Стражникът просто дръпна вратата и я затвори.

— Не мога да повярвам, че успя — заговори Сивата. — Трябваше да почнат да те пердашат по петите, докато не завиеш!

— Твърде разумни са за това — отвърна Егвийн. — Те са единствените в тази проклета Кула — освен Силвиана може би, — които имат някакво подобие на глави на раменете.

— Силвиана ли? — възкликна изненадано Мейдани. — Тя не те ли бие всеки ден?

— Даже по няколко пъти — каза Егвийн разсеяно. — Много е старателна, да не говорим, че е разсъдлива. Ако имахме повече като нея, Кулата нямаше да се е докарала до това състояние.

Мейдани я погледна странно, после промълви:

— Ти наистина си Амирлин.

Наистина странен коментар. Та нали току-що се беше заклела, че приема избора й?

— Хайде — подкани я Егвийн и ускори крачка. — Трябва да се върнем, преди Червените да станат подозрителни.

Глава 13Предложение и заминаване

Гавин стоеше срещу двамата Стражници, вдигнал меча за бой. През процепите на плевника се процеждаше светлина, въздухът искреше от разхвърчали се златни прашинки. Бавно заотстъпва по отъпкания пръстен под. Струйки пот се стичаха по слепоочията му, но хватката му беше здрава. Двамата Стражници настъпиха към него.

Единият беше Слийти, гъвкав дългорък мъж с грубо изсечено лице. В сумрачната светлина на плевника приличаше на недовършена творба, каквато човек може да намери в работилница на скулптор: с тъмни сенки около очите, с белег през брадичката, с чупен и зараснал накриво нос — не му бяха прилагали Цяра. С дълга коса и тъмни бакенбарди.

Хатори много се беше зарадвала, когато Стражникът й най-сетне бе пристигнал в Дорлан. Беше го изгубила при Думайски кладенци, а историята му бе от онези, за които пееха веселчуни и бардове. Беше лежал ранен часове, беше успял някак да се докопа до юздите на коня си и да се покатери на седлото. Вярното животното го беше отнесло до някакво село. Като го видели ранен и в несвяст, селяните се изкусили да го продадат на местна банда разбойници — главатарят им бил обещал безопасност като награда, ако му издадат всеки оцелял от битката. Но кметската дъщеря се застъпила за живота на Слийти: убедила ги, че разбойниците трябва да са Мраколюбци, щом търсят ранени Стражници. Тъй че селяните решили да го скрият, а момичето се грижило за него, докато се вдигне на крака.