Буря се надига

Гавин спипа за рамото Тандо, един от стражите на Младоците пред сградата.

— Видя ли я да влиза в сградата?

Младият андорец поклати глава.

— Не, милорд. Един от мъжете вътре каза, че я видял да се среща с другите Айез Седай — слязла от тавана, както изглежда. Но никой от стражите не знае как е влязла!

Гавин го пусна и затича след Катерин. Догони трите Айез Седай по средата на площада. И трите извърнаха лишените си от възраст лица към него, намръщени и присвили устни. Погледът на Коварла беше особено строг, но на Гавин вече му беше все едно дали ще му отнемат Младоците, или ще го вържат и ще го вдигнат във въздуха. Унижението беше без значение. Само едно беше важно.

— Вярно ли е? — попита той настойчиво. След това наведе раболепно глава и заговори почтително: — Моля ви, Катерин Седай. Вярно ли е това, което чух да казвате за бунтовничките и тяхната Амирлин?

Тя го измери с поглед.

— Може би ще е добре да предадете тази новина на войниците си. Да, бунтовничката Амирлин е пленена.

— А името й? — попита Гавин.

— Егвийн ал-Вийр — отвърна Катерин. — Нека веднъж поне слуховете да разнесат една истина. — Кимна му пренебрежително и отново тръгна с другите две. — Възползвайте се добре от това, което ви научих. Амирлин настоява набезите да се подновят, а тези сплитове би трябвало да ви осигурят безпрецедентна подвижност. Не се изненадвайте обаче, ако бунтовничките ви изпреварят. Те знаят, че държим тяхната така наречена Амирлин, и вероятно са предположили, че също разполагаме с новите сплитове. Много скоро Пътуването ще се владее от всички. Използвайте острието, което ви е дадено, преди да се е затъпило.

Гавин гледаше стъписано след тях. Пътуването? Това беше от легендите. Така ли снабдяваше войската си Гарет Брин?

Но не това всъщност го бе стъписало. Сюан Санче беше усмирена и нарочена за екзекуция, а тя просто беше свалена Амирлин. Какво щяха да направят с една самопровъзгласила се Амирлин, водачка на бунтовническа фракция?

„Карат я да вие половината ден…“

Егвийн я изтезаваха. Щеше да бъде усмирена! Вероятно вече го бяха направили. След това щяха да я екзекутират. Гавин гледаше след трите отдалечаващи се Айез Седай. После бавно се обърна, странно спокоен, отпуснал ръка на меча.

Егвийн беше в беда. Той примига, застанал сам насред площада. Някъде мучаха говеда, вадата бълбукаше до него.

Егвийн щяха да я екзекутират.

„На кого си предан, Гавин Траканд?“

Тръгна с някак странно уверени стъпки. На Младоците не можеше да разчита за акция срещу Бялата кула. Не можеше да ги използва за спасителна операция. Но едва ли щеше да може да я проведе сам. Значи му оставаше само една възможност.

След десет минути вече беше в палатката си и грижливо стягаше багажа си. Трябваше да остави повечето си неща. Имаше далечни наблюдателни постове и той вече ги бе обикалял за внезапни прегледи. Това щеше да е добро извинение за напускането на лагера.

Не можеше да събуди подозрения. Коварла беше права. Младоците го следваха. Уважаваха го. Но не бяха негови — бяха на Бялата кула и щяха да се обърнат срещу него толкова бързо, колкото той се беше обърнал срещу Хамар, ако такава се окажеше волята на Амирлин. Ако някой от тях доловеше и намек за това, което замисляше, нямаше да може да се отдалечи и на сто разтега.

Затвори дисагите, метна ги на рамо, излезе от палатката си и тръгна към коневръза. Махна на Раджар, който показваше на отделение войници някои по-сложни техники на боравенето с меча, и той дотича при него и погледна намръщено дисагите.

— Отивам да прегледам четвърти външен пост — каза Гавин.

Раджар погледна към небето. Вече се смрачаваше.

— Толкова късно?

— Последния път ги проверих на зазоряване — отвърна Гавин. Странно, но сърцето му изобщо не се беше разтуптяло. Биеше спокойно и равно. — Преди това беше следобед. Но най-опасното време за изненада е вечер, когато все още е достатъчно светло за атака, но е и достатъчно късно и хората са уморени и с пълни стомаси от вечерята.

Раджар кимна и закрачи до него.

— Ще ти дам ескорт.

— Няма нужда — отвърна Гавин. — Последния път ни видяха от половин миля. Едно отделение вдига твърде много прах. Искам да видя колко наблюдателни са, когато е само един ездач.

Раджар отново се намръщи.

— В безопасност ще съм — увери го Гавин с принудена усмивка. — Раджар, знаеш, че няма страшно. Какво? Страх те е да не ме хванат разбойници ли?

Раджар се отпусна и се изсмя.

— Теб ли? По-скоро Слийти ще хванат. Е, добре. Но не забравяй обаче да ми съобщиш, като се върнеш. Иначе няма да спя половината нощ от тревога.

„Съжалявам, че ще лиша от съня ти, приятелю“ — помисли си Гавин, докато кимаше. Раджар затича обратно да продължи упражненията, а Гавин стигна до конете, прати едно селско момче, хванало се за ратай в конюшнята, да донесе седлото и почна да маха букаите на Претендент.

— Приличаш на човек, който е взел решение — каза внезапно нечий тих глас.

Гавин рязко се обърна и ръката му посегна към меча. Една от близките сенки се движеше. Вгледа се внимателно и успя да различи смътната фигура на мъж с крив нос. Проклети да са тези Стражнически наметала!

Гавин се опита да подходи небрежно, както беше направил с Раджар.

— Щастлив, че имам нещо за вършене, по-скоро — отвърна и обърна гръб на Слийти, щом конярчето се приближи. Хвърли му един медник, взе седлото и го освободи.

Слийти продължаваше да го гледа от сянката на един дебел бор. Знаеше. Лъжата с внезапната проверка можеше да заблуди всеки друг, но Гавин усещаше, че при него няма да мине. Светлина! Нима трябваше да убие още един човек, когото уважаваше? „Да те изгори, Елайда! Да те изгори, Сюан Санче, и цялата ви Кула. Престанете да използвате хората. Престанете да ме използвате!“

— Кога да кажа на хората ти, че няма да се върнеш? — попита Слийти.

Гавин нагласи седлото на гърба на Претендент, стегна здраво подпръга и зачака коня да издиша. Погледна намръщено над гърба му.

— Не се каниш да ме спреш?

Слийти се изсмя късо.

— Три пъти се бих с теб днес и не спечелих нито веднъж, макар да имах добър помощник. Имаш вид на човек, който ще убие, ако потрябва, а не съм толкова зажаднял за смърт, колкото може да допускат някои.

— Можеш да се биеш с мен — каза Гавин, приключи със седлото, намести дисагите и ги завърза. Претендент изпръхтя — не обичаше да носи допълнителен товар. — Знам, че ще приемеш смъртта, ако смяташ, че е нужно. Ако ме нападнеш, дори да те убия, ще се вдигне шум. Няма да мога изобщо да обясня защо съм убил Стражник. Можеш да ме спреш.

— Вярно — каза Слийти.

— Тогава защо ме оставяш да тръгна? — попита Гавин, докато обръщаше коня и хващаше юздите. Срещна скритите в сянка очи и му се стори, че долавя много смътен намек за усмивка на устните под тях.

— Може би просто харесвам да видя мъже, които не са безразлични — отвърна Слийти. — Може би се надявам да намериш начин да помогнеш това да свърши. Може би съм уморен и с наранен дух от толкова много поражения. Дано намериш каквото търсиш, млади Траканд.