Буря се надига

Ал-Тор беше прекалено голям проект, за да може да се справи с него само една жена.

— Елате с мен — каза Кацуан и излезе от стаята. Мъдрите я последваха. Отвън Кацуан нареди на Сестрите — Дайгиан и Сарийн — да държат Семирага будна, с отворени очи. Едва ли щеше да подейства, но беше най-добрата стратегия, която можеше да измисли за момента.

Макар че… все пак разполагаше с онова мигновено изражение на Семирага, онази издайническа нотка на гняв при коментара на Сорилея. Когато можеш да контролираш нечий гняв, можеш да контролираш и другите емоции. Затова толкова упорито се бе съсредоточила да научи ал-Тор да владее гнева си.

Контрол и гняв. Какво беше казала Сорилея, за да предизвика тази реакция? Че Семирага изглежда разочароващо човешки. Все едно беше очаквала Отстъпницата да е извратена като мърдраал или драгхар. И защо не? Отстъпниците бяха легендарни фигури от три хиляди години, надвиснали сенки от мрак и мистерия. Можеше да е разочароващо да откриеш, че в много отношения са най-човешките от следовниците на Тъмния: жалки, пагубни и свадливи. Поне така твърдеше ал-Тор, че се държали. Колко странно запознат беше с тях.

Семирага виждаше себе си като нещо свръхчовешко обаче. Позата й, претенциите й за власт над обкръжението й, бяха източник на сила за нея.

Кацуан поклати глава. Твърде много проблеми и твърде малко време. Коридорът за пореден път й напомни за глупостта на момчето ал-Тор. Все още можеше да надуши миризмата на пушек, твърде силна, за да е приятна. Зейналата дупка в предната стена на къщата — покрита само с платнена завеса — пропускаше мразовит въздух в пролетните нощи. Трябваше да се преместят досега, но той упорстваше, че нямало да се остави да го гонят.

И като че ли гореше от нетърпение за Последната битка. Или може би просто се беше примирил. Чувстваше, че за да стигне до края, трябва да си пробие път през дребните човешки свади като среднощен пътник, газещ през преспите сняг, за да се добере до хана. Проблемът бе, че ал-Тор не беше готов за Последната битка. Кацуан го усещаше в начина, по който говореше, в начина, по който действаше. В начина, по който гледаше света — мрачно, почти замаяно. Ако мъжът, който беше той сега, се изправеше срещу Тъмния, за да реши съдбата на света, Кацуан се боеше за всички хора.

Кацуан и двете Мъдри стигнаха до стаята й: хубава стая с хубава гледка към отъпканата морава и лагера отпред. Кацуан беше поставила съвсем малко изисквания за обзавеждането: твърдо легло, заключващ се скрин и масичка с огледало. Твърде стара и нетърпелива беше, за да й досаждат повече вещи.

Скринът беше уловка; в него държеше малко злато и други не особено ценни неща. Най-ценните си притежания или носеше по себе си — накитите тер-ангреал, — или пазеше заключени в една неугледна кутия за документи до огледалото. От изтъркано дъбово дърво и зацапана, с предостатъчно щръбки и драскотини, за да изглежда често използвана, но не беше чак толкова похабена, че да е не на място сред другите й неща. Щом Сорилея затвори вратата зад трите, Кацуан изключи капаните по кутията.

Беше й странно колко малко Айез Седай в последно време се учеха да правят нововъведения с Единствената сила. Запаметяваха проверени във времето и традиционни сплитове, но рядко се замисляха какво друго биха могли да направят. Вярно, експериментирането с Единствената сила можеше да е гибелно, но някои простички усъвършенствания можеше да се направят без опасност. Сплитът й за тази кутия беше такъв. Доскоро беше използвала обичаен сплит от Огън, Дух и Въздух да унищожи документите в кутията, ако я отвори натрапник. Ефикасно, но някак лишено от въображение.

Новият й сплит беше много по-гъвкав. Той не унищожаваше предметите в кутията — Кацуан всъщност не беше сигурна дали е възможно да се унищожат. Вместо това сплитовете, извърнати навътре, за да са невидими — изскачаха навън на усукани нишки Въздух и залавяха всеки в стаята, когато кутията се отвореше. След това друг сплит издаваше силен звук, наподобяващ свиренето на сто тръби, и блясваха светлини, за да вдигнат тревога. Сплитовете също така щяха да се задействат, ако някой отвори кутията, премести я или дори само я докосне с най-тънката нишчица на Единствената сила.

Кацуан вдигна капака. Изключителните предпазни мерки бяха необходими. Защото в кутията се пазеха два предмета, които представляваха сериозна опасност.

Сорилея се приближи и погледна. Единият предмет беше висока около една стъпка статуетка на стар брадат мъж, вдигнал високо сфера. Другият беше черен метален нашийник и две гривни: ай-дам, направен за мъж. С този тер-ангреал една жена можеше да превърне мъж, способен да прелива, в свой роб и да контролира способността му да докосва Единствената сила. Може би да го контролира напълно. Не бяха изпробвали нашийника, Ал-Тор го беше забранил.

Сорилея изсъска. Гледаше гривните и нашийника, без изобщо да обръща внимание на статуетката.

— Това нещо е зло.

— Да — каза Кацуан. Рядко щеше да нарече един предмет „зло“, но този беше. — Нинив ал Мийра твърди, че това нещо донякъде й е познато. Макар да не успях да изтръгна от момичето как познава тези неща, тя твърди, че знае, че имало само един мъжки ай-дам и че била уредила да бъде хвърлен в океана. Но също така признава, че не е видяла лично как е унищожен. Може да е бил използван като модел от сеанчанците.

— Притеснително е дори да се гледа — каза Сорилея. — Ако някоя от Сенкодушните или дори от сеанчанците го плени с това…

— Светлината да ни пази всички — прошепна Баир.

— И хората, които ги имат тези, са същите, с които ал-Тор иска да сключва мир? — Сорилея поклати глава. — Самото създаване на тези отвратителни неща би трябвало да предизвика кръвна вражда. Чух, че имало и други като това. Къде са?

— Пазят се другаде — отвърна Кацуан и затръшна капака. — Заедно с женските ай-дам, които взехме. Някои мои познати — Айез Седай, които са се оттеглили от света — ги изпробват, като се опитват да открият слабостта им.

В техните ръце беше и Каландор. Кацуан много я беше яд, че не е пред очите й, но чувстваше, че мечът още пази тайни, които могат да се изтръгнат.

— Това го държа при мен, защото смятам да намеря начин да го изпробвам на мъж — рече тя. — Ал- Тор обаче няма да позволи никой негов Аша’ман да бъде окаишен. Дори и за съвсем къс срок.

Това посмути Баир и тя измърмори:

— Това ще е малко като да изпробваш силата на копие, като го мушкаш в някого.

Сорилея обаче кимна. Тя разбираше.

Едно от първите неща, които Кацуан бе направила, след като плениха онези женски ай-дам, бе да си сложи един и да изпробва начини да се измъкне от него. Направила го беше при грижливо контролирани обстоятелства, разбира се, с жени, на които разчиташе, че ще й помогнат да се измъкне. Успяла бе да открие, че сама изобщо не може да се измъкне.

Но ако врагът се кани да направи нещо, трябва да откриеш как да го контрираш. Дори това да означава сам да се окаишиш. Ал-Тор не можеше да разбере това. Когато го попита, той само промърмори за „онзи проклет сандък“ и как са го били.

— Трябва да направим нещо с този мъж — каза Сорилея и погледна Кацуан в очите. — Станал е по- лош, откакто се срещнахме последния път.

— Да — отвърна Кацуан. — Станал е изненадващо ловък в избягването на обучението ми.

— Да го обсъдим тогава — каза Сорилея. — План трябва да се състави. За доброто на всички.

— За доброто на всички — съгласи се Кацуан. — И най-вече на самия ал-Тор.

Глава 15Място за начало

Ранд се пробуди на пода на някакъв коридор. Сепна се и се вслуша в далечния ромон на вода. Потокът извън къщата? Не… не, не беше това.

Стените и подът тук бяха от камък, а не от дърво. Нямаше никакви свещи или светилници и въпреки това беше светло…

Той се надигна, после оправи червеното си палто. Странно, не изпитваше никакъв страх. Познаваше това място отнякъде, от някакъв далечен спомен. Как се беше озовал тук? Скорошното минало беше