Буря се надига

бодли от кожата си, — но беше близо до центъра и в същото време донякъде скътано. Някоя и друга драскотина си струваше удобството.

За да стигне до полето, Гавин трябваше да прекоси отъпкания селски площад и да мине покрай вадата пред къщата на кмета. Кимна на няколко жени, които перяха там. Айез Седай ги бяха наели да се грижат за прането на Сестрите и офицерите на Гавин. Заплащането беше мизерно за толкова много работа, но Гавин даваше на жените по малко отгоре, колкото можеше да си позволи от собствения си джоб, жест, който му беше спечелил присмеха на Наренвин Седай, но благодарности от селските жени. Майка му винаги го беше учила, че работниците са гръбнакът на едно кралство. Прекършиш ли ги, скоро ще откриеш, че всъщност изобщо не можеш да се движиш. Хората тук можеше и да не са поданици на сестра му, но той нямаше да позволи на войската си да се възползва от тях.

Кепенците на кметската къща бяха затворени. Марлеш се беше облегнал лениво на стената, а дребничката му Айез Седай стоеше с ръце на кръста и се въсеше на вратата. Явно й бяха отказали да я пуснат. Защо? Ваша нямаше кой знае какъв ранг сред Айез Седай, но и не беше толкова ниско като Хатори. Щом на Ваша отказваха достъп… хм, значи вътре наистина се обсъждаше нещо важно. Това възбуди любопитството му.

Хората му щяха да пренебрегнат тази подробност — Раджар щеше да каже, че е най-добре съвещанията на Айез Седай да си останат тяхна работа, понеже иначе нещата ще се объркват още повече. Но пък една от причините, поради които от Гавин нямаше да се получи добър Стражник, беше, че е недоверчив към Айез Седай. Майка му им беше вярвала и виж докъде я докара това. А и как Бялата кула се беше отнесла с Елейн и Егвийн… добре, можеше да поддържа Айез Седай, но определено не можеше да им се довери.

Заобиколи сградата и се зае с напълно законния преглед на охраната. Повечето Айез Седай в селото нямаха Стражници — или бяха Червени, или ги бяха оставили. Няколко бяха твърде стари, за да загубят Стражниците си от старост и така и да не си изберат нови. Две нещастни жени бяха загубили Стражниците си при Думайски кладенци. Гавин и останалите правеха всичко възможно да не издават, че забелязват червените кръгове около очите им и не чуват сподавения плач, който долиташе понякога от стаите им.

Айез Седай, разбира се, твърдяха, че не се нуждаят от охраната и защитата на Младоците. Вероятно бяха прави. Но Гавин беше видял мъртви Айез Седай при Думайски кладенци. Не бяха непобедими.

При задния вход Хал Моир отдаде чест и го пусна да влезе, за да продължи прегледа си. Гавин се качи по късото право стълбище в горния коридор. Там освободи Берден, тъмнокожия тайренски Младок, който беше на пост, и му нареди да иде да провери храната и разпределението й.

Пред вратата на стаята на Наренвин Седай се поколеба. Ако искаше да чуе какво става вътре, очевидният начин бе да подслуша. Берден беше единственият страж на горния етаж, а нямаше никакви Стражници, които да пазят срещу нежелани уши. Но да подслушва? Не му се налагаше да подслушва. Той беше командирът на Младоците и Айез Седай добре се възползваха от бойците му. Дължаха му информация. Ето защо Гавин решително почука на вратата.

Отговори му мълчание. После вратата съвсем леко се открехна и се видя малка част от смръщеното лице на Коварла. Светлокосата Червена беше начело на Сестрите тук, преди да я свалят, и все още бе една от най-важните жени в Дорлан.

— Никой не бива да ни прекъсва — изсъска тя през процепа на открехнатата врата. — Войниците ти имат заповеди да не пускат никого, дори други Сестри.

— Тези правила не се отнасят за мен — заяви Гавин и я погледна в очите. — Хората ми са в сериозна опасност. Като не ми позволявате да участвам в обсъждането, настоявам поне да мога да слушам.

Безизразното лице на Коварла сякаш издаде раздразнение.

— Нахалството ти май расте от ден на ден, дете. Май трябва да бъдеш свален и да бъде издигнат по- подходящ капитан на момченцата ти.

Гавин стисна зъби.

— Мислиш ли, че няма да те отстранят, ако го поиска Сестра? — попита с надменна усмивка Коварла. — Може да са жалко подобие на войска, но си знаят мястото. Жалко, че същото не може да се каже за командира им. Връщай се при хората си, Гавин Траканд.

И му затръшна вратата.

Засърбя го насила да нахлуе в стаята. Но това щеше да му донесе удовлетворение само за два дъха — колкото щеше да им трябва на Айез Седай, за да го вържат с Единствената сила. Как щеше да се отрази това на бойния дух на Младоците? Да видят своя командир, храбрия Гавин Траканд, изхвърлен от сградата с уста, затъкната с Въздух! Преглътна безсилието си, слезе по стълбите, влезе в кухнята, подпря се на стената и се загледа към стъпалата към горния етаж. След като беше освободил Берден, или той трябваше да застане на пост, или да прати да доведат смяна. Но първо искаше да помисли малко. Ако съвещанието им се проточеше много дълго, щеше да намери заместник.

Айез Седай. Благоразумните хора стояха далече от тях, когато бе възможно, и им се подчиняваха най- усърдно, когато стоенето далече от тях бе невъзможно. Гавин имаше проблем и с едното, и с другото. Родословието му пречеше да стои далече, гордостта му пречеше да им се подчинява. Беше подкрепил Елайда в бунта не защото я харесваше — винаги беше студена през годините, докато действаше като съветничка на майка му. Не, беше я подкрепил, защото не му харесваше отношението на Сюан към сестра му и Егвийн.

Но дали Елайда се държеше с момичетата по-добре? Дали която и да било щеше да се държи по-добре? Гавин беше взел решението си в момент на страст. Не беше хладнокръвно премислен акт на преданост, както допускаха хората му.

На какво беше предан тогава?

След няколко минути чу горе стъпки и тихи гласове. Айез Седай бяха приключили тайното си съвещание. Коварла заслиза по стълбището, като говореше нещо на Сестрите зад нея.

— … не мога да повярвам, че бунтовничките са издигнали своя Амирлин.

Наренвин — слаба и със скулесто лице — слизаше след нея и кимаше. След това — изумително — зад тях се появи Катерин Алрудин. Гавин се изправи и зяпна стъписан. Катерин беше напуснала лагера преди няколко недели, в деня след пристигането на Наренвин. Червената с катраненочерната коса не беше от първоначалната група, на която бе заповядано да замине в Дорлан, и бе използвала това като повод да се върне в Бялата кула.

Кога се беше върнала в Дорлан? Как се беше върнала? Щяха да са му докладвали, ако я бяха видели. А нямаше начин постовете да са пропуснали идването й.

Тя изгледа Гавин, докато трите Айез Седай минаваха през кухнята, и се усмихна лукаво. Беше забелязала изумлението му.

— Да — каза Катерин, като се обърна към Коварла. — Представи си го — Амирлин без трон, на който да седне! Те са група глупави момиченца, които си правят детско куклено позорище с куклички, облечени като по-старшите от тях. Разбира се, че ще си изберат някоя дивачка да свърши работата, и само Посветена при това. Що за жалко решение!

— Но поне е пленена — вметна Наренвин и спря на прага, докато Коварла излизаше.

Катерин се изсмя злорадо.

— Пленена и я карат да вие половината ден. Точно сега не бих искала да съм на мястото на момиченцето ал-Вийр. Разбира се, напълно си го е заслужила, щом е позволила да поставят шала на Амирлин на раменете й.

Трите излязоха през кухнята и гласовете им заглъхнаха. Гавин гледаше невярващо след тях. Олюля се и се подпря на стената. Не можеше да бъде! Егвийн… Не можеше да е чул добре!

Но Айез Седай не можеха да лъжат. Чувал беше слухове, че бунтовничките си имали свой Съвет и Амирлин… но Егвийн? Беше нелепо! Та тя беше само Посветена!

Но коя щеше да е по-подходяща за възможен провал? Може би никоя от Сестрите не бе пожелала да сложи въжето на врата си, като приеме титлата. По-млада жена като Егвийн щеше да е идеалната марионетка.

Стегна се и бързо излезе от кухнята след Айез Седай. Ваша стоеше зяпнала, облещила очи към Катерин. Явно не само той се беше стъписал от внезапното завръщане на Червената.