Буря се надига

— Хатори си има само един Стражник — каза мъжът с тихия си хриплив глас.

Гавин кимна.

— Не е чак нещо нечувано за Зелена.

— Не е защото не е отворена да има повече — каза Слийти. — Преди години, когато ме обвърза, каза, че би взела още един само ако аз го оценя като достоен. Помоли ме да търся. Не отделя много време за такива неща. Твърде заета е с други проблеми.

„Ами хубаво“ — помисли си Гавин, зачуден защо му казва това.

Слийти го погледна в очите.

— Беше преди повече от десет години. Вече намерих достоен. Ще те обвърже още този час, стига да го пожелаеш.

Гавин примига от изненада. Дългокракият мъж отново се беше загърнал в сменящото цветовете си наметало, облечен в убито кафяво и зелено отдолу. Някои недоволстваха, че заради дългата си коса и бакенбардите Слийти изглеждал по-немарлив, отколкото се полагало за Стражник. Но „немарлив“ беше неподходящо определение за този мъж. Груб може би, но естествен. Като недодялан камък или чворест — но все пак здрав — дъб.

— Поласкан съм, Слийти — отвърна Гавин. — Но аз дойдох да уча в Бялата кула заради андорските традиции, а не за да ставам Стражник. Мястото ми е до сестра ми. — „А ако някоя ще ме обвърже, това ще е Егвийн.“

— Ти дойде по тези причини — каза Слийти, — но тези причини са минало. Сражавал си се в наша война, убивал си Стражници и си защитавал Кулата. Ти си един от нас. Мястото ти е при нас.

Гавин се поколеба.

— Ти търсиш — каза Слийти. — Като ястреб, озърташ се насам и натам, мъчиш се да решиш да кацнеш ли, или да се спуснеш в лов. Рано или късно ще се умориш от летене. Присъедини се към нас и стани един от нас. Ще видиш, че Хатори е добра Айез Седай. По-благоразумна от повечето, по-малко склонна към препирни и глупости от много Айез Седай.

— Не мога, Слийти — отвърна Гавин. — Андор…

— Хатори не е смятана за влиятелна от Бялата кула — каза Слийти. — Другите рядко ги интересува какво прави. Ако има теб, ще се чувства свързана с каузата на Андор. Би могъл да притежаваш и двете неща, Гавин Траканд. Помисли над това.

Гавин отново се поколеба, след което кимна.

— Добре. Ще помисля.

Слийти пусна ръката му.

— Това е толкова, колкото може да поиска един мъж.

Гавин понечи да си тръгне, но спря, огледа прашния плевник, махна на Корбет и му даде знак с ръка. „Излез и пази“ — означаваше знакът. Младокът кимна нетърпеливо — беше един от най-младите и все търсеше да направи нещо, с което да се докаже. Щеше да пази вратите и да предупреди, ако някой се приближи.

Слийти погледна с любопитство как Корбет заема позиция с ръка на меча, а Гавин пристъпи към него и заговори съвсем тихо:

— А ти какво мислиш за случилото се в Кулата, Слийти?

Грубоватият мъж се намръщи, после отстъпи назад и опря гръб на стената до прозореца, при което небрежно хвърли поглед навън, за да се увери, че никой не подслушва от другата страна.

— Лошо е — заговори най-сетне приглушено. — Стражник не би трябвало да се бие със Стражник. Айез Седай не би трябвало да се бият с Айез Седай. Изобщо не биваше да се случва. Нито сега, нито никога.

— Но се случи — каза Гавин.

Слийти кимна.

— И сега имаме две различни групи Айез Седай — продължи Гавин. — С две различни армии, и едната обсажда другата.

— Просто дръж главата си ниско наведена — каза Слийти. — В Кулата има горещи нрави, но има и разумни глави също така. Те ще направят каквото трябва.

— А то е?

— Да сложат край на това — каза Слийти. — С убийства, ако се наложи, по други начини, ако е възможно. Нищо не оправдава това разделение. Нищо.

Гавин кимна.

Слийти поклати глава.

— Моята Айез Седай… никак не й хареса усещането за нещата в Кулата. Искаше да се махне. Тя е мъдра… мъдра и прозорлива. Но е без влияние също така, тъй че другите не я слушат. Айез Седай. Понякога изглежда все едно, че всичките ги интересува единствено коя държи най-голямата сопа.

Човек рядко чуваше приказки за рангове и влияние при Айез Седай. Те нямаха рангове както военните, но всички инстинктивно знаеха коя командва. Как ставаше това? Слийти като че ли имаше някаква идея, но не пожела да говори повече за това, тъй че засега трябваше да остане загадка.

— Та Хатори се махна — продължи тихо Слийти. — Отиде на тази мисия при ал-Тор, без изобщо да е наясно с дълбочината на проблема. Просто не искаше да остане в Кулата. Мъдра жена. — Въздъхна, изправи се и отпусна ръка на рамото на Гавин. — Хамар беше добър мъж.

— Да — промълви Гавин и стомахът му се сви.

— Но той щеше да те убие — каза Слийти. — Да те убие чисто и бързо. Той беше нападащият, не ти. Разбра защо направи това, което направи. Никой не взе добри решения в онзи ден. Не можеха да се вземат добри решения.

— Аз… — Гавин само кимна. — Благодаря ти.

Слийти отдръпна ръката си и закрачи към входа. Но се спря и го погледна през рамо.

— Някои казват, че Хатори е трябвало да се върне за мен — заговори той. — Онези твои Младоци, мислят си, че тя ме е изоставила при Думайски кладенци. Но тя не ме изостави. Знаеше, че съм жив. Знаеше, че съм ранен. Но също така знаеше, че ще изпълня дълга си, докато тя изпълнява своя. Тя трябваше да донесе вестта на Зелените за случилото се при Думайски кладенци, за това какво повеляваха всъщност заповедите на Амирлин, свързани с ал-Тор. А аз трябваше да оцелея. Всеки от нас изпълни дълга си. Но след като съобщението бе изпратено, ако не беше почувствала, че идвам, щеше да дойде да ме вземе. Независимо от всичко. И двамата го знаем.

И излезе, а Гавин остана да мисли над странните му думи. Но пък със Слийти често беше странно да се говори. Колкото и ловък да беше в боравенето с меча, в думите хич го нямаше.

Гавин поклати глава и махна на Корбет, че го освобождава от поста. Никога нямаше да се съгласи да стане Стражник на Хатори. За миг предложението му се беше сторило съблазнително, но само като начин да избяга от проблемите си. Знаеше, че няма да е щастлив като неин Стражник, нито като Стражник на която и да било — освен на Егвийн.

Беше обещал на Егвийн всичко. Всичко, стига да не уязвява Андор и Елейн. Светлина, беше й обещал да не убие ал-Тор. Най-малкото не и преди да е доказал категорично, че Дракона е убил майка му. Защо не можеше Егвийн да разбере, че мъжът, с когото бе отраснала, се бе превърнал в чудовище, извратен от Единствената сила? Ал-Тор трябваше да бъде премахнат. За доброто на всички.

Стискаше и отпускаше юмруци, докато крачеше по улиците, и съжаляваше, че не може да разпростре мира и спокойствието на боя с меч и над всичко останало в живота си. Въздухът бе наситен с острата миризма на крави и тор. Щеше да се радва да се върне в истински град. Отдалечеността на Дорлан го правеше добро място за криене, но Гавин съжаляваше, че Елайда не бе избрала някое не толкова миризливо място, което да приюти Младоците. Дрехите му сякаш щяха да носят вонята на добитък до края на дните му — стига бунтовническата армия да не ги разкриеше и да не ги избиеше през следващите няколко недели.

Двуетажната къща на кмета бе в самия център. Ядрото на Младоците беше устроило лагера си в малкото поле зад нея. Преди там бяха расли къпини, но много горещото лято и последвалата го люта зима ги бяха убили. Една от многото жертви, които щяха да доведат до още по-сурова зима тази година.

Полето не беше най-доброто място за лагер — мъжете непрекъснато недоволстваха, че трябва да вадят