И с шумолене на наметалото Слийти се отдръпна и се стопи в здрача на спускащата се нощ.
Гавин се метна на седлото. Имаше само едно място, където можеше да потърси помощ за спасяването на Егвийн.
Смуши коня и остави Дорлан зад гърба си.
Глава 14
Отваря се кутия
— Значи тази е от Сенкодушните — каза Сорилея. Белокосата Мъдра обикаляше пленничката и я оглеждаше замислено. Разбира се, Кацуан не очакваше да види страх у жена като Сорилея. Айилката беше гранитно същество, като статуя, брулена от бури и бури, търпелива пред ветровете. Беше пристигнала в чифлика съвсем наскоро, с тези, които бяха донесли на ал-Тор за развоя на събитията в Бандар Еваан.
Кацуан беше очаквала да намери много неща сред айилците, които следваха Ранд ал-Тор: свирепи воини, странни порядки, доблест и вярност, неопитност в интриги и политика. Беше се оказала права. Едно нещо, което определено
Не че се доверяваше на Сорилея. Мъдрите си имаха свои цели и те можеше да не съвпадат напълно с целите на Кацуан. Но все пак
Семирага изведнъж се сепна и Сорилея кривна глава. Този път Отстъпницата не се рееше във въздуха. Стоеше изправена, облечена в коравата кафява рокля, късата й тъмна коса беше чорлава. Все още излъчваше превъзходство и самообладание. Точно както щеше да е самата Кацуан в подобно положение.
— Какви са тези сплитове? — попита Сорилея и посочи. Въпросните сплитове бяха източникът на внезапните сепвания на Семирага.
— Мой личен трик — отвърна Кацуан, като ги разплете и заплете отново, за да покаже как става. — През няколко минути издават рязък звук в ушите на овързания и бляскат в очите му, за да не му дават да заспи.
— Надяваш се да я умориш толкова, че да заговори — каза Сорилея и отново огледа Отстъпницата.
Семирага беше обкръжена с прегради, за да не може да ги чува, разбира се. Въпреки двата дни без сън обаче изражението й беше ведро, а очите — бистри. Сигурно владееше някоя умствена хитрина, която й помагаше да надвие умората.
— Съмнявам се, че това ще я прекърши — призна Кацуан. — Пфу! Едва я кара да се сепва. — Трите със Сорилея и Баир, стара Мъдра без никаква дарба в преливането, бяха единствените в стаята. Айез Седай, които поддържаха щита над Семирага, седяха отвън.
Сорилея кимна.
— Една от Сенкодушните няма да може бъде манипулирана толкова лесно. Все пак много разумно от твоя страна, че си се опитала, предвид… ограниченията ти.
— Бихме могли да поговорим на Кар-а-карн — каза Баир. — Да го убедим да ни я даде тази за малко. Няколко дни… деликатен айилски разпит и ще каже всичко, което поискаш.
Кацуан се усмихна уклончиво. Сякаш щеше да позволи друга да поеме разпита! Тайните на тази жена бяха твърде ценни, за да се излагат на риск, дори в ръцете на съюзници.
— Е, бихте могли да го помолите. Но не вярвам да ви послуша. Знаете как се инати глупавото момче, стане ли дума за нараняване на жени.
Баир въздъхна. Странно беше да си представи човек тази благодушна на вид баба, увлечена в „деликатен айилски разпит“.
— Да — отрони тя. — Права си. Ранд ал-Тор е дваж по-упорит от всеки вожд на клан, когото съм познавала. И дваж по-нагъл при това. Да си въобразява, че жените не могат да понасят болка толкова добре като мъжете!
Кацуан изсумтя.
— Честно казано, мислех да наредя да я вържат тая и да я напердашат с камшика, и поврага забраните на ал-Тор! Но не мисля, че ще подейства. Пфу! Ще трябва да намерим нещо друго вместо болка, с което да я прекършим.
Сорилея — продължаваше да гледа Семирага — каза:
— Искам да поприказвам с нея.
Кацуан махна с ръка и пусна сплитовете, които пречеха на Семирага да чува, вижда и говори. Тя примига — само веднъж, за да проясни погледа си — и се обърна към Сорилея и Баир.
— А. Айилки. Толкова добри слуги бяхте някога. Я ми кажете не ви ли гризе да знаете как сте престъпили клетвите си? Предците ви щяха да крещят за наказание, ако знаеха колко много смърт лежи на ръцете на потомците им.
Сорилея не реагира. Кацуан знаеше това-онова от разкритото от ал-Тор за айилците, неща, разказани от втора или трета ръка. Ал-Тор твърдеше, че айилците някога следвали Пътя на листото, заклети да не причиняват зло, преди да изменят на клетвите си. Кацуан се беше заинтересувала за тези слухове, а още повече се заинтересува, като чу, че Семирага ги потвърждава.
— Изглежда много повече човек, отколкото бях допускала — каза Сорилея на Баир. — Израженията й, тонът, акцентът, макар и странни, са лесни за разбиране. Не го очаквах.
При този коментар, макар и само за миг, очите на Семирага се присвиха. Любопитно. Това беше по- силна реакция от буквално всичко, което бяха предизвикали наказанията. Блясъците светлина и звънът в ушите бяха довели само до леки неволни сепвания. Коментарът на Сорилея обаче като че ли въздейства на Семирага на емоционално ниво. Дали Мъдрите всъщност нямаше да успеят съвсем лесно, след като Кацуан се беше провалила след толкова усилия?
— Мисля, че трябва да запомним това — каза Баир. — Една жена е просто жена, колкото и да е стара, каквито и тайни да помни. Плътта може да бъде срязана, кръвта може да бъде пролята, костите могат да бъдат строшени.
— Всъщност, чувствам се почти разочарована, Кацуан Мелайдрин — заяви Сорилея и поклати белокосата си глава. — Това чудовище има много малки нокти.
Семирага не реагира. Самообладанието й се беше върнало, лицето й бе ведро, очите — властни.
— Подочула съм нещичко за вас, новите клетвопрестъпни айилци, и за вашите тълкувания на честта. С голямо удоволствие бих проучила колко болка и страдание ще е нужно, преди членове на вашите кланове да се посрамят. Кажете ми, колко според вас ще трябва да притискам, преди някой от вас да склони да убие ковач и да изяде плътта му?
Знаеше доста повече от „нещичко“, щом разбираше почти свещения статут на ковачите сред айилците. Сорилея я изгледа, но не каза нищо. Заплете отново преградата против слушане, след това постави и топките светлина пред очите на Семирага. Да, немощна беше в Силата, но се учеше много бързо.
— Разумно ли е да я държите така? — попита Сорилея с тон, намекващ, че с всяка друга би била много по-настойчива. За Кацуан обаче смекчи думите си и това почти докара усмивка на устните на старата Айез Седай. Бяха като два стари ястреба, Сорилея и тя, свикнали да властват над гнездата си, а сега принудени да гнездят на съседни дървета. Трудно се удаваше почитта и на двете.
— Ако аз трябваше да избирам — продължи Сорилея, — мисля, че щях да наредя да й прережат гърлото и да хвърлят тялото й да изсъхне в прахта. Да се държи жива е все едно да държиш отровна змия за домашен любимец.
— Пфу! — рече Кацуан с гримаса. — Права си за опасността, но ако я убием сега, ще е още по-лошо. Ал-Тор не може — или не иска — да ми даде точен отчет колко Отстъпници е убил, но намеква, че поне половината от тях още са живи. Ще са на Последната битка и всеки сплит, който научим от Семирага, ще намали с един онези, с които ще ни изненадат.
Сорилея не изглеждаше убедена, но не настоя повече.
— А онази вещ? — попита тя. — Може ли да я видя?
Кацуан за малко щеше да отсече: „Не“. Но… Сорилея я беше научила на Пътуването, невероятно могъщ инструмент. Беше подарък, протегната ръка. Кацуан трябваше да работи с тези жени, най-вече със Сорилея.
