Буря се надига

Аджа — дори благодушните Кафяви — да допуснат две Червени сестри да проникнат в жилищния им сектор. Щом навлезе в участъка с кафявите подови плочки, Егвийн забърза крачка; подминаваше улисани в работа жени в невзрачни бозави облекла. Очакваше я дълъг ден със срещите й със Сестрите, разписанието й за бой и обичайните за новачка шетни и търкане на подове.

Стигна до вратата на Бене и се поколеба. Повечето Сестри се съгласяваха да й дават уроци само след като ги принудеха и преживяването често не беше приятно. Някои от учителките на Егвийн я мразеха заради връзката й с бунтовничките, други се дразнеха от това колко лесно може да се справя със сплитовете, а трети пък се вбесяваха, щом видеха, че не е склонна да им отдава почит като новачка.

Тези „уроци“ обаче бяха за нея едни от най-добрите възможности да сее семена срещу Елайда. Едно от тях беше посяла по време на първото си посещение при Бене. Дали беше започнало да покълва?

Егвийн почука и щом я поканиха, влезе.

Дневната беше претъпкана с признаци за най-разностранни научни занимания. Купища и купища книги, като миниатюрни градски кули. Скелети на всевъзможни същества в различни стадии на сглобяване: жената разполагаше с достатъчно кости, за да засели цяла менажерия. Егвийн потръпна, като видя в ъгъла цял човешки скелет, изправен и навързан с каишки, с детайлни бележки, изписани направо върху кокалите с черно мастило.

Едва имаше пространство за минаване и само едно чисто място за сядане — тапицираното кресло на Бене с изтъркани облегалки с две вдлъбнатини, явно там, където Кафявата отпускаше лакти по време на безкрайното си среднощно четене. Ниският таван изглеждаше още по-нисък заради няколкото препарирани птици и астрономични модели, които висяха от него. Егвийн трябваше да се наведе под един модел на слънцето, за да стигне до Бене, която стоеше права и ровеше из купчина подвързали с кожа томове.

— Аа — каза, без да я поглежда. — Хубаво.

Беше тънка и кокалеста, с тъмна коса, прошарена от възрастта. Косата й беше на кок и носеше — като много от Кафявите — семпла рокля, излязла от мода преди столетие или две.

Отиде до креслото си и седна. Двата стола до камината бяха затрупани с купища листове, така че Егвийн махна прашасалия скелет на някакъв плъх от едно трикрако столче, сложи го на пода между две купчини книги за царуването на Артур Ястребовото крило, премести столчето срещу Бене и също седна.

— Е, да се залавяме с урока ти — каза Кафявата. Лицето й беше безизразно.

Лицето на Егвийн също. Бене наистина ли беше поискала да й се предостави нова възможност да я учи? Или я бяха принудили? Лесно можеше да си представи как непрекъснато налагат на чистосърдечната Кафява задължения, които никоя друга не иска.

По молба на Бене тя изпълни няколко сплита, работа далече над възможностите на повечето новачки, но лесна за нея, въпреки че силата й бе потисната от вилняка. Опита се да изчопли какво чувства Кафявата по повод преместването на жилището й, но Бене — като повечето Кафяви, с които беше говорила — предпочиташе да избягва тази тема.

Направи още няколко сплита. По някое време започна да се чуди какъв изобщо е смисълът от тази среща. Та нали беше правила същите тези сплитове и при предишното си посещение?

— Добре — отрони Бене и си наля чай от чайника, който се топлеше на малък мангал. Не предложи на Егвийн. — Достатъчно веща си в това. Но се чудя. Имаш ли нужната острота на ума, способността да се справяш с трудни ситуации, каквито се изисква да притежава една Айез Седай?

Егвийн си замълча, въпреки че многозначително си наля сама. Бене не възрази.

— Да видим… — каза замислено Бене. — Да предположим, че си в ситуация на конфликт с някои членове на собствената ти Аджа. Случайно си се натъкнала на информация, която не е трябвало да знаеш, и водачките на твоята Аджа са ти много ядосани. Изведнъж се оказва, че си осъдена на някои крайно неприятни задължения все едно, че се опитват да те подметат под чергата и да забравят за теб. Кажи ми, при тази ситуация как би реагирала?

Егвийн едва не се задави с чая. Кафявата не беше особено дискретна. Беше започнала да разпитва за Тринадесетия депозитар, нали? И това я беше вкарало в беда. Само единици би трябвало да знаят тайните истории, за които Егвийн толкова небрежно бе споменала при предишното си посещение тук.

— Ами… — проточи Егвийн, докато отпиваше от чая. — Нека да подходя към проблема с ясен ум. Най- добре би било да се погледне от гледната точка на водачките на Аджата, допускам.

Бене леко се намръщи.

— Може би.

— Значи, в тази ситуация, която описваш, можем да допуснем, че тези тайни са поверени на Аджата за съхранение, нали? Добре. Е, от тяхна гледна точка са осуетени важни и грижливо съставени планове. Помисли как би трябвало да изглежда. Някои са научили тайни, които не е трябвало да знаят. Това намеква за изтичане на информация от най-доверените ти членове.

Бене пребледня.

— Да, би могло да се погледне и така.

— Тогава най-добрият начин за справяне със ситуацията би бил двуходов — каза Егвийн и отново отпи от чая. Вкусът му беше ужасен. — Първо, водачките на Аджата трябва да бъдат успокоени. Трябва да разберат, че информацията е изтекла не по тяхна вина. Ако аз бях хипотетичната Сестра в беда — ако не съм извършила никакво прегрешение, — щях да отида при тях и да обясня. И тогава ще престанат да търсят онази, която е допуснала да изтече информацията.

— Но това вероятно няма да помогне на Сестрата — хипотетичната в беда — да избегне наказанията.

— Не би могло да й навреди обаче — отвърна Егвийн. — Най-вероятно нея я „наказват“, за да я държат настрана, докато водачките на Аджата търсят предателка. Когато разберат, че такава няма, ще са по- склонни да погледнат със съчувствие на положението на въпросната Сестра — особено ако тя им е предложила решение.

— Решение ли? — попита Бене. Беше забравила за чая. — И какво решение би предложила ти?

— Най-доброто: компетентност. Очевидно някои хора в Аджата знаят тези тайни. Добре, ако тази Сестра докаже своята благонадеждност и компетентност, може би водачките на нейната Аджа ще разберат, че най-доброто място за нея е като една от пазителките на тайните. Лесно решение, ако помисли човек.

Бене седеше умислена. Точно над главата й на едно шнурче бавно се въртеше малка препарирана сипка.

— Да, но ще подейства ли?

— Определено е по-добре, отколкото нашата Сестра да служи в някой забравен склад и да каталогизира свитъци — каза Егвийн. — Несправедливото наказание понякога не може да се избегне, но най-добре е да не се позволява на другите да забравят, че е несправедливо. Ако тя просто приеме начина, по който се отнасят към нея, то те много скоро ще решат, че заслужава положението, в което са я поставили. — „И ти благодаря, Силвиана, за този малък съвет.“

— Да — промълви Бене и кимна. — Да, мисля, че си права.

— Винаги съм готова да помогна, Бене — каза тихо Егвийн и отпи от чая. — В хипотетични ситуации, разбира се.

За миг се притесни, че е прекалила, като нарича Бене по име. Но тя я погледна в очите и дори стигна дотам, че съвсем леко й кимна за благодарност.

Ако беше само часът, прекаран с Бене, Егвийн все пак щеше да го сметне за забележителен. Но след като напусна жилището-бърлога на Бене, с изумление откри, че я чака новачка със съобщение, което й нареждаше да се яви при Нагора, Бяла сестра. Егвийн все още имаше време преди срещата с Мейдани, тъй че отиде. Не можеше да пренебрегне повикване от Сестра, макар че несъмнено щеше да се наложи да свърши допълнителна черна работа като компенсация, че е пропуснала търкането на подове.

Нагора я подложи на обучение в логика… а „логическите задачи“, които й постави, приличаха много на молба за помощ в справянето със Стражник, който все повече се обезсърчавал от състаряването си и неспособността си да се сражава. Егвийн предложи каквато помощ можеше, а преди да я освободи, Нагора заяви, че логиката й е „безпогрешна“. След това имаше друго съобщение, този път от Суана, една от Сестрите на Жълтата Аджа.

Заседателка! За първи път нареждаха на Егвийн да се яви при Заседателка. Тя забърза за срещата и