Буря се надига

безсилие, след това продължи с мъка:

— Все едно, трябва да му се напомня. Непрекъснато. Руарк е разумен и търпелив, но не всички водачи на кланове са такива. Знам, че някои от другите се чудят дали решението да се следва Ранд ал-Тор не беше грешка.

— Така е — каза Мелайне. — Но виж какво стана с Шайдо.

— Не казах, че са прави, Мъдра — отвърна Авиенда. До тях няколко войници предвидливо се опитваха да откъртят и вдигнат лъскавата като стъкло черна купчина, която като че ли се беше споила със земята. Авиенда заговори по-тихо: — Не са прави да оспорват Кар-а-карн, но пък разговарят един с друг. Ранд ал-Тор трябва да разбере, че няма да приемат обида след обида от него безкрайно. Може да не се обърнат срещу него като Шайдо, но не бих изключила Тимолан например просто да се върне в Триделната земя и да остави Кар-а-карн да се оправя сам, като е толкова арогантен.

Мелайне кимна.

— Не се тревожи. Осъзнаваме тази… възможност.

Това означаваше, че Мъдрите са пратили да успокоят Тимолан, който беше вожд на Миагома Айил. Нямаше да е за първи път. Не знаеше ли Ранд ал-Тор колко усилено се трудят Мъдрите зад гърба му, за да поддържат айилската вярност? Сигурно не. Той виждаше всички тях като цялостна група, която му се е заклела, и искаше да ги използва. Това бе една от най-големите слабости на Ранд. Не можеше да разбере, че айилците не обичат да бъдат използвани като инструменти като някои други. Клановете съвсем не бяха сплотени толкова здраво, колкото си мислеше той. Кръвни вражди бяха отложени заради него. Не можеше ли да разбере колко невероятно е това? Не можеше ли да види колко крехък продължава да е този съюз?

Но той не само че беше влагоземец по рождение, а не беше и Мъдра. Малцина от самите айилци виждаха каква работа вършат Мъдрите в десетина различни области. Колко прост бе изглеждал животът, докато тя беше Дева! Щеше да се изуми тогава, ако разбереше колко много неща не забелязва.

Мелайне гледаше почернялата сграда.

— Отломка от отломка — промълви сякаш на себе си. — А ако той ни остави изгорени и потрошени, като тези дъски? Какво ще стане с айилците тогава? Дали ще изкуцукаме обратно до Триделната земя и ще продължим като преди? Мнозина няма да поискат да напуснат. Тези земи предлагат твърде много.

Авиенда примига. Рядко се беше замисляла какво ще стане, след като Кар-а- карн приключи с тях. Съсредоточила се беше върху сегашното, върху това да си върне честта и да е до Ранд ал-Тор, за да го защити в Последната битка. Но една Мъдра не можеше да мисли просто за сега или за утре. Трябваше да мисли за годините напред и за времената, които щяха да донесат ветровете.

Отломка от отломка. Той беше прекършил айилците като народ. Какво щеше да стане с тях?

Мелайне отново погледна Авиенда. Лицето й се беше смекчило.

— Иди в шатрите, дете, и отдъхни. Приличаш на шарадан, който три дни се е влачил по пясъка по корем.

Авиенда погледна полепналата пепел по ръцете си. Дрехите й бяха прогизнали и почернели, лицето й сигурно бе също толкова мръсно. Ръцете я боляха от носенето на камъните.

Щом призна умората, тя сякаш я връхлетя като бурен вятър. Авиенда стисна зъби. Нямаше да се посрами, като рухне! Но се обърна да си тръгне, както й бе наредено.

— О, и, Авиенда — подвикна след нея Мелайне. — Утре ще обсъдим наказанието ти.

Тя се обърна стъписана.

— За това, че не довърши с камъните — каза Мелайне спокойно, отново оглеждаше отломките. — И затова, че не се учиш достатъчно бързо. Върви.

Авиенда въздъхна. Нов кръг въпроси и ново незаслужено наказание. Имаше някаква връзка все пак. Но каква?

Твърде изтощена беше, за да мисли сега за това. Искаше само постелята си и се усети как я обзе коварният спомен за меките, разкошни дюшеци в двореца на Кемлин. Изтласка с усилие тези мисли от ума си. Спи дълбоко на меките възглавници под топлите завивки — и ще си толкова отпусната, че няма се събудиш, ако някой се опита да те убие! Как бе допуснала Елейн да я убеди да спи в един от онези меки пухени смъртни капани?

Като стана въпрос за спане, нова мисъл я споходи — много коварна. Мисъл за Ранд ал-Тор, който отдъхваше в стаята си. Можеше да иде при него…

Не! Не преди да си върне честта. Нямаше да иде при него като просякиня. Щеше да иде при него като жена на честта. Стига изобщо да успееше някога да разбере в какво греши.

Тръсна глава и затича към айилския стан.

Глава 12Неочаквани срещи

Егвийн крачеше по глухите коридори на Бялата кула, потънала в мисли. Двете й Червени пазачки ситнеха зад нея. Изглеждаха малко потиснати напоследък. Елайда все по-често им заповядваше да са с Егвийн. Макар жените да се сменяха, почти винаги две бяха с нея. И все пак като че ли усещаха, че Егвийн ги смята по-скоро за свои придружителки, отколкото за пазачки.

Сюан й беше съобщила смущаващите вести в Тел-айеран-риод преди повече от месец, но Егвийн продължаваше да мисли за това. Събитията напомняха, че светът се разпада. Беше време, в което Бялата кула трябваше да е извор на стабилност. Но вместо това тя беше раздвоена, а мъжете на Ранд ал-Тор обвързваха Сестри. Как можеше Ранд да си е позволил такова нещо? Явно много малко бе останало от младежа, с когото беше отраснала. Разбира се, много малко бе останало и от младата Егвийн. Отишло си беше времето, когато двамата изглеждаха предопределени да се оженят и да изживеят живота си в Две реки.

Това, по някакъв странен начин, я наведе на мисълта за Гавин. Колко ли време беше минало, откакто за последен път го беше срещнала и се бяха целунали скришом в Кайриен? Къде ли беше той сега? Беше ли в безопасност?

„Съсредоточи се — каза си тя. — Почисти първо петното, което си почнала, преди да се преместиш на следващото.“ Гавин можеше да се погрижи за себе си. Добре се беше справял с това в миналото. Дори твърде добре в някои случаи.

Сюан и останалите щяха да се справят с проблема с Аша’ман. Другите новини бяха далеч по- обезпокоителни. Една от Отстъпниците в лагера? Жена, при това преливаща сайдин вместо сайдар? Странните й главоболия изчезнаха веднага щом я плениха. Защо не беше помислила, че може да й ги е причинявала Халима? Какво друго беше кроила онази жена? На какви ли скрити клопки щяха да се натъкнат Айез Седай, какви капани им беше заложила?

По една част от пода наведнъж. Почистваш това, до което можеш да стигнеш, после продължаваш. Понякога се смееше, когато я биеха, понякога не. Каишът не беше важен. По-голямата болка — онова, което бе причинено на Бялата кула — беше много по-настойчива. Тя кимна на група облечени в бяло новачки, които минаха покрай нея, а те заприклякаха в реверанси. Егвийн се намръщи, но не ги сгълча — само се надяваше да не си навлекат наказания от нижещите се подире й Червени, че показват уважение към нея.

Целта й беше жилищата на Кафявата Аджа, секторът, който сега се намираше долу в крилото. Днес Мейдани бе заделила доброволно от времето си, за да я обучава. Заповедта най-сетне бе дошла, цели няколко недели след първата вечеря с Елайда. Странно, но Бене Налсад също беше предложила да даде урока си днес. Егвийн не беше говорила с Кафявата от Шиенар след онзи първи разговор преди няколко недели. Никога не повтаряше уроци с една и съща жена. И все пак сутринта й бяха дали името й като първото от посещенията й за деня.

Стигна до източното крило, което сега побираше Кафявия сектор на Кулата, и Червените й пазачки с неохота спряха в началото на коридора, за да изчакат връщането й. Елайда сигурно щеше да предпочете да останат с Егвийн, но след като самите Червени пазеха границата си, малка беше възможността друга