Буря се надига

срещнеш с нас. Разбира се, това е, защото си не по-малко потресен от нас. Самите ние не разполагаме с ресурсите да й помогнем: Айез Седай и онези Аша’ман сигурно я пазят добре. Трябва да ни помогнеш да я освободим.

— Семирага заслужава плена си — рече Моридин. Беше отпуснал ръка на полицата и все още не поглеждаше Месаана.

Семирага пленена? Грендал едва-що бе научила, че се е превъплътила във важна сеанчанска особа! Какво бе направила, за да се остави да я пленят? Но щом беше имало Аша’ман, сигурно бе заловена от самия ал-Тор, нали?

Въпреки изненадата си Грендал запази вещата си усмивка. Демандред й хвърли сърдит поглед. Ако той и Месаана бяха помолили за тази среща, защо тогава Моридин бе повикал нея?

— Но помисли какво би могла да разкрие Семирага! — заговори Месаана, без да обръща внимание на Грендал. — Освен това тя е една от Избраните. Наш дълг е да й помогнем.

„А освен това — помисли си Грендал — тя е член на малкото съюзче, което направихте двамата. Може би най-силният член. Загубата й ще е удар срещу домогванията ви да се наложите над Избраните.“

— Тя не се подчини — каза Моридин. — Не трябваше да се опитва да убива ал-Тор.

— Не го направи преднамерено — припряно отвърна Месаана. — Нашата жена там смята, че мълнията на Огън е била реакция на изненада, а не намерение за убиване.

— А ти какво ще кажеш за това, Демандред? — попита Моридин.

— Аз искам Луз Терин — заяви с дълбокия си глас и с намръщено, както винаги, лице Демандред. — Семирага го знае. Знае също, че ако го беше убила, щях да я намеря и да й взема живота за отплата. Никой не бива да убие ал-Тор. Никой освен мен.

— Или освен Великия господар, Демандред — каза Моридин заплашително. — Неговата воля властва над всички нас.

— Да, да, разбира се — прекъсна го Месаана и пристъпи напред, семплата й рокля забърса огледално лъскавия черен мраморен под. — Моридин, фактът си остава. Че тя нямаше намерение да го убие, само да го плени. Аз…

— Разбира се, че възнамеряваше да го плени! — изрева Моридин и Месаана потръпна. — Точно това й беше заповядано да направи. И тя се провали, Месаана. Провали се идиотски, като го остави ранен въпреки изричната ми заповед той да не пострада! И за тази си некадърност ще страда. Никаква помощ няма да дам за спасяването й. Всъщност забранявам ви да й пращате помощ. Ясен ли съм?

Месаана отново потръпна. Демандред — не. Срещна погледа на Моридин и кимна. Хладнокръвен беше, да. Грендал навярно го подценяваше. Като нищо можеше да се окаже най-силният от тримата, по-опасен от Семирага. Тя беше безчувствена и сдържана, вярно, но емоцията понякога беше уместна. Можеше да тласне човек като Демандред към действия, каквито някой по-безчувствен не би могъл дори да си въобрази.

Моридин наведе очи и засвива лявата си ръка все едно, че беше изтръпнала. Грендал дори като че ли долови болка в изражението му.

— Семирага да гние — изръмжа Моридин. — Да види какво е да си подложен на разпит. Може би Великият господар ще намери някакво приложение за нея в следващите недели, но това той ще го реши. Така. Сега ми кажете за приготовленията си.

Месаана съвсем леко пребледня и се озърна към Грендал. Лицето на Демандред почервеня, сякаш не можеше да повярва, че ще бъде разпитван пред други Избрани. Грендал му се усмихна.

— Аз съм напълно спокойна — заяви Месаана и тръсна глава. — Бялата кула и онези глупачки, които я управляват, скоро ще са мои. Ще поднеса на нашия Велик господар не само сломената Бяла кула, но и цяло котило преливащи, които — по един или друг начин — ще служат на нашата кауза в Последната битка. Този път Айез Седай ще се бият за нас!

— Смело твърдение — каза Моридин.

— Ще го постигна — заяви уверено Месаана. — Следовничките ми заразяват Кулата като невидима напаст, разлагаща отвътре здрав на вид човек. Все повече и повече се присъединяват към каузата ни. Някои съзнателно, други не. В края на краищата е едно и също.

Грендал я слушаше замислено. Аран’гар твърдеше, че бунтовничките Айез Седай рано или късно ще завладеят Кулата, макар самата Грендал да не беше толкова сигурна. Коя щеше да победи, детето или глупачката? Имаше ли значение?

— А ти? — попита Моридин Демандред.

— Властта ми е сигурна — отвърна кратко Демандред. — Готвя се за война. Всъщност — готов съм.

Грендал я глождеше да чуе нещо повече, но Моридин не настоя. Все пак беше доста повече от сведенията, които бе успяла да събере. Демандред, изглежда, владееше трон и разполагаше с армии. Готови за бой. Пограничниците, тръгнали в поход на изток — това изглеждаше все по-вероятна картина.

— Вие двамата може да се оттеглите — каза хладно Моридин.

При това явно пренебрежение Месаана изломоти нещо неразбрано, но Демандред просто се обърна и си тръгна. Грендал кимна на себе си. Трябваше да го следи изкъсо. Великият господар одобряваше действието и често тези, които можеха да доведат армии в негово име, биваха възнаграждавани най-добре. Демандред като нищо можеше да се окаже нейният най-важен съперник — след самия Моридин, разбира се.

Нея не я беше освободил, тъй че тя остана да седи, докато другите двама се оттеглят. Моридин остана на мястото си, с все така отпусната на полицата ръка. За известно време в тъмната стая се възцари тягостна тишина, после влезе слуга с яркочервена униформа; носеше две чаши. Беше грозно създание, с плоско лице и рунтави вежди, не заслужаваше повече от един поглед мимоходом.

Тя отпи от поднесеното й питие и усети вкуса на младо вино, съвсем леко стипчиво, но доста добро. Все по-трудно ставаше да се намери добро вино. Докосването на Великия господар покваряваше всичко, разваляше храната, съсипваше дори онова, което изобщо не би трябвало да се разваля.

Моридин махна вяло на слугата да напусне, без да вземе чашата си. Грендал се опасяваше за отрова, разбира се. Винаги се боеше от това, когато пиеше от чужда чаша. Но нямаше никаква причина Моридин да я отрови: той беше Не’блис. Докато повечето от тях се съпротивляваха да показват раболепие пред него, той все повече и повече налагаше волята си над тях, вкарваше ги в положението на свои по-низши. Грендал подозираше, че ако пожелае, той може да я екзекутира по всякакъв начин и Великият господар ще му го позволи. Тъй че отпи и зачака.

— Схвана ли нещо от това, което чу, Грендал? — попита Моридин.

— Толкова, колкото можеше да се схване — отвърна тя предпазливо.

— Знам колко жадуваш за информация. Могедиен открай време беше известна като Паяка, дърпаше нишките отдалече, но ти в много отношения си по-добра в това от нея. Тя заплита толкова много мрежи, че сама попада в тях. Ти си по-предпазлива. Удряш само когато е разумно, но не се боиш от конфликт. Великият господар одобрява инициативата ти.

— Скъпи ми Моридин — каза тя и се усмихна, — ласкаеш ме.

— Не си играй с мен, Грендал. — Гласът му прозвуча твърдо. — Приеми си комплиментите и замълчи.

Тя се присви като ударена през лицето, но не каза нищо повече.

— Позволих ти да слушаш другите като награда — продължи Моридин. — Не’блис беше избран, но при възцаряването на Великия господар ще има други високи и бляскави постове. Някои — много по-високи от други. Днес беше време да вкусиш от привилегиите, на които би могла да се радваш.

— Живея единствено, за да служа на Великия господар.

— Служи му тогава в това — каза Моридин и се вгледа право в нея. — Ал-Тор се отправя за Арад Доман. Трябва да живее непокътнат, докато може да се изправи срещу мен в последния ден. Но не трябва да му се позволи да сключи мир в твоите земи. Ще се опита да възстанови реда. Ти трябва да намериш начини да предотвратиш това.

— Ще го направя.

— Върви тогава — каза Моридин и махна рязко с ръка.

Тя се надигна замислена и понечи да тръгне към вратата.