прояви задължително. Подобренията в строежа на велосипеда — да кажем монтираме скоростна „кутия“, правим го от леки тръби — просто отлагат момента, когато технологията показва своята недостатъчност за по-късен период.
Налага се въвеждането на нова технология, която преодолява ограниченията на вече съществуващата технология. Подменяме велосипеда с автомобил, който за известно време ще ни даде небивали предимства, но в един момент ще трябва да вземем самолета. А по-късно може би и космическа совалка! На всяко ново технологично ниво ние сме в състояние да преодолеем феномена „намаляваща възвращаемост“, играл роля на предишно ниво. Колкото по-високо става технологичното ниво, толкова повече научно познание трябва да мобилизираме за да станат възможни търсените от нас нови постижения.
Винаги и във всички сектори има възможност за подобрения на текущите технологии, но те действат чрез процеса на „намалената възвращаемост“. Винаги когато дадена технология е използвана докрай, само появата на съвършено нова технология може да доведе до скок в постижението — скок, преодоляващ намаляващата възвращаемост. Този радикален процес обаче е свързан с научни открития, зависими от една екзогенна система.
Става очевидно, че феноменът „намаляваща възвращаемост“, който може да се наблюдава през цялата индустриална революция, ни придружава и сега. Той ни помага да разберем процесите в съвсем реалистичен план, а не те да бъдат описвани идеологически или със средствата на митологията. Освен това той ни дава пътя към утрешните постижения.
Ние знаем също, че от момента на дадено научно откритие до момента на неговото технологично приложение има доста време, което често се мери с десетилетия, а не с години. Някои автори дават примери за бърз преход на индустриално ниво, но те винаги говорят за новаторства, а не за ключови и фундаментални научни открития. Възможното в областта на подобренията на съществуващите технологии не трябва да се бърка с фундаменталното откритие, което може да революционизира самото ни разбиране за начина, по който трябва да боравим с материята или материалите.
Някой все ще си спомни, че електрическият автомобил е изобретен преди двигателя с вътрешно горене и че известно време двете системи съществуваха заедно. Ефективността при работата с акумулатори обаче не подобри кой знае какво и поради незнанието на характера на електрическата енергия и начина, по който тя може да бъде съхранявана в малки обеми, на преден план излезе двигателят с вътрешно горене. Така икономическият избор бе направен на база на ограниченията в научното познание.
Важно е да разберем силата на технологиите и същевременно да видим границите на нашата възможност да управляваме предварително детерминирани научни открития, нужни ни за постигането на дадени резултати. Ние не можем да очакваме от науката и технологиите перфектно да решат всичките ни проблеми. Подобно нерационално отношение трябва да се оспорва, защото това не са някакви съвременни, модерни магии, които могат да бъдат манипулирани кой както му е угодно. Елементът на несигурност и предизвикателство ще съществува винаги.
2.7.3. Обслужващата икономика и взаимовръзката между технологиите и икономическата ефективност
Във връзката между технологиите и икономическото развитие сега съществува един фундаментален феномен, чието икономическо изражение води до обслужващата икономика. Преходът се вижда най-ясно от онези, които са непосредствено ангажирани с индустриалното производство. Даваме примери извадени от практиката и датиращи от края на 60-те докъм началото на 70-те години.
В края на 60-те години се мислеше, че с появата на нови източници на енергия и особено на атомната енергетика, цената на тази енергия ще спадне ще спадне значително спрямо енергията, получавана по друг път. Очакваше се енергийна революция, подобна на обрата в компютърната индустрия. Поредица от техноикономически изследвания бяха проведени по целия свят за да се установят химическите процеси, които биха могли да бъдат заменени от термопроцесите, базирани на атомната енергия. В края на десетилетието започна да се вижда първата група от проблеми, която очевидно ще попречи да се намали цената на енергията, получавана от ядрените процеси — спряха се и свързаните с това изследвания.
По същото време на авиационния пазар се появи Джъмбо Джет с офертата, че може да превозва по 500 души наведнъж. Съществуването на още по-голям самолет — военния „Галакси“ — даваше насърчение на инженерите да си мислят за ново поколение самолети, превозващи по 1 000 души. До ден днешен търговски самолет с такъв капацитет не съществува. В химическата индустрия продължаваха да съществуват лаборатории, които търсеха химически посредници като амоняк и етилен, с чиято помощ един реактор би могъл да произвежда до 5 000 това химически вещества дневно. Докато през предишните 15 години в това направление бе постигнат значителен успех, именно в края на 60-те и на този процес бе сложен край. Появи се подозрението, че икономическият растеж в традиционния смисъл на думата, е стигнал своите граници. Приемливостта на тези големи системи бе поставена на съмнение поради редица проблеми на сигурността и увеличаващите се цени за поддръжка. Стана очевидно, че системите, които трябва да поддържат тези „продукти“ струват повече и консумират повече от самите тях. В икономически план това означава, че растежът на икономиката в мащаб не само е стигнал тавана си, но и че световната производителност намалява относително и в абсолютни мерни единици.
Случаят с течните торове илюстрира нещата още по-добре. Ако приемем, че в миналото селяните са ползвали такива торове има логика да търсим увеличаване на производството им. Подобни торове обаче се ползват само между три и шест седмици годишно и за работата с тях са нужни специални скъпи машини, които отгоре на всичко през останалата част от годината са неизползваеми. Въпросът за капиталните разходи в този случай става централен. Световният пазар на торове по онова време вече бе поръчал няколко милиона тона. Разходите по съхраняване на този вид торове и тогава, и сега, си остават значителни. В основните потребителски райони стигаше седмица или две повече дъжд от очакваното, или пък закъснение на дъжда, за да се окаже силен натиск върху наличния продукт на склад. Дори и в райони, където действаха мощни картели, не можаха да развият това наторяване както трябва при подобни ситуации.
Например цената на амония и съответните азотни торове се увеличава скокообразно или намалява при ситуации като горната, които произтичат от количествените фактори и които от гледна точка на световния пазар се явяват по-малко от 1% или 2% в плюс или минус на онова, което е прието за „нормална“ ситуация. Концентрацията на производството или ограниченията в доставките доведоха до натиск върху цените, които бяха извън всякакъв контрол и които се движеха както им е угодно. Като прибавим към това и проблема със съхраняването на торовете, което зависи най-вече от влажността на въздуха, картината се усложнява още повече.
Петролната криза от 1973 г. до голяма степен се дължи на основните промени в производствените системи и поради слабостта на тогавашните системи за съхранение и дистрибуция. На първо място бе отслабнала самата икономическа система. Способността на „петролните“ държави да координират и контролират пазара бе нещо вторично и можеше да се експлоатира политически поради новите реалности в производството и преразпределението. Тук именно е причината, поради която петролната криза от 1973 се превърна в сигнал за цялостен спад на икономическото развитие (от средните 6% годишно до 2–3% за развитите индустриални държави).
Ако проблемът бе само в петрола, увеличението на инфлацията до 1–2% щеше да е оправдано. Този резултат дойде след задълбочени изследвания на институции по целия свят, които две години преди кризата знаеха как ще се отрази върху икономиката едно увеличение на цената на петрола. Петролната криза следователно е само един аспект от нещо много по-дълбоко и засягащо основен икономически преход. Ключов аспект в този преход пък са обслужващите функции, които засягат проблемите на съхраняването и дистрибуцията, потребителските разходи и т.н., където ключовите икономически фактори и чисто производствените аспекти стават „подсистема“.
Индустриалните и производствени предприятия по света разбраха това положение. Те нямаха нужда от нови теории — опитът им бе достатъчен. Те просто трябваше да се изправят пред проблеми, които искат нови решения и да приложат тези решения. Не така стоеше въпросът на макроикономическо ниво, където не всичко беше ясно и разбираемо. Там се търсеха причините за сковаването на предлагането, за упоритостта
