През последните две десетилетия сме свидетели на ново явление, стоящо на границата между закона и икономиката — рисковият фактор: продукти и услуги, които не функционират, както се очаква, и попадат под процедури, занимаващи се с тях като рискови фактори.
Този феномен е измежду най-важните индикатори за промените, настъпващи в понятието „търсене“ в икономическата система. Нещо повече. Стойността на даден продукт не се оценява от неговото материално съществувание, а най-вече от това, как се държи този продукт в процеса на неговата експлоатация. Това означава че купувачът или консуматорът — дали ще е индивид или обществеността е все едно — правят оценка на продукта преди да го закупят. В допълнение, понятието „качество на експлоатацията“ и развиването на рискове са свързани с риска в план на развиване на управлението в тази посока във всички сектори.
Независимо че има страни, където броят на споровете и конфликтите в това отношение зависят от конкретни национални обстоятелства, феноменът не е преходна мода или явление. Рисковете, носени от един продукт, са свързани с очакванията от дадена производствена система като стойност и с това, как консуматорът реагира на нея. Ние все повече купуваме и консумираме качество, а не просто и само материални продукти.
4.4.2. Материални и нематериални продукти на обслужващата икономика
Редица книги и материали върху съвременното състояние на икономиката и процесите в нея подсказват, че сме свидетели на все по-дълбокото „дематериализиране на продуктите“. Промяната от традиционната система на индустриалната революция, концентрирана върху производството на стоки за потребление, към новата обслужваща икономика често се обяснява с прехода от „материални“ към „нематериални“ стоки и ценности. Понятието „нематериални“ произлиза от наблюдението на икономистите от онова време, че производственият процес е възможен благодарение на съществуването на материали — ресурсни материали и инструменти. Днес, когато услугите и информацията играят все по-голяма роля, продуктите често са „нематериални“ — някаква информация или компютърна програма. Независимо от това тези продукти имат потребителна стойност — или връзка с нея — понеже техните помощни или трансмисионни системи остават „материални“.
Независимо дали е само намек или се заявява открито, смисълът на този подход е в искането обслужващата икономика да не е „толкова материалистична“ и да е по-отворена към „нематериалните“ ценности. По този начин думата „качество“ често се използва като аналог на „нематериалното“ и често се свързва с представата, че едно образование от по-висока степен е задължителна предпоставка за по- качествено производство.
При всички тези анализи се поддържа една дисхармония между инструмента и неговото ползване. Чукове, компютри, радиоприемници, ракети, химически заводи и т.н. са все инструменти, при това материални, чиято употреба изисква някакво умение. Келтските камъни са били надписвани с чук и длето, средновековните схоластици ползвали мастило и перо върху папирус. Съвсем доскоро писателите ползваха пишещи машини, а сега работим с компютри. Всичките тези инструменти изискват специални познания за ползването им, независимо от степента на технологическия напредък, който е довел до създаването им. Ние не познаваме инструмент, който да е бил използван без някакво познание или култура, колкото и елементарна да е тя.
Въпросът за „нематериалния“ характер на услугите може би трябва да се разглежда по следния начин: винаги е съществувала някаква комбинация между материални и нематериални ресурси в каквато и да било икономическа активност. Истината е, че по време на индустриалната революция — и според нас правилно — приоритет е била материалната страна на проблема: „нека произведем първо нещата, пък после ще търсим начин да ги ползваме. В края на краищата живеем в свят на недоимък!“ При новата обслужваща икономика, където материалните инструменти и качествените условя на ползването им са интегрирани, както винаги е било, последните доминират, просто защото при сегашната икономическа система те струват повече (пари и усилия) от елементарното производство на инструменти. Свидетели сме на преместване на ударението в самото понятие за функцията на инструмента; към една „нематериална“ негова функция, обяснима с ползването му, а не като в миналото, обяснена само с неговото материално съществуване.
Бе подчертано, че при обслужващата икономика е даден приоритет на функциите, като основната грижа е в създаването на системи, даващи резултат. Независимо от това, тези системи са силно зависими от материалните продукти, даже и когато те произвеждат абстрактни неща като комуникации и софтуер. Трябва да сме внимателни да не използваме израза „нематериален“ при описването на текущото икономическо развитие, за да не излезе картината смътна и донякъде идеалистична.
Функционирането на една система е нематериално априори, точно така, както машинните инструменти са материални априори. Нужната интелигентност в двата случая може да се развие в много различни посоки. Повече познание ще отиде в обслужващата икономика като продължение на нормалната тенденция към прогрес през цялата история на човечеството. Индустриализацията се е нуждаела от повече инвестиции в образованието, отколкото традиционното земеделие. Познанието не е нищо ново за човечеството: даже изобретателят на лъка и стрелите е бил „интелектуалец“ за своето време. Щом това стане ясно, ние вече можем да опишем текущото повишаване на образователното ниво не като нещо ново, а просто като нещо адекватно на днешните икономически реалности. Новата обслужваща икономика не означава нематериални спрямо материални блага и не означава тяхното третиране по този начин. Става въпрос за растящото и продължаващо растежа си значение на онези нематериални аспекти — познания и култура — които са нужни за оптималното ползване на материалните инструменти.
4.4.3. Тенденцията към централизирано производство и обслужващите полезни системи
Основен закон, подържащ живота на индустриалната революция, бе създаването на мащабна икономика. Концентрацията на производствени средства и масовото производство бяха основните насърчения за икономически растеж през последните две столетия. Повечето производствени процеси сега са многократно по-големи от тези, характерни за миналия век. Парадигмата на мащабните икономики е в мащабното захранване с ресурси, където производството се увеличава, понеже на изхода количествата са малко над входните. Ако на входа подадем само 5%, на изхода ще видим увеличение от 7%, и така производителността — продукт / количество на входа, ще се окаже по-висока с 2%. През миналия век нашите икономисти се опитваха да експлоатират „мащабната“ страна на производството до крайния й предел. Докато мащабната икономика е приложима при определени обстоятелства, при повечето производствени системи обаче в някакъв момент намаляването на възвращаемостта става нещо неминуемо. Причина за това има и те може да се всякакви — например неефективна организация, контрол или управление на производствените процеси. Привидно изглежда, че тези недостатъци могат да се преодолеят с разработването на нови управленски стратегии, които ще се справят с недостатъците на текущата система и така ще привлекат повече печалба.
Има обаче нещо, което влияе върху ефективността на производствените системи и чието влияние е решаващо: все по-голямо значение на така наречените вторични или „непродуктивни“ дейности. Самият характер на индустриалната революция е довел до създаването на икономическа система, при която разходите по производството са относително малка част от разходите, които се правят, за да може продуктът да стигне до консуматора.
