контрол върху рисковете, финансови дейности, ремонтни системи, мониторинг, дистрибуция, отпадъчни технологии“ и т.н.
Така системите, произвеждащи материални продукти, отстъпиха на системи, в които се ползват все повече услуги не само преди непосредственото производство, но също и по време на самото производство и особено при ползването на дадения продукт. Процесът стига до края: рециклирането на отпадъците или тяхното унищожаване. Логиката на ценовата система на пазара е променена из основи. Цените вече не се определят в даден момент във времето и в пространството и не са резултат от баланс между търсене и предлагане. Те включват разходите по производството на продукта, неговата експлоатация и процесите рециклиране или унищожаване.
Така ключов момент в производствените процеси стана „управлението на рисковете“ — и не само в производството. „Управлението на рисковете“ е ключова дума в процеса на натрупван на богатство и на целия социален живот, а причините за това са две. Първо, благодарение на технологическия напредък и способността на обществата да се организират по-добре, катастрофите в много части на света са твърде рядко явление, но поради струпването на огромни маси народ, качеството на технологиите и тяхната взаимозависимост отрицателните резултати от всеки технически провал могат да се окажат твърде скъпи и с дълготрайни последици. Системата на разпределение и дистрибуция на петролните продукти и торове, и сумите разменяни в този бизнес, са толкова големи, че съвсем малки отклонения увеличават „летливостта“ на системата до опасни граници. Така че управлението на риска е в основата на всеки управленски проблем сега. На второ място, трябва да се подчертае, че самата ценова система днес не е базирана само на оценката на производствените разходи сравнено с ликвидното търсене, а е ценова система от много „производствени“ разходи, които са зависими от бъдещето.
Оттук и общото усещане, че нашият свят е станал по-несигурен. Ние се учим да управляваме една система по същия начин, по който природата е построила и управлява човешкото тяло върху основата на твърде прости биологически видове. Решаваща тук е способността да се организират нещата; да се осъществяват процесите на интеграция и движение напред. В края на краищата, резултатите винаги могат да бъдат подобрени при положение че рискът подлежи на управление. В този смисъл самото понятие „несигурност“ предлага нова гледна точка към прогреса и е единствената истинска възможност и условие за прогрес.
4.3.2. Немонетаризираните дейности
4.3.2.1. Немонетаризираните дейности, базирани на имплицитни обменни стойност
Немонетаризираните дейности, базирани на имплицитни обменни стойности, са всички дейности, които биха могли да бъдат заплатени, но поради една или друга причина не са. Ние ги наричаме монетаризирани, но немонетаризирани, понеже в тях има скрита цена, която може да се калкулира и изрази в парична форма. В тази трудова категория влизат повечето доброволни дейности, под което далеч не бива да се разбира само благотворителността.
Голяма част от този труд е извън пазара — случаят с милионите баби и дядовци, които гледат и дори образоват своите внуци. Като цяло те няма да получат пари за този труд, независимо че много лесно може да се изчисли тяхната „заплата“ кат се вземе средната пазарна цена на труда на професионална детегледачка. Другият очевиден пример е домакинската работа, която в нашия свят е главно в ръцете на жените и в почти всички случаи остава неплатена и неоценена в монетарна форма, въпреки че процесът е елементарен.
В Доклада за човешките права на ООН от 1995 г. се казва, че 50% от целия вложен труд, който е или монетизиран (платен) или немонетизиран (всички такива дейности, имащи пазарна цена) попада във втора категория. Особено женският труд — той съставлява две трети от целия немонетизиран труд. Въпреки, че е трудно да се сравни количеството монетизиран и немонетизиран труд в парично изражение, някои страни с занимават с това и развиват така наречените „сателитни сметки“, в които регистрират немонетизирания труд.
Ако всички неплатени дейности, притежаващи имплицитна обменна стойност, се разглеждат като пазарни сделки при даден монетен курс — доста стриктно и нереалистично условие, те ще дадат огромни парични измерния. При това виждане за нещата, което единствено може да даде представа за значението на немонетаризираната работа за нашата икономика, бихме изчислили, че общият продукт в немонетаризираната част на икономиката възлиза на 16 трилиона долара — около 70% от определената сума от 23 трилиона, отразяваща монетаризираните дейности.
Става ясно, че такава важна част от нашата икономика не може да остава невидима за методите на отчет, с които боравим сега. С въвеждането на сателитните сметки ще се направи първата важна крачка към включване на немонетаризираната трудова дейност в рамките на управлението на нашето общество.
4.3.2.2. Немонетаризирани дейности без имплицитна или експлицитна стойностна оценка
Другата важна група немонетизирани дейности са онези, които нямат скрита обменна стойност. Тук „превод“ в парична форма няма. Това са немонетизирани дейности в по-точния смисъл на термина и това са всички дейности по собственото производство и самозадоволяването. Пример за подобна дейност е образованието чрез четене или компютърни програми, самостоятелно извършвани ремонти и самолечението. Повечето лични дейности, които не могат да бъдат делегирани на трета страна, влизат в тази категория.
Паричната стойност на немонетаризираните дейности не може да се установи, понеже те седят извън монетарната система, без да се вижда как и при какви условия те могат да бъдат интегрирани или поне частично отнесени към някаква друга дейност в системата. Те са важна част от икономиката, но са неоценени в паричен смисъл. По-раншното земеделско общество е било базирано предимно на ефективността на такъв немонетизиран труд, понеже по-голямата част от производството е било самостоятелно — самостоятелно се консумирал и продуктът.
Днес сме свидетели на възраждането на тези немонетаризирани дейности, прогонени от индустриалната революция чрез въвеждането на платения труд. Появата на ресторанти на самообслужване и банкомати в банките е пример за приключване с монетизираните системи и прехвърляне на част от работата върху плещите на консуматора. Така той става част от производството, а не някаква напълно отделена единица. Феноменът, наречен от Алвин Тофлър „просуматор“ (професионален консуматор — бел.пр.) може да се опише най-добре на ниво дистрибуция, но най-вече потребление и рециклиране.
Колкото консуматорът става повече „просуматор“ ние откриваме, че правилното ползване на системите е свързано с повече „собствено производство и потребление“, които са напълно немонетизирани. Тук, на това ниво, ние преоткриваме икономическата стойност на онова, което индустриалната революция отхвърли по необходимост и което можем да наречем „икономическото“ значение на немонетаризираните дейности. Учейки се да боравим с компютър или някакъв друг съвременен инструмент, или пък практикувайки някаква друга образователна или практическа дейност, която е в рамките на системата на самозадоволяване и потребление, ние фактически боравим с инструмент, който по един или друг начин мобилизира човешкото творческо начало. От гледна точка на икономическата стойност това творчество не е свързано само със съществуването на материален продукт, но покрива и ефективността на цялата система, където потреблението зависи от употребата на продукта или системата.
4.4. Трансформирането на обслужващия сектор
