Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)

помощ там, където е достигната максимално възможната ефективност на някакъв монетаризирано организиран труд. Ще продължаваме ли тогава да делим производителния труд на труд, който принадлежи на официалната монетизирана икономика, и труд (или дейности), които могат да бъдат дефинирани като производителни от социална и дори индиректно финансова гледна точка, но не е признат за такъв?

При обслужващата икономика изглежда, че връзката между монетаризирания и немонетаризирания труд е връзка на взаимна зависимост. Изглежда също, че все по-голяма част от немонетаризираните действия са фактически форма на производителен труд в смисъл, че допринася за увеличаване на националното богатство, а понякога и като задължително условие за функционирането на монетаризираната икономика въобще.

Може би основен тук е въпросът за някакво равновесие между монетаризираните и немонетаризирани дейности и трябва да се признае, че взаимната им интеграция и резултатът от това добиват все по-голямо значение.

ПРОТИВОРЕЧИЯТА

9. Производствените дейности при обслужващата икономика

В прединдустриалния свят производствените дейности, осигуряващи живота на хората, са се извършвали в рамките на системи за самозадоволяване. Специализирането на търговията в продължение на векове отваря пътя към Индустриалната революция. С нейната поява цел става разработването на една нова производствена система в едно монетаризирано общество, където основните производствени дейности са платени. Поради стратегическото значение на този приоритет, оттогава насам заетостта и производствената дейност са били свързвани почти изцяло със заетост в смисъл на платена трудова дейност. Разбира се, други видове дейности (самозадоволяване и неплатени, обменни действия) са продължавали да съществуват, но никой никога не ги е включвал към сметките на индустриалната революция. При обслужващата икономика, където основен момент става ефективността, става съвсем ясно, че създаването на богатство по време на полезния живот на продуктите и услугите ще трябва неминуемо да включва и някакви форми на самозадоволяване и неплатен труд като принос към функционирането на цялата система.

Горното е особено валидно за някои зрели индустриални страни, където много дейности, базирани изцяло на платения труд стават все по-неефикасни и където все по-голяма част от производствения процес се прехвърля върху потребителя, от когото се очаква да даде своя принос за повишаване на ефективността безплатно. Очевиден пример в това отношение е обслужването сега: от ресторанти и ремонтни дейности, през банкоматите, образователните и здравни системи. Поради това, че цените при тези системи се определят от качеството при тяхната експлоатация става ясно защо „качество“ значи толкова за обслужващата система, колкото „производителност“ за индустриалната. При обслужващата икономика качеството престана да е някакво абстрактно понятие. И наистина, огромните средства които ще вложим допълнително в нещо, което не работи както трябва, са видима реалност. Когато говорим за производствени дейности при обслужващата икономика, които водят до положителни резултати, нямаме предвид само приноса на платения труд, вложен в тях, но и приноса на собственото производство и доброволните дейности. Ако получаваме богатството по този начин, тогава ще стане ясно, че стратегията за развиване на заетостта и производствените дейности трябва да включва трите начини за производство в паралел.

4.3. Признаване на икономическата стойност на немонетаризираните дейности

4.3.1. Развитието на производителността в немонетаризираните системи и техните ограничения

Някои политически и икономически фактори биха били центъра на нашето внимание, ако бяхме в състояние да се справим с тях. Това обаче е трудно, защото производственият процес не можа да стане достатъчно подвижен, независимо от технологическия процес. Много икономисти, които защитават „предлагането“, постъпват именно така. За съжаление нещата не седят така, защото те приемат желаното за истина — че икономическото развитие може да се отдели от закона за намаляващите приходи чрез непрекъснато обновление и въвеждане на нови изобретения в производството. Това си остана само една мечта.

Всички събития и процеси в науката и човешкия живот са обекти на закона за намаляващите приходи. Единственото изключение, което повечето икономисти приемат като даденост, е самото технологическо развитие, за което се счита, че е освободено от подобни ограничения. Много икономисти стигнаха дотам да твърдят, че пазарните условия са дали подтика и възможността да правим нови технологични открития независимо че с въвеждането на технологии, базирани на научни открития, процесът остана до голяма степен екзогенен.

Ако бяхме попитали икономистите и индустриалците, какво технология биха желали да бъде разработена през 1973 г., те без съмнение щяха да посочат технология, която да замени петрола или поне да намали изразходването му. Това не стана, а инфлацията стигна космически величини. Вместо това започна бързото развитие на компютърната техника и информатиката — неща, които през 1973 г. все още се считаха за лукс. Трябваше да минат десет години на ограничено снабдяване с енергия, за да може светът да се настрои към новите условия. В този момент обаче стремежът към икономически растеж, характерен за периода 1947– 1973 г. бе вече значително отслабнал.

ПРОТИВОРЕЧИЯТА

10. „Райският“ парадокс

Този парадокс е известен от предишни доклади на Римския клуб и особено от „Диалог върху богатството и благосъстоянието“. Става въпрос за следното:

Описват рая като място, където хората живеят в щастие и са напълно задоволени с всичко, което им е нужно. Не се иска никакъв труд от тях; те не трябва да полагат никакви усилия, така че икономическата активност в традиционния смисъл на думата не съществува вече. Непосредственият резултат от всичко това е че няма да се изплащат заплати и че безработицата става обща.

Индустриалните технологични процеси и тяхното усъвършенстване ни приближиха към този рай. Наистина, увеличаващата се производителност при производството на стоки (в електрониката, например) е реален пример за падането на производствените разходи. Екстраполирането на тази тенденция върху индустриалното производство като цяло може да доведе до резултат, при който, от една страна, ще има изобилие, а от друга, нула заетост и нула наличие на пари.

Както се вижда, пътят към рая започва да прилича на път към ада. Това пък е пример за рационалното, водещо до възможно най-нерационалните ситуации.

Вторият момент, засягащ сковаността на предлагането, се свързва с обстоятелството, че увеличаването на производителността на труда в производствените системи вече не следва описаната по-горе тенденция (пътя към „рая“). Истината е, че ако от една страна, производствените процеси се развиха успешно, от друга, те трансформираха световната индустрия в системи, при които услугите от всякакъв вид достигат до 80% от всички икономически и финансови ресурси и насочването им. Ключовите действия за успешното съществуване на едно производство се наричат „изследвания и развитие, ремонтни системи, поддръжка,