стоки става повече от очевидна. В резултат на това увеличаването на богатството трябва да се измерва спрямо ефективността на тези системи. Тяхната изява не може да се идентифицира с простата наличност на някакъв материален продукт.
При системата на индустриалната революция увеличаването на богатството може да бъде измерено с увеличението на броя на закупените продукти. При ефективното производство — например състоянието на човешкото здраве — фактът че си по-богат или в по-добра форма не може да се приравни със закупуването на повече лекарства или пък тяхното ползване. Това е още по-вярно при всеки случай, когато по-голям брой услуги се прилагат в ползването на каквото и да е благо.
Оттук и основната промяна, настъпила с прилагането на обслужващите функции като по-важни от гледна точка на разходите и ползването на ресурси. Мерките, оценяващи принадената стойност, оценяват обема или по-точно цената му, но не и увенчаване на богатството, както са мислели по времето на индустриалната революция. Трябва да отбележим между другото, че и обратното може да стане: богатството може да се увеличи значително чрез немонетаризирана ефективност на индустриалната система — примерно относителните цени в информационния бизнес отпаднат.
Трябва да е ясно, че обсъждането на понятието „богатство“ сега включва идентифицирането на онези производствени дейности, които реално допринасят за увеличаването на това богатство. Ако такова разбиране вземе връх, то тогава дефинирането на една ефикасна политика на трудова заетост би било много по-лесно.
4.1.2. Богатството на народите като някакъв „чеиз на природата“ или настойничеството
Така, както дотук оценяваме икономиката, ние се осланяме на брутния национален продукт и начина, по който той се е променял във времето като кантар на всички приходи на нашето икономическо благосъстояние. Тази система за оценка обаче има своите недостатъци, като основният от тях е, че тя не отчита околната среда като важен източник на продукт в това равенство. В някои случаи — а те очевидно се увеличават — така нареченият икономически растеж не води до истински растеж на богатството и благосъстоянието.
Всяко добро, което е лесно дъстъпно, както въздухът, няма цена и според икономическата теория няма стойност. Унищожаването на свободно достъпни продукти в процеса на производството не намалява националния продукт, нито пък икономическия растеж и благосъстояние. Тук лежи основното противоречие, защото не може една система, която започна да произвежда повече с цел да увеличи богатството, да постигне точно обратното. Стоките, които намаляха, имат по-малка стойност от гледна точка на истинското богатство в сравнение с времето, когато ги имаше в изобилие. Нашата икономическа система въобще не отчита това — само оценените стоки имат стойност. Докато дадена стока не стане труднодостъпна и следователно оценена, истинската й цена не се признава и първоначалното количество не се отчита.
Парадокс е че в едно общество, където достъпът до питейна вода е ограничен и хората я заплащат, те са по-богати от обществото, където питейната вода е без пари! Извиняваме се за израза, но е майтап да оценяваме икономическото състояние по това, че на едно място копаят дупка и плащат за пълненето й с вода, и че тези хора са по-богати от онези, които никога не са се захващали с подобен идиотизъм. Трябва, следователно, да намерим адекватен начин да оценяваме оригиналния продукт, стойността на наследеното и даденото от природата, и нейните грижи за нас. Когато и да се захванем с производството на редки продукти, ние трябва да вземем под внимание не само ефекта върху другите, вече станали редки продукти, но и върху онези свободно достъпни блага, дадени ни от природата.
4.2. Съвместяване на монетаризираните и немонетаризирани дейности
До началото на индустриалната революция повечето ресурси, произведени и консумирани най-вече в земеделския сектор, са били отнасяни към системата на самозадоволяването. Както видяхме, индустриалната революция ускори процеса на специализация и следователно на обмен. Както вече доказахме, процесът на обмен влияе върху монетаризираната част на икономиката и там стойността на разменните продукти е или имплицитна (немонетизирана) или експлицитна (монетизирана), като тук се има пред вид онова, което наричаме „пари“. Като имаме предвид тези разлики между монетизирани, немонетизирани и немонетаризирани, едно земеделско общество може да бъде определено като немонетаризирано, докато при появата на търговски обмен само част е монетизирана — поне в началото.
Основното значение на парите в икономиката е ново — историята на парите е твърде стара. От праисторически времена до сега парите съществуват в много форми. По онова време обаче парите не са доминирали над икономическите процеси. Чак по време на индустриалната революция парите започват да „организират“ новата производствена система. Трябвало е да се появи една такава търговска система, както това става в Англия в края на 18 век, която да позволи отделянето на част от паричния поток за трансформиране в капитал, послужил по-късно за инвестиране. Нуждата е била голяма, защото новите инструменти за производство са били важни, но и много скъпи, и нуждите от инвестиции били големи. По онова време считали за незначителен най-важният момент — производствена система, базирана на инвестициите и, следователно, свързана с монетаризацията и дори с монетизацията на икономиката. Именно тук лежат корените на едно икономическо изследване, което до началото на нашия век фокусираше вниманието си върху производствената заетост, като онзи фактор, който е свързан със заплатения труд в рамките на индустриалната производствена система. Всички други дейности, особено услугите, и всички форми на самостоятелно производство и потребление били считани за социално значими и благородни, но „подчинени“.
Тази нова производствена реалност отпреди два века е помогнала да се постави основата на един модерен свят, в който покрай кризите и трагедиите на историческото развитие, е допринесла за значителния напредък на човечеството и за увеличаване на неговото богатство и благосъстояние. Можем обаче да зададем и един закономерен въпрос: до каква степен всичко това е валидно в една ситуация, където услугите са станали ключ към най-сериозната част от самата производствена функция? Не трябва ли да преодолеем традиционното схващане, че производствената заетост, а дори и самото понятие заетост, е свързано и сега с процеса на монетаризация?
Успехите в развитието на производството създадоха една парадоксална ситуация. Още в началото на века пионерът на икономическата мисъл, стояща зад социално насочената икономика, Артър Пигу бегло засяга основните недостатъци на тази система, без да ги анализира в дълбочина. Пигу казва, че ако един ерген наеме камериерка да му гледа къщата и се ожени за нея, националното богатство ще намалее, защото заплатения труд, който жената е давала преди, сега ще стане незаплатен. Неплатеният труд както и концепциите за немонетаризираната и немонетарната част на икономиката, обаче отива много далеч зад поддържането на домакинството и това, че при неотчитането му остава празнота и в държавния бюджет. Съвсем ясно виждаме че когато фокусна точка станат обслужващите дейности, системата на монетаризацията и/или монетизацията не дава обезателно нето-положителни резултати, очевидни в периода на Индустриалната революция.
Да разгледаме разходите за здравеопазване. И тук развитието на медицината, фармакологията и целия инструментариум на медиците се дължи на индустриалната революция и резултатите са очевидни. От друга страна, когато сега цената на болничните услуги е такава, че човек предпочита да си седи у дома, става ясно, че от немонетизираната и немонетарна система се иска да ни спаси от едно имплицитно съществуващо високо ниво на неефективност на монетаризираната система. Ясно е, че женският труд е обществено постижение, но е ясно също, че грижата за децата сега може да се прилага само чрез система от детски градини и/или чрез мобилизацията на баби и дядовци, които ще свършат работата безплатно — стига, разбира се, да ги имаме.
Защо работата на специалистите в детските градини е част от производителния труд, който прибавя цифри към БНП, а труда на баба и дядо не е?! Като че ли в много области немонетаризираният труд иде на
