него.
Сега сме пред прага на нов процес — информатизация чрез засилено прилагане на информационните технологии. Работното място на бъдещето ще се определя от влиянието на комуникацията върху него и дифузията на информацията в работната атмосфера. Това пък ще има сериозно влияние върху производствените системи и процеси в нашите заводи и върху административната работа в офисите ни. Същевременно това означава повече гъвкавост при изпълнението на всякакви работни операции от страна на бъдещите служители и работници.
Тенденцията да се интегрира информационната технология в даден производствен процес, като по този начин се обвържат относително изолираните компютърно-обработени техники в една голяма мрежа, ще характеризира бъдещите заводи и техните администрации. Фактически всичко ще бъде планирано, ръководено и контролирано от една интегрирана информационна система, обединяваща по-рано изолираните решения. Въпросната интеграция ще повлияе и върху хоризонталните и вертикални измерения понеже различните задачи на планиране, дизайн, производство, маркетинг, дистрибуция и рециклиране, свързани с даден продукт, ще станат обект на инструмент с тотално присъствие, състоящ се от една компютърна мрежа.
Разбира се, ще е нужно по-качествено администриране на процеса и по-качествени услуги, така че администрацията и услугите на бъдещето няма да напредват само благодарение на развитието на информационните технологии, но и благодарение на нуждите на едно гъвкаво производство. Бъдещото развитие в тази област ще зависи от нуждите на един информационизиран производствен процес в най- широк смисъл на думата и навлизането на електронната среда. Вътрешната и външна комуникация ще се определят от колективния характер на информационната технология и телекомуникациите като транспортно средство.
Административното работно място на служителя от услугите на бъдещето ще бъде обвързано с компютър и многофункционални терминали, съдържащи интелигентни теле– и видеофони и връзка с интелигентна мрежа. Тези терминали ще обработват много повече информация отпреди и ще помагат повече на хората, работещи с тях. Същевременно обаче, тези хора ще се нуждаят от повече информация и образование, за да могат ефективно да ползват новите системи и да показват повече гъвкавост и адаптируемост към промените.
4.4.6. Телеработата като алтернатива на традиционна заетост
„Телеработенето“ е важна част от процеса на компютъризация и лицето на работното място на бъдещето. Става въпрос за преместване на работната дейност далеч от мястото, където би трябвало да се работи, при това новосъздаденото работно място може да е практически навсякъде. Доставката на работни задачи и резултатите, дадени от работника, или пък взаимоотношенията работник-работник или работник- клиент се осъществява чрез телекомуникационна връзка. Така се стига до ново разпределение на работното време между новия офис в центъра на града, офис в квартала, където работникът живее, най-често управляван от трета страна, и жилището на работещия.
Видимите предимства на телеработата са в намаляването на разходите, увеличената производителност и работнически морал, подобрените услуги за клиентите и организационната гъвкавост. Пестенето на разходи иде от намалените режийни за офиси, които често са големи и скъпо оборудвани, както и от намалените транспортни разходи. Увеличената производителност и работнически морал резултират от гъвкавостта в работата на телеработника, понеже той е в правото си да избира кога и къде да работи.
Променящите се демографски характеристики на нашето общество налагат определени промени в пазара на труда. Телеработата може да отклони проблемите по набиране, обучение и преквалификация на личния състав. От една страна, ще има по-малко текучество, защото работещите ще действат доброволно, мотивирано и по-гъвкаво, докато от друга страна, повече задачи ще бъдат прехвърляни на подизпълнители, работещи по „конкретни“ аспекти, а не като „стоящи на резервната скамейка“. По-лесно ще се откриват хора с нужната квалификация, понеже търсенето ще се разпростира далеч извън даден регион. Това е особено важно при краткосрочните проекти, които обикновено изискват усилията на специалисти, които не винаги живеят наблизо. Телеработата предоставя възможности за частични инвалиди или временни инвалиди, както и за жени по време на майчинство.
Ще с наблюдава коренна промяна и в корпоративната култура, която ще е нужна за овладяване на новата работна система и организирането и управляването на телеработниците. Традиционните методи за контрол и изчисляване на показателите няма да се прилагат и продуктът ще се оценява повече качествено, отколкото от гледна точка на това, как и кога са получени дадени резултати. Това пък ще наложи промени в отношението към управлението и сигурно ще провокира появата на нови теории на управлението и нови управленски техники. Като последствие и успоредно с договорното наемане на независими експерти значително ще се променят традиционните отношения работник — работодател.
Телеработата ще създаде нови възможности, но и нови изисквания към работещите от всички звена в смисъл на тяхната квалификация. Телеработата ще включва „употребата на подвижна комуникация за пренос на данни кат интегрирана част от работата на всеки работник, а не като някаква специална функция. Свързана е също с новата гъвкавост на трудовата заетост“31.
Но телеработата има своите недостатъци и те са главно в социалните измерения на труда и възможността за пробиви в системите и разпадане на системите от гледна точка на сигурността. Резултатите от подобни провали биха били значително по-сериозни в сравнение с традиционната организация. За всеки инструмент или система е важно по какъв начин ще бъде използвана. От това зависи коя страна ще надделее — положителната или отрицателната.32 Можем с доста увереност да кажем, че обществото така или иначе ще трябва да се научи как да борави с една икономика, която все повече разчита на телеработата за бъдещото си развитие.
4.5. Нуждата от основни доходи
4.5.1. Минималният гарантиран доход
Вече подчертахме, че в съвременната икономика е изключително важно да се разработи стратегия за натрупване на национално богатство, в която да са включени немонетаризираните и немонетизирани видове труд. Същевременно е важно да се разберем, че пренебрегването на социалното значение на парите може да доведе до съвсем погрешно разбиране за нещата. Тук не говорим за връщане към утопиите на миналия век, когато са виждали бъдещето без пари. Парите са едно от основните човешки изобретения, благодарение на което напредъкът е възможен. Разбира се, човешките слабости са такива, както при религиите и опиатите — вместо да служат за добро, парите често се използват и за нечисти цели. Трябва също да е ясно, че старите утопии за общество без пари са били един несъзнателен опит да се избягнат днешните реалности и възможности в техния позитивен смисъл, като израз на съпротива на възможните нови развития. Общество тип „Робинзон“ и особено общество на масовата взаимозависимост не е практично и по всяка вероятност би довело до пълен разпад.
Понеже днешната ни икономическа система е базирана в основата си на парите и ние не целим промяната на това положение, от голямо значение е всички да имат някакъв достъп до определена сума пари, с които да заплащат елементарните и минимални жизнени нужди. Говорим за правилно хранене, обличане, жилищно осигуряване, здравеопазване и т.н. За съжаление почти 1.4 милиарда души нямат достъп и до тези елементарни жизнени нужди и се намират под нивото на бедността, определено от ООН през 1995 г.
Оттук следва, че каквато и социална политика да се изработва в областта на заетостта и труда, тя трябва да има за цел осигуряването на минимално необходимото заплащане за задоволяване на гореописаните нужди. Достъпът до тези пари е първата крачка към личната свобода. По частен и по обществен път, когато е необходимо, всеки трябва да има достъп до минимално необходима сума пари за производителен труд. Единият от вариантите за предоставянето на тези пари е много прост: универсален и безусловен базисен приход за всеки гражданин, предоставен от държавата. Основният доход ще даде на
