без веществени продукти, а и последните не могат да бъдат ползвани без адекватни услуги.
• Истинската разлика, станала очевидна преди около 30 години, е в това, че по времето на Индустриалната революция решителна е била цената на произведените веществени продукти и тя във всеки случай е отразявала вложените ресурси в тяхното производство, докато при обслужващата икономика разходите и качеството на придружаващите услуги стават количествена детерминанта.
• Промяната на парадигмата, а и на цялата реалност, е близо свързана с дефиницията за стойността, дадена от Дж. С. Мил. Той признава, че потребителските стоки не са краят и че не са всичко в икономическия живот и че в действителност тяхната употреба или приложение е вложена в самото им физическо съществуване. Следователно, достатъчно е да се „оттъргува“ стоката, без да се взима предвид начина, по който в действителност тя ще бъде използвана. При съвременните технологии обаче, независимо че от една страна, цената за „твърдия“ продукт непрекъснато спада, цената на услугите, свързани с неговото ползване, продължава да расте. Без инвестиране в обслужващи дейности от всякакъв вид и най-вече в човешки капитал, така нареченият „хардуер“ престава да има някаква по-нататъшна цена.
• Всичко това означава още, че все по-голяма част от разходите и производството на икономическо богатство са свързани с мястото и начина, по който потребителите печелят от всичките икономически стоки. Алвин Тофлър говори за „просуматори“, а фактически това означава, че търговските системи, които се нуждаят от все повече услуги, за да съществуват, са свързани с процес на инвестиране, което издирва все повече „потребители“.
• И така, от гледна точка на световната икономика, основната разлика между индустриалната революция и сегашната обслужваща икономика е в това, че в миналото чуждата инвестиция в дадена страна е била алтернатива на износа; сега износът е тясно свързан с инвестирането. Това произтича от обстоятелството, че инвестирането е свързано с потреблението и след това с унищожението на продукта, както и с това, че потреблението е свързано с присъствието или неприсъствието на консуматори на даден пазар.
В този смисъл може да се види, че през последните години някои официални декларации на Световната търговска организация са насочени към значението на инвестирането в една ефективна световна икономика. Ние също се надяваме, че днешният Христофор Колумб ще спре да говори за индианци и потребителски стоки и все повече ще се насочва към развиването на ефективни икономически дейности, основани на новите икономически реалности.
4.7.2. Световните инициативи по отношение на търговията и инвестициите: СТО и ГАТС
Днес се чувства появата на една надежда, свързана с обслужващата икономика, която далеч надхвърля теорията за сравнителните предимства. Сега световните производители се нуждаят от интерес към установяването на местни утилизационни системи, където печалбата от техните инвестиции ще бъде добре гарантирана. Така ние откриваме един голям общ интерес към процеса, при който бедните забогатяват, защото те са терена, върху който се разработват новите пазари и защото се увеличава способността им да се превръщат в просуматори, а понякога и да управляват качествено съществуващите системи.
Предшественикът на Световната търговска организация (СТО) — ГАТТ бе видял значенето на услугите по време на „Токийския кръг“ при дискутирането на „безтарифните“ бариери в търговията. В действителност тези бариери са системни условия за ползването на продуктите и независимо че по онова време идеята за обслужваща икономика още не бе изказана открито, по този начин бе направена първата крачка. Както вече показахме, по време на уругвайския кръг бе изказана първоначалната идея, че ако услугите можеха да бъдат дефинирани просто като още един вид стоки, развитието на международната търговия не би било никакъв проблем. В процеса на дебатите нещата се изместиха и преговарящите на уругвайския кръг успяха да положат такива принципи като правото на собственост и националния характер на предприятията, които станаха темелите на една инвестиционна политика, носеща новия дух на обслужващата икономика.
Може би сме достигнали до едно разбиране, което кара недоразуменията да избледняват и което открива едни по-оптимистични перспективи пред развитието на световната икономика. В този процес СТО може да се окаже главната движеща сила в задвижването на световното натрупване на богатство с нова скорост. Ключът към световната икономика е обслужващата икономика. При всеки случай на излизане на нови пазари се създават и нови работни места. Всяка търговия и инвестиция води със себе си нови работни места и то в двете страни — износителката и вносителката. Ние не говорим за система на „сравнителните предимства“, при която и двете страни могат да се окажат печеливши като разменят производствените си процеси, оставайки на едно и също ниво на заетост. Ние говорим за една реалност, допринасяща за създаването на богатство и на трудова заетост — такава, каквато често я виждат съвременните икономисти.
Почти всички страни започнаха да разбират значението на преките чуждестранни инвестиции в техните икономики. В резултат те започнаха да се конкурират за тях чрез държавната си политика. UNCTAD открива, че от общо 373 промени на местните законодателства, отнасящи се до чуждестранните инвестиции за периода 1991 — 1994 г., само пет не са били в полза на по-голяма либерализация. За всички е ясно, че за да се привлекат чужди инвестиции в страните им трябва да се създаде законодателна предпоставка инвестициите да бъдат направени в условия, гарантиращи националното присъствие в процесите, гаранции срещу национализация, международен арбитраж в случаи на спорове и позволяване на трансфера на фондове.
Бъдещето в този смисъл изглежда доста оптимистично след като СТО пое функциите си на 1 януари 1995 г. и започна широкото третиране на въпроса за световните пазари и за преодоляване на ограниченията, свързани с воденето на търговия на национално равнище — до и на самата граница. Особено важна част от СТО е ГАТС — Общото споразумение за търговията и услугите, което поставя обслужващата икономика и нейните същностни черти в едно ново, по-видимо положение. Измежду многото икономисти, работещи в тази посока, Джулиън Аркел подчертава някои особено актуални въпроси, които трябва да намерят скорошно решение: приключването на преговорите за достъпа на много услуги до всички пазари, създаване на СТО инвестиционен код и увеличението на СТО чрез включване на Русия, Китай, Тайван и някои други страни, по-рано членували в СССР. Ако СТО и ГАТС могат да постигнат задълбочено разбирателство по тези въпроси, ще се направи една изключително важна крачка в правилна посока.
Услугите сега са толкова обвързани със световните производствени процеси и толкова важни за генерирането на работни места, че ефективните ГАТС-споразумения стават императив. Разбира се че имаше проблеми при преговорите по ГАТС по време на уругвайския рунд, но най-големият недостатък е самото разбиране за услугите като дискретни дейности, отчислявани по сектори, а не като за дейности с агрегатни функции в процесите на производство и потребление. Ако се приеме един по-интегриран подход към търговията с услуги, широките ефекти върху заетостта, причинени от услугите, може би ще станат още по- очевидни и ще се приемат политически решения, отразяващи тяхното влияние върху световната икономика и проблемите на заетостта.
В този смисъл ще е може би по-добре да се интегрира търговията с преките външни инвестиции по- експлицитно — може би в рамките на допълнителни правила, изработени от СТО. Друга мярка, в насока „по-дълбока интеграция“, може да бъде координирането на националните конкурентни политики. Както споменахме, вече съществува конкуренция между нациите, но некоординираните промени пречат и понякога убиват, вместо да развиват търговията и инвестициите.
Като имаме предвид влиянието на заетостта и труда, основен момент стават трудовите права и „социалният дъмпинг“. Трудът е една доста сложна тема, ако отидем отвъд широко известните забрани на детския труд или на видове труд в затворите, и се заемем с правата на профсъюзите да организират и пазарят изкуствено поддържани ниски заплати (социален дъмпинг) като ограничение върху търговията и развитието. Развиващите се страни считат, че ниското заплащане и не толкова регулираните трудови условия са тяхното предимство в търговията и начин да се привлекат нужните чужди инвестиции, така че това положение не трябва да бъде ограничавано от световната общественост. Въпросът е политически и за развитите страни е доста труден, защото при тях и заплати, и работни условия са обект на колективен договор, познат отдавна. Много внимателно ще трябва да се водят преговорите, за да се постигне онзи деликатен баланс между легитимните искания за трудови права и трудова практика и чисто
