малката скамейка в ъгъла, трезвен и тих, сложил измитите си ръце на коленете. Докато чакаха Будах да заспи, говореха за дреболии. Будах, седнал на масата до Румата, със снизходителна усмивка слушаше лекомисленото дърдорене на благородните донове и от време на време силно потрепваше от дрямката. Хлътналите му бузи пламтяха от конската доза тетралуминал, която незабелязано беше сложена в питието му. Старецът беше много възбуден и заспиваше трудно. Нетърпеливият дон Гуг свиваше и разпускаше под масата една камилска подкова, обаче запазваше веселия и непринуден израз. Румата ронеше хляб и с уморен интерес наблюдаваше как дон Кондор постепенно се изпълва с жлъч; пазителят на големите печати нервничеше, защото закъсняваше за извънредното нощно заседание на Конференцията на дванадесетте търговци, посветено на преврата в Арканар, на която той трябваше да бъде председател.
— Мои благородни приятели! — звучно каза най-сетне Будах, стана и падна върху Румата.
Румата грижливо го прегърна през рамената.
— Заспа ли? — попита дон Кондор.
— До сутринта няма да се събуди — каза Румата, вдигна Будах на ръце и го отнесе на леглото на отец Кабани. Отец Кабани продума със завист:
— На доктора значи можете да слагате, а на отец Кабани значи не може, вредно било. Лошо се получава!
— Имам четвърт час — каза дон Кондор на руски.
— На мен ми стигат и пет минути — отвърна Румата, едва сдържайки раздразнението си. — И аз толкова много ви говорих за тези неща по-рано, че ми стигат само минути. В пълно съответствие с базисната теория за феодализма — той яростно погледна дон Кондор право в очите — тази най-обикновена проява на гражданите против баронството — той хвърли поглед към дон Гуг — се превърна в провокационна интрига на Светия орден и доведе до превръщането на Арканар в база на феодално-фашистката агресия. Ние тук си блъскаме главите и напразно се опитваме да вкарваме сложната противоречива загадъчна фигура на нашия орел дон Реба в един ред с Ришельо, Некер, Токугава Иеясу, Монко, а той се оказа дребен хулиган и глупак! Той предаде и продаде всичко, което можеше, заплете се в собствените си начинания, уплаши се до смърт и хукна да се спасява при Светия орден. След половин година него ще го заколят, а Орденът ще остане. Просто ме е страх да си представя какви ще бъдат последиците за Задпроливието, а след това и за цялата империя. Във всеки случай цялата двадесетгодишна работа в империята отиде нахалост. При Светия орден трудно може да се работи. Вероятно Будах е последният човек, когото аз спасявам. Няма да има вече кого да спасявам. Свърших.
Дон Гуг най-после счупи подковата и запрати половинките в ъгъла.
— Да, недогледахме — каза той. — А може би не е чак толкова страшно, Антоне!
Румата само го погледна.
— Трябваше да премахнеш дон Реба — каза изведнъж дон Кондор.
— Тоест как така да го „премахна“?
На лицето на дон Кондор пламнаха червени петна.
— Физически! — рязко каза той.
Румата си седна.
— Тоест да го убия?
— Да. Да! Да! Да!!! Да го убиеш! Да го отвлечеш! Да го свалиш! Да го заточиш! Трябваше да действуваш! Не да се съветваш с двама глупаци, които бъкел не разбираха какво става.
— А също бъкел не разбирам.
— Ти поне чувствуваше.
Всички мълчаха.
— Нещо като Барканското клане ли е? — тихичко попита дон Кондор, като гледаше встрани.
— Да, нещо подобно, но по-организирано.
Дон Кондор прехапа устни.
— Сега вече късно ли е да го премахваме — каза той.
— Безсмислено е — каза Румата. — Първо, ще го премахнат без нас, а второ, изобщо не необходимо. Той е поне в ръцете ми.
— По какъв начин?
— Страхува се от мене. Досеща се, че зад мен стои сила. Дори вече ми предлагаше сътрудничество.
— Така ли? — промърмори дон Кондор. — Тогава кяма смисъл.
Дон Гуг каза, леко заеквайки:
— Вие, другари, сериозно ли ги говорите тези неща?
— Кои точно? — попита дон Кондор.
— Ами тези?… Да го убиете, физически да го премахнете… Да не сте побъркани.
— Благородният дон е ударен в петата — тихичко каза Румата.
Дон Кондор бавно отсече:
— При извънредни обстоятелства ефектни са само извънредните мерки.
Дон Гуг мърдаше устни и поглеждаше ту единия, ту другия.
— В-вие… Вие знаете ли докъде ще стигнете така? — продума той. — В-вие разбирате ли докъде ще стигнете така, а?
— Моля ти се, успокой се — каза дон Кондор. — Нищо няма да стане. И стига засега с тези неща. Какво ще правим с Ордена? Предлагам блокада на Арканарска област. Вашето мнение, другари? И по-бързо, че нямам време.
— Аз още нямам никакво мнение — възрази Румата. — А Пашка още по-малко. Трябва да се посъветваме с Базата. Трябва да се ориентираме. А след седмица да се срещнем и решим.
— Съгласен съм — каза дон Кондор и стана. — Да вървим.
Румата метна Будах на рамо и излезе от къщата. Дон Кондор им светеше с фенерче. Те отидоха при хеликоптера и Румата сложи Будах на задната седалка. Дон Кондор, като дрънчеше с меча и се заплиташе в плаща, се покатери на пилотската седалка.
— Няма ли да ме откарате до дома? — попита Румата. — Искам най-после да се наспя.
— Ще те откарам — троснато отвърна дон Кондор. — Но по-бързо, моля ти се.
— Сега ще се върна — каза Румата и изтича в къщата. Дон Гуг все още седеше на масата и загледан пред себе сп, търкаше брадата си. Отец Кабани стоеше до него и говореше:
— Така става винаги, приятелче. Колкото повече се стараеш, по-лошо излиза…
Румата грабна накуп мечовете и презрамките.
— Остани си със здраве, Пашка — каза той. — Не се ядосвай, просто сме уморени и раздразнени.
Дон Гуг поклати глава.
— Внимавай, Антоне — продума той, — внимавай много! За чичо Саша не говоря. Той е тук отдавна, няма тепърва да го променяме. Но ти…
— Спи ми се, нищо друго — каза Румата. — Отец Кабани, ако обичате, вземете конете ми и ги отведете при барон Пампа. Тези дни ще отида при него.
Отвън тихичко избръмчаха перките. Румата махна с ръка и изскочи от къщата. Под ярката светлина на фаровете на хеликоптера гигантските папрати и белите дънери на дърветата изглеждаха странни и страшни. Румата се покатери в кабината и хлопна вратичката.
В кабината миришеше на озон, на кожена тапицерия и одеколон. Дон Кондор вдигна машината и уверено я подкара над Арканарското шосе. Сега не бих могъл така, с лека завист си помисли Румата. Отзад мирно мляскаше насън старият Будах.
— Антоне — каза дон Кондор, — не бих искал… м-м… да бъда нетактичен и недей мисли, че… м-м… се бъркам в личните ти работи.
— Слушам ви — каза Румата. Той веднага се досети за какво става дума.
— Ние сме разузнавачи — каза дон Кондор. — И всичко скъпо, което имаме, трябва да бъде или далече на Земята, или вътре в нас. За да не може да ни се отнеме и да се вземе като заложник.
— За Кира ли говорите? — попита Румата.
— Да, момчето ми. Ако всичко, което зная за дон Реба, е истина, трудна и опасна работа е да го държиш в ръцете си. Разбираш какво искам да ти кажа…
