предният капак се смачка на хармоника и се повдигна. Сипеха се стъклени късове. Максим изби с крак вратата и се изтърколи навън. Ужасно го болеше — петата, разбитото коляно, одраната ръка — но за болката той забрави само след миг, защото Странник вече стоеше пред него. Това беше невъзможно, но… беше! Дявол, истински дявол, дълъг, сух, страшен, с вдигната за удар ръка…
Максим се хвърли върху него, вложи в тоя скок всичките останали му сили. Не улучи! Страшен удар в тила!… Светът се наклони, едва не падна, но все пак не падна, а Странник отново беше пред него, отново голият череп, втренчените зелени очи и вдигната за удар ръка… „Стоп, спри, той няма да улучи… Аха!… Накъде гледа?… Е, не на мен такива номера…“ Странник със застинало лице се беше втренчил някъде над главата на Максим, който се хвърли напред и този път улучи. Дългият черен човек се преви на две и падна върху асфалта. Тогава Максим пое дъх и се обърна.
Оттук прекрасно се виждаше сивият куб на Центъра, който вече не беше куб. Виждаше се как той се сплесква, потича и пропада навътре в себе си; над него се издигаше треперещ зноен въздух, пара, дим и нещо ослепително бяло, дъхащо на жар дори тук, страшно и весело бликащо през дългите вертикални пукнатини и дупките на прозорците… Добре, значи там всичко е в ред… Максим тържествуващо се обърна към Странник. Дяволът лежеше на една страна, притиснал към корема дългите си ръце, очите му бяха затворени. Максим предпазливо се доближи. От разбитата кола се подаде Вепър. Въртеше се, мъчейки се да излезе. Максим спря до Странник и се наведе, пресмяташе как да удари, за да го довърши веднага. Массаракш, проклетата ръка не се вдигаше срещу паднал… И тогава Странник отвори очи и пресипнало каза:
— Dumkopf! Rotznase!
Максим не разбра веднага, а когато разбра, краката му се подкосиха. Глупак… Сополанко… Глупак… Сополанко…
От сивата кънтяща пустота отчетливо прозвуча гласът на Вепър:
— Дръпнете се, Мак, аз имам пистолет.
Без да гледа, Максим го хвана за ръката.
Странник с усилие седна; още се държеше за корема.
— Х-хлапак… — изсъска той мъчително. — Не стойте като дърво… търсете кола, живо, живо!… Ама не стойте, размърдайте се!
Максим тъпо се огледа. Шосето оживяваше. Центъра вече го нямаше, беше се превърнал в локва разтопен метал, в пара, в смрад; куклите престанаха да бъдат кукли. Шокираните хора идваха на себе си, намръщено се озъртаха, мъчеха се да съобразят какво е станало с тях, как са попаднали тук и какво да правят.
— Кой сте вие? — попита Вепър.
— Не е ваша работа — отговори на немски Странник.
Още го болеше, той пъшкаше и се задъхваше.
— Не разбирам — каза Вепър и повдигна дулото на пистолета.
— Камерер… — повика Странник. — Затворете устата на вашия терорист… и търсете кола…
— Каква кола?… — тъпо и безпомощно попита Максим.
— Массаракш — изпъшка Странник.
Криво-ляво се изправи сам, все още превит, притиснал ръка към корема си; отиде с несигурни крачки до колата на Максим и се пъхна вътре.
— Качвайте се… бързо! — каза вече зад кормилото.
После се озърна и през рамо погледна димния стълб, оцветен от пламъци.
— Какво хвърлихте там? — попита той безнадеждно.
— Термична бомба.
— В мазето или във вестибюла?
— В мазето — отвърна Максим.
Странник простена, поседя малко с отметната глава, после включи мотора. Машината се затресе и задрънча.
— Хайде качвайте се най-после! — закрещя той.
— Какъв е тоя? — попита Вепър. — Хонтиец ли е?
Максим поклати глава, рязко издърпа задната заклинена врата и му каза:
— Влезте.
После заобиколи колата и седна до Странник. Автомобилът подскочи, нещо в него засвири, пропука, но той вече се носеше по шосето с нелепо поклащане, с дрънчене на незатварящите се врати и с гръмки изстрели от заглушителя.
— И какво мислите да правите сега? — попита Странник.
— Почакайте… Кажете поне кой сте вие!
— Аз съм сътрудник на Галактическата сигурност — горчиво каза Странник. — Тук съм вече пет години. Ние готвехме спасение за тази нещастна планета. Готвехме го щателно, акуратно, с прогнозиране на всички възможни последствия. На всички, разбирате ли? Аз трябва да ви питам кой сте вие! Кой сте вие, че се навирате в чужди работи, обърквате всичките ни планове, взривявате, стреляте… кой сте вие?!
— Аз не знаех… Откъде можех да знам?
— Разбира се, че не сте знаел. Но знаете, че самодейните намеси са забранени, та вие сте работник от ГСТ… Трябваше да знаете… На Земята майка му едва не полудява… някакви момичета непрестанно се обаждат да питат… баща му си остави работата… Какво смятахте да правите по-нататък?
— Да ви застрелям.
— Какво-о?
Колата се залюля.
— Да — покорно каза Максим. — Какво ми оставаше да правя? Казаха ми, че вие сте главният негодник тук и… — той се запъна.
Странник косо го изгледа с кръглото си зелено око:
— И в това не беше трудно да се повярва, нали?
— Да.
— А после?
— После трябваше да започне революция.
— Откъде-накъде?
— Но нали Центъра е разрушен… вече няма излъчване…
— Е, и?
— Сега те веднага ще разберат, че са угнетени, че животът им заникъде не е, ще се вдигнат…
— Къде ще се вдигнат? — печално попита Странник. — Кой ще се вдигне? Огненосните Творци са живи и здрави. Легионът е цял и невредим, армията е мобилизирана, в страната има военно положение… На какво се надявахте?
Максим захапа устни. Можеше, разбира се, да изложи на това печално чудовище плановете си, перспективите и прочие, но какъв е смисълът? Щом нищо не е готово, щом се получи така…
— Те сами ще разчитат — той посочи през рамо към Вепър. — Ето този човек например, нека сам да разчита… Моята работа беше да им дам възможността…
— Вашата работа… — промърмори Странник. — Вашата работа беше да си седите в ъгъла и да чакате да ви намеря…
— Да, навярно. Другия път ще имам пред вид.
— Още днес отлитате за Земята — твърдо каза Странник.
— Нямам намерение — възрази Максим.
— Още днес отлитате за Земята! — повиши глас Странник. — На тази планета аз ще си имам достатъчно грижи и без вас. Вземете си вашата Рада и заминавайте.
— Рада у вас ли е? — бързо попита Максим.
— Да, отдавна. Жива и здрава е, не се безпокойте.
— За Рада ви благодаря. Много ви благодаря…
Колата влезе в града. На главната улица бучеше, изпускаше дим и бавно се въртеше чудовищно задръстване. Странник сви в странична улица и пое през крайните квартали. Всичко тук беше мъртво. По
