Наближаваха Департамента. Тежките врати бяха плътно затворени, в каменната ограда зееха амбразури, които преди ги нямаше. Департаментът бе заприличал на крепост, готова за бой. А около павилиончето стояха трима и рижата брада на Зеф пламтеше сред зеленината като екзотично цвете.
— Не знам — каза Максим. — Ще правя това, което ми наредят знаещи хора. Ако трябва, ще се заема с инфлацията. Ако потрябва, ще потопявам подводници… Но твърдо знам най-главната си задача: докато съм жив, никой тук няма да може да построи още един Център. Дори и с най-добри намерения…
Странник премълча. Вратите вече бяха съвсем близо. Зеф се промъкна през живия плет и излезе на пътя. През рамото му висеше автомат, отдалеч се виждаше, че Зеф е зъл, нищо не разбира и сега със страшни проклятия ще поиска да му бъде обяснено защо, массаракш, са го откъснали от работата, наприказвали са му врели-некипели за Странник и са го принудили като хлапе да стърчи сред цветенцата вече втори час!
Информация за текста
© 1971 Аркадий Стругацки
© 1971 Борис Стругацки
© 1981 Георги Арнаудов Георгиев, превод от руски
Аркадий Стругацкий, Борис Стругацкий
Обитаемый остров, 1971
Източник: http://sfbg.us
Сканиране и разпознаване: Mandor, 2000
Редакция: В. Стойков, 2009
Издание:
Аркадий и Борис Стругацки. Обитаемият остров
Издателство „Отечество“, София, 1981
Биб. Фантастика №19
Художник: Стоян Стоянов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/58]
Последна редакция: 2009-06-21 14:56:30
