престъпни цели. Така е според член четиридесет и две от Общия правилник, точки А, Б, и В. Това от една страна. А от друга — масово обществено движение, което се стреми да изтрие тази Флора от лицето на земята и представлява волеизявление на болшинството, на преобладаващото болшинство, на същото това болшинство, на което ние с вас, мили мой учителю, сме задължени да служим. И от трета страна — поставили са ме тук да пазя обществения ред. А какво значи обществен ред? Това значи никакви побоища, никакви насилия, никакви изстъпления, особено пък с масов характер. Получава се така, че аз съм длъжен по всякакъв начин да защитавам Флората, по всякакъв начин да помагам за нейното унищожаване и по никакъв начин да не допускам да се случва каквото и да е, и всичко това едновременно.
Г. А. признава, че да, за милицията са настанали трудни времена.
М. Т. (с мечтателно притворени очи). Ето, спомням си, когато бях още курсант… (Разказва една вече покрита с мъх история как е трябвало да участва във великата битка на древните „бодливци“ с вече измрелите днес рокери. Понеже милицията се оказала безсилна, извикали от Оренбург една рота мотопехота и всичко се уредило без много приказки. Само за тридесет минути по ей тоя часовник — чука убедително по екранчето на старинния си „Ролекс“).
Г. А. Ами ако сега получите указание да запазите неутралитет?
М. Т. Указание от кого? От Пьотр Викторович ли?
Г. А. От него, да речем… Или, например, от Оренбург по ваша линия.
М. Т. Ах, мили мой, ах, скъпи мой! Ей богу, всичко разбирам, но едно никак не мога да разбера. Защо ви е тази Флора? Куп мръсотия и нищо повече. Какво сте се загрижили толкова за нея?
Като чу това, Г. А. известно време мълча, а после каза (дословно).
Флората не нарушава никакви закони. Значи, това, което се замисля, е незаконно. Флората не е виновна за нищо. Градът иска да накаже невинните. Това е несправедливо. Несправедливо и незаконно едновременно. Как трябва да постъпя аз в този случай?
М. Т. (крайно възмутен). Как така несправедливо? Децата ни бягат там като в някаква банда! Наркотици. Хулиганство. Промискуитет, извинете за израза. Принципиален мързел! Какво като няма закон против тях! Значи изоставаме от времето, цялата юридическа наука не успява да догони събитията… Аз се колебая само като официално лице, но ако бях в оставка, още утре щях да тръгна срещу вашата Флора и щях да бъда прав! (Той още дълго се разлива на тая тема, но аз записах само най-главното, това, което му идваше сякаш отвътре, а там имаше още четири препратки към древната история от времето, когато е бил редови курсант и старшина и двадесет и четири препратки към историите на братови и сестрини внуци и на други по-далечни роднини.)
Г. А. (опитва се да му обясни). Те не бягат във Флората, те образуват Флората. Въобще, те не бягат „някъде“, а „от някъде“. Бягат от нас, от нашия свят, бягат в свой свят, който създават според слабите си сили и способности. Този свят не прилича на нашия, а не може и да прилича, защото се създава въпреки нашия, обратно на нашия и като укор на нашия. Ние ненавиждаме този свят, смятаме, че той е виновен за всичко, а трябва да виним самите себе си.
На Т. М. всичко това не му прави никакво впечатление. Той се накрещя и отново стана благоразположен и самодостатъчен. „Това, душице, е само философия — казва той (и го казва от себе си, в никакъв случай не е цитат). — Та какво исках да ви посъветвам? А, да, недейте се занимава с Оренбург. Оренбург си трае. «Действай според обстановката» — и толкова. Много добре ги разбирам. И действам, трябва да ви кажа. Според обстановката. Из ония дни в Новосергиевка, когато тези, «неумитите» тръгнаха да слизат от нощния, «веселия» влак Оренбург — Черма, железничарите, съвместно с милицията, най- вежливо ги настаниха обратно във вагоните, дадоха сигнал на машиниста, и те заминаха нататък… Оренбург официално не каза нито дума, но даде да се разбере, че и занапред трябва да постъпваме така. В Оренбург няма дори и да разговарят с вас, любезни мой Георгий Анатолиевич. Да речем, ще го приемат за сведение. Може даже да ви обещаят нещичко, защото вие все пак сте депутат и заслужил учител. Но няма да направят нищо. Ще се измъкнат. Пък и няма такава сила, която да ги накара да се обявят против цялата демокрация и против народа“.
Г. А. известно време мълча и гальовно полюшва ударената си ръка, а после изведнъж ме погледна. Аз веднага станах и поисках разрешение да изляза. Г. А. ми разреши (с признателност), и каза да го чакам в бюфета и да му взема бульон и пирожки. Тъкмо бульонът щял да изстине.
Всичко стана много мило, но все пак аз, разбира се, бях обиден. Знам, че не трябва, а не мога да направя нищо. Не ми е за пръв път. Разбирам всичко и Г. А. после напразно ми поднася своите извинения. И все едно, пак ми е обидно. От възрастта е. Също като коликите.
За развлечение започнах да си измислям продължение на разговора. Например: „Е, добре, Михайло Тарасович, не успях да ви убедя. Разрешете тогава да ви предложа подкуп. Ето ви, като начало, хиляда рубли“.
Г. А. се забави петнадесет минути. Когато дойде, не каза нито дума, а гребна някак механично от бульона, отхапа си пирожка и чак тогава изведнъж се сети да се извини. При това, за мое най-голямо удивление, даже сметна за възможно да ми даде обяснение. Оказва се, че те са разменили някаква тясно служебна информация.
Когато се върнахме в къщи, някакво човече чакаше Г. А. в приемната. Тук пиша за него само по една единствена причина: аз никога в живота си не бях срещал хора като него, пък и не само аз, както се изясни по-късно.
Те с Г. А. влязоха в кабинета, а аз все още не можех да се ориентирам. Съвсем безцветна физиономия. Маниерите — сладникави до подлизурство. Едното му ухо червено, другото жълто. Сакото закопчано върху ситото коремче и копчето се държи на последния конец. И обут с трандафори! Къде ли е намерил такива трандафори? Не просто половинки, не „мокасини“, не „коренища“, а точно трандафори. Само Чарли Чаплин е имал такива трандафори. В този момент идеята ме осени: това човече, така както си е, сигурно е дошло при нас в лицея направо от някоя древна кинокомедия. Още от чернобелите. Още от немите, с пианист в салона… Така, както си е, дори без да се преоблече.
След вечеря попитах Г. А. кой е идвал при него. Стори ми се, че и той е доста озадачен. „А на теб кого ти напомня този човек?“ отвърна ми той. Казах, че ми напомня Чарли Чаплин. „Чарли Чаплин ли? Каква странна идея.“ — каза той и разговорът ни приключи.
Обиден, разочарован и озадачен завършвам днес аз своя ден.
Ръкопис „ОЗ“ (10–14)
… Това не беше така, съвсем не беше така.
10. Йоханаан Богослов се родил в една и съща година с Назаретянина. Всъщност не се родил само той, родили се близнаци. Втория близнак нарекли Яков Стария, защото се бил появил на света няколко минути преди Йоханаан. Между другото, Йоханаан (Йоан, Йохан, Иван, Ян, Жан) означава „Милост божия“ („Яхве е милостив“). Трябва да проверя какво означава Яков (Джейкъб Якоб, Жак).
Името на рибарското селище, разположено на брега на Галилейското езеро, където са се родили близнаците, не се е запазило, а също и самото селище, което било разрушено до основи от римляните по време на Юдейската война. Затова пък се е запазило името на щастливия баща. Той бил рибар и търговец на риба и се наричал Заведей. В семейството на Заведей имало още девет дъщери, но в нашия разказ те не играят абсолютно никаква роля.
В детството си Йоан и Яков били хулигани и пакостници. Според легендата прякора Боанергес, („Синове на гърма“), им дал Назаретянинът, когато и тримата вече били минали тридесетте. Това не е истина. Така ги нарекли съседите им по времето, когато двамата млади пройдохи влизали в периода на половото си съзряване. Веднага трябва да отбележим, че само в съвременното си значение преводът на малко страшното прозвище „Боанергес“ звучи нещо като благородно-страховито. А за съседите си те били не Синове на гърма, ами истински кучи синове, бичове божии и коцкари-разбойници.
Размирни били тогава времената — времената, когато се очакват големи промени, времена на велики пророчества и малки бунтове. Боанергес, както и всички галилейски младежи по онова време, не желаели да вървят по пътя на покорството. Те не искали да ловят риба и смирено да предават доходите си на
