кичур коса. До Джери, хванал го за рамото, се суетеше офицер от ВМС на САЩ със златна „зелка“ на фуражката.
— Do keep quiet, Jerry!3 — стенеше той.
Зад дебелака се тълпяха високи мускулести младежи, по които висяха тежки неудобни калъфи. Зад Джери и офицера от ВМС, здраво стъпили върху пясъка с тежки обувки, неподвижно стояха двама сержанти от военната полиция. Юмруците им в бели ръкавици бавно се свиваха и отпускаха.
— Ние имаме право да снимаме и ще снимаме! Ето разрешение от губернатора!
— Не, няма да снимате, проклети да бъдете дано!
Барон Като и капитан Исида се спогледаха, изпъчиха се и с каменни лица тръгнаха напред. Те спряха между дебелака и Джери, обърнаха се към американците и отдадоха чест:
— Капитан трети ранг барон Като, офицер от отдела за координация към щаба на Н-ския военноморски район.
— Капитан-лейтенант Исида, офицер от отдела за координация.
Пръв се опомни офицерът от ВМС на САЩ. С труд подбирайки думите, той каза на японски:
— М-м-м… капитан трети ранг Колдуел. Мм… здравейте…
— Лейтенант Смитсън, адютант на командира на базата „Шарк“ — изръмжа Джери. — С какво мога да бъда полезен?
— Негово превъзходителство господин командуващият Н-ския военноморски район предава на господа американските офицери своите уверения за доброжелателното си отношение към тях и изразява дълбоко съжаление по повод наличното недоразумение между господа американските офицери и снимачната група на кинокомпанията „Амато-фируму“. Той благоволи да се безпокои, че господа американските офицери…
Исида се прозина. Той си спомни, че още не е закусвал, и се огледа, шарейки с поглед по фирмите на павилионите. И в този момент откъм морето се чу странен звук. На километър от брега, до самата линия на отлива блесна оранжев пламък. Плътен стълб от мокър пясък и пара се издигна над водата, за секунда застина неподвижно и бавно започна да пада. Гръмотевичен удар разтърси въздуха.
II
Когато стълбът от пясък и воден прах се разсея, всички погледи се обърнаха към небето. То беше бездънно синьо и съвършено чисто.
Джери почеса долната си устна:
— Какво, у вас в Гонюдо често ли стават такива фойерверки?
— Стават — неопределено каза Като.
Изведнъж се разнесе пронизителен вик:
— Там има човек! Точно там, където избухна!
Всички, които бяха на плажа, видяха зад жълтата ивица на оголеното дъно, на фона на светлосинята плитчина, ясен силует, подобен на веселата играчка „дарума“.
— Човек!
— Той е зашеметен, не може да стане!
— Горкият!
— Мъже, какво чакате?
Кинооператорите смъкнаха панталоните и ризите си и решително тръгнаха към потърпевшия. Последваха ги неколцина курортисти. Барон Като, подсвирвайки през зъби, взе бинокъла.
— Виж ти… — промърмори той, вглеждайки се. — Странно!…
Капитан Исида познаваше Като вече петнадесет години и нито веднъж за това време не беше имал повод да заподозре барона в човеколюбив и хуманизъм. Затова се учуди, когато Като след внимателно разглеждане на черния силует внезапно хвърли бинокъла и започна да си развързва обувките.
— Там ли ще ходим?
— Събличай се — вместо отговор заповяда баронът.
— Само че…
— По-бързо, Исида, че ще закъснеем!
Исида мълчаливо се подчини. Подръпвайки гащетата си, те притичаха покрай американците и хукнаха след кинооператорите. Пясъкът беше влажен и плътен, лесно се тичаше. Те заобиколиха две-три малки плитки локви, прескочиха стърчащите от водата камъни и изпревариха един курортист. Исида се разсмя: това беше същият млад мъж с тъмните очила. Той леко накуцваше.
— По-бързо, по-бързо! — припираше го Като.
Исида тичаше след него, спазвайки дистанция от две крачки, като войник на гимнастически занятия. „Вассьо, вассьо! Раз-два, раз-два! Вассьо, вассьо!…“ Пред неговите очи равномерно подскачаше мургавият мускулест гръб на барона. Под краката им започна да плиска вода. Неочаквано Като спря и Исида едва не се блъсна в него. Като тържествено каза:
— Арестуван сте, моля, станете!
Тежко дишайки, Исида заобиколи барона. Нещо студено и хлъзгаво докосна коленете му. Беше малък октопод, изглежда, изхвърлен от взрива. Исида изруга през зъби, отхвърли го встрани и вдигна глава. На около двадесет крачки от тях под повърхността на водата се показаха блестящите черни рамене и главата на Железния човек.
Исида беше малко суеверен. И когато от групичката кинооператори и курортисти до тях се чу думата „каппа“, той, изплашен, отстъпи назад. Впрочем веднага си спомни, че каппа — водният дух от народните приказки — живее само в езерата и блатата. Освен това успокои го армейският дванадесетзаряден колт, появил се неизвестно откъде в протегнатата ръка на барока.
Хората с предпазливо учудване гледаха Железния човек, а Железния човек неподвижно гледаше хората с огромни изпъкнали очи, стърчащи от двете страни на главата. Слънчеви искри трептяха по неговата люспести кожа с цвят на оксидирана стомана.
Исида облекчено се засмя. Разбира се, това е шпионин с водолазен костюм. Офицерите от морската отбрана барон Като и Исида заловиха шпионин на чужда държава! Браво, Като!
— Ставай, мерзавец! — изкрещя той.
Железния човек не помръдна.
— Да не би да е в безсъзнание? Или е умрял?
— Сега ще проверим.
Отзад се чу плискане на вода. Исида се обърна. Към тях се приближаваше младият човек с черните очила.
— По… почакайте малко — задъхано произнесе той. — Не… не стреляйте…
— Не се пъхайте — любезно каза Исида, — ако не искате да получите по мутрата.
— Той… просто… не ви… разбира!
—
Всички замряха. Баронът взе пистолета с лявата ръка.
— Заговори!
Железния човек с безжизнен глас издаваше глухи гърлени звуци. Продължаваше да бъде неподвижен, но очите му се напълниха с жълта светлина и отново угаснаха. На лицето на младия човек се появи изумление.
— Слушайте — прошепна той, — ами че това е…
Баронът подозрително го погледна.
— За какво става дума?
— Той каза, че е много недоволен. Говори на тангутски!4
— Откъде знаете?
— Откъде знам!?! Аз съм аспирант във Филологическия факултет към университета в Киото и тангутският език е моя специалност. Аз съм Ейкити Каваи!
На никого от присъствуващите това име не направи особено впечатление, но барон Като помоли:
— Тогава разберете, моля ви, кой е той!
