тежи два пъти по-малко от стария браунинг 50-ти калибър. Скорострелността е направо страшна за казване, откатът — почти никакъв, а всеки куршум е способен да пробие огромна дупка в предната броня на танк.
Рокфелер звучно цъкна с език и продължи:
— Лошото е само, че от тези играчки са произведени съвсем малко бройки. Пентагонът беше пуснал само опитна серия, когато започна тази каша с подмладителя. На мен ми провървя страшно, че успях да докопам поне един.
Лицата на швейцарците оставаха непроницаеми. Те седяха неподвижно, само Андолини бавно въртеше камерата, стараейки се да задържи Рокфелер във фокус.
— Бас ловя, момчета, че не сте и сънували такива играчки! — Рокфелер измъкна един пълнител и с привично движение зареди картечницата. — Ами че в Европа освен часовници не могат да произвеждат нищо друго! Но вие сигурно можете да копирате тази машинка. Нали? — За секунда той млъкна. — Значи, ето какво ще ви кажа. Дайте ми трийсет бройки от тази играчка… е, разбира се, и патрони към нея, и аз за един ден ще ви поставя цял Западен Роли в стойка „Г“. Как ви се вижда сделката?
— Глобалната криза не може да се разреши със силата на оръжието.
— Значи трябва по-мощно оръжие!
Шпицлер невъзмутимо кимна и каза:
— Ние имаме по-мощно оръжие. Морални куршуми.
— Какво?
— Морални куршуми. С хуманитарен заряд. — Шпицлер говореше със същата интонация, както навремето опитните университетски професори четяха лекции. — Хората искат дълъг живот и не искат бърза смърт. Моралните куршуми ни позволяват да създадем такава социална среда, в която медикаментите ще бъдат разпределени правилно и без насилие.
— На хората колкото и да им даваш, все им е малко.
— В душата на всеки човек съжителстват ангел и злобна маймуна. През вековете хората са си изградили навици, които им позволяваха да живеят в мир със съседите, но изневиделица се появи подмладителят и разруши всички морални устои. Трябваше да се учим да живеем по нови правила. И ние се научихме. Заедно с дозата подмладител ние даваме и морален куршум — наше собствено медицинско постижение.
— Значи този куршум въобще не е куршум? — попита учуденият Снифи. — Излиза, че това е някакъв неврофизиологичен препарат?
— Както винаги сте прав, млади приятелю. Моралният куршум е предназначен само за най-агресивните индивиди, а за останалите — обикновена инжекция с разтвор на същия препарат. Аз не съм невролог и не мога да ви обясня принципа на действие на хуманитарния заряд, но знам, че той въздейства на мозъка, пробужда в хората съчувствие, усилва симпатията към околните, възстановява изчезналата под действие на подмладителя способност на хората да живеят съгласно установените морални норми.
— Струва ми се, че вашият морален куршум е обикновен наркотик. — Рокфелер се намръщи. — Казвате, че в Европа го вземали всички?
— Всички, които вземат и подмладител. Безсмъртието не може да се получи даром. По-добре морален куршум, отколкото оловен.
— Вашият морален куршум е обикновено промиване на мозъци! — възкликна възмутен Снифи. — Вас може да ви устройва, че в Европа хората са се превърнали в послушни овце, но при нас в Америка номерът няма да мине!
— Нас също не ни устройва това положение — каза Шпицлер. — Благодарение на моралните куршуми излязохме от кризата, но тяхното производство е сложно и скъпо, а производството и на двата препарата — подмладителят и хуманитарният заряд — бързо изтощава ресурсите ни. Затова ние разработихме план. Искаме да изменим човешкия геном така, че организмът сам непрекъснато да произвежда и подмладител, и морален препарат. Тогава човешката природа ще се измени завинаги чак на клетъчно ниво; ангелът в душата на всеки ще победи злобната маймуна. На Земята ще се възцари вечен мир и прогрес!
— Не си играете на дребно — отбеляза саркастично Снифи.
— Ние сериозно работим над проекта си — каза Шпицлер. — Но за съжаление още не сме постигнали задоволителни резултати.
— Нищо чудно! — извика тържествуващ Снифи. — Изкуфелите университетски професори не могат нищо такова да направят. Тук трябва истински гений!
— Тъкмо затова издирваме Сидни Хаверкамп толкова упорито — поясни Шпицлер. — Той е истински гений. Но едновременно с това е и аморален тип. Именно заради него на Земята загинаха три милиарда души. Намерете ни Хаверкамп, ние ще го гръмнем с един морален куршум, ще го докараме в Цюрих и ще го сложим да работи във фармацевтична лаборатория. Той сигурно ще се справи със задачата. И тогава ще направим света по-добър.
— Аз лично предпочитам обикновените куршуми пред моралните — заяви Рокфелер. — Много по-евтини са, а и по-ефективно действат.
— Не си представям как Хаверкамп може да използва гения си тук — каза Шпицлер, без да обръща внимание на Рокфелер. — Той изразходва интелекта си напразно. Ако ни го докарате, ще може да работи за благото на човечеството, а може дори да изкупи вината си пред него.
Шпицлер говореше помпозно, но гласът му бе ледено студен. Тъкмо такива помпозни речи, произнесени с хладни безучастни гласове от преподавателите в горните класове на училището, а после и в университета, довеждаха в онези времена Снифи до ярост. И сега в душата му отново се изви буря.
— Да изкупи вината си? — възкликна той. — Ама че глупост! След двеста години вие ще благодарите на колене на Сидни Хаверкамп!
Шпицлер го погледна спокойно и произнесе:
— Хаверкамп извърши най-голямото престъпление в човешката история.
— Историята свърши. Сега ние ще я надживеем!
— А защо, млади приятелю, вие защитавате доктор Хаверкамп? Та нали тъкмо по негова вина вашата страна е в развалини. Същото стана и при нас в Европа, но ние полека излизаме от кризата, а вашата бедна Америка представлява една сбирщина, биеща се за всяка доза чудодеен препарат.
— Мери си приказките, приятел! — ревна Рокфелер. — На велики се правите, а?
— Не искам да дискутирам с вас по тази тема. При вас видях достатъчно ужаси. Страхувам се, че вие ще се избиете взаимно, но няма да поемете ръката, която ние ви подаваме за помощ.
Рокфелер седна зад бюрото си и яростно сви юмруци.
— Ето какво сте били замислили значи! Искате всички да измрем, за да заграбите целия континент, нали? Няма да ви мине номерът! Помнете, че един американски боец може да тръшне цял взвод от вашите безгръбначни евроморалисти! Ех, не трябваше навремето да ви освобождаваме от немските нацисти!
— Немците отдавна вече не са нацисти.
— А ти си ми ясен. Нацистка свиня!
Снифи беше много доволен от този нов ход на събитията.
— Тия яйцеглавци може и да са изпързаляли Университетската лига, но истинските мъже от Търговската палата никога няма да им се вържат! — възкликна той. — Не позволявайте на тези сиренари да ви водят за носа, генерале!
Шпицлер накрая взе да нервничи.
— Ние не сме въоръжени — каза той и за доказателство протегна напред ръце. — Ние наистина искаме да намерим общ език не само с вас, но и с другите въоръжени групи в Америка, но само за ваше собствено благо! Моралният куршум ще донесе мир за всички. Той ще спаси човечеството!
— Американците ще минат и без вашия морален куршум! — изрева разярен Рокфелер. — Форбс, вържи тези говеда и ги хвърли в мазето.
— Йес, сър! — с явно удоволствие извика Форбс.
— Не вършете глупости, генерале — посъветва го Шпицлер. — И да ни плените, нищо няма да постигнете.
— Вие ще бъдете заложници — обясни Рокфелер. — Само така може да се разговаря с вас. Морален куршум, разбираш ли!
Форбс стана и тръгна към европейците. Шпицлер замръзна на място, както си беше с разперени ръце.
