Андолини бързо стисна видеокамерата си.
Избухна непоносимо ярка бяла светлина.
— Нищо не виждам! — завика Рокфелер. — Говедата ме ослепиха!
В стаята се чу трясък от падане на мебели и сподавени ругатни.
— Шефе, аз съм на вратата! — много ясно викна изведнъж Форбс. — Няма да избягат проклетите европейци!
— Браво, Форбс! Отлично!
— Благодаря, шефе. Но все още не виждам нищо.
— Аз също — сподели Снифи.
Наистина всичко беше потопено в пурпурна мъгла. Снифи тръгна пипнешком към средата на стаята — или поне така си мислеше. Накрая кракът му ритна нещо метално.
Той се наведе и извади от сандъка картечницата. За щастие пълнителят вече беше поставен. Мощното оръжие му придаде сила и увереност.
— Наистина, шефе — каза Снифи, — не тежи чак толкова. А как се стреля с нея?
— Не се горещи, Сниф — спря го Рокфелер. — Ние дори не сме сигурни дали европейските говеда са още в стаята.
— Тук са, усещам — викна Снифи. — Чувам дишането им. Ще стрелям по слух.
— Снифи, сине, ти никога не си бил точен стрелец. И едва ли разбираш каква страшна играчка държиш в ръце.
— Спокойно, шефе. Вече намерих спусъка. — Снифи отстъпи крачка назад, вдигна цевта на картечницата и повиши глас: — Ей вие, двамата! Предайте се или ще ви надупча като сирене! — Той се изхили. — Като любимото ви швейцарско сирене!
Отговор не последва.
— Нали знаете за какво говоря?
Мълчание.
— Шефе? — обади се Форбс. Той се оказа много по-близо, отколкото предполагаше Снифи, и отляво, а не отдясно. — Аз блокирах тази врата, но не съм сигурен дали тя е за навън или за съседния кабинет! Да не са избягали вече европейците?
— Може би. Във всеки случай няма да докопат картечницата — съобщи Снифи. — За да не я докопат, аз я докопах пръв. Нали разбирате?
— Отлично измислено, Сниф — похвали го Рокфелер. — Ти винаги бързо загряваш.
Снифи напрегнато мислеше. Можеше да повика помощ, но докато дотърчи охраната, Шпицлер почти сигурно ще успее да му вземе картечницата.
— Шефе, знаеш ли какво се сетих? — извика Снифи. — Докато ние сме ослепени, те могат лесно да се прокраднат към мен, да ми вземат картечницата, да ни довършат, а после да с нейна помощ си пробият път навън!
— Могат — потвърди Рокфелер. — Особено след като ти им подсказа тази възможност, братле.
Снифи се паникьоса. Коленете му затрепериха ситно-ситно.
— Те могат да се нахвърлят върху мен всяка секунда! — Той трескаво развъртя наляво-надясно цевта на картечницата. — Какво да правя?
— Не ми пука дали ще живея вечно! — викна Рокфелер. — Но си залагам главата, че на тях им пука! Дърпай спусъка, момче, пък каквото ще да става!
— Според мен засега не бива да стреляш — възрази неуверено Форбс. — Момче, дръж пушката по- здраво и викай за помощ.
Снифи изгуби всякакво самообладание. Въпреки модерните технологии картечницата беше адски тежка за него. Хилавият му пръст вече изтръпваше върху огромния спусък. И какви са тия звуци? Да не са стъпки, приглушени от дебелия килим?
Приличат!
— Проклети европейци, давам ви последен шанс! — закрещя Снифи с цялата сила на детското си гърло. — Ако сте още тук, незабавно се предайте! Иначе броя до десет и откривам огън! Едно… две… три…
Информация за текста
© 1991 Брус Стърлинг
© 1991 Джон Кесел
© Иван Попов, превод от английски
Bruce Sterling, John Kessel
The Moral Bullet, 1991
Източник: http://www.bukvite.com/k-e-f/ (през http://sfbg.us)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/127]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:31
