рамото му копринената торбичка, от която бе видял да се подава края на иконата на Свети Базил.
— Пожелавам ви успех, господарю! — извика той след него, а Хенри Дандоло размаха меча си в отговор и се втурна напред в битката, един предшественик на Дон Кихот, ако той изобщо е съществувал някога.
Мак се обърна към Маргарита.
— Е, хайде да се омитаме оттук!
Мак, все така влачейки Маргарита след себе си, се отдалечи от стените на града и се върна обратно в лагера. Търсеше място, където да се скрие. Но със сигурност знаеше, че вече е изпълнил първата си и най- важна задача. Беше направил своя избор, спасявайки иконата на Свети Базил.
Вече беше станало късно. Внезапно падна мрак. Нощта бе захладняла доста. Задуха студен вятър. Разтреперани и измръзнали Мак и Маргарита шляпаха назад през калното бойно поле.
— Къде отиваме? — понита Маргарита.
— Трябва да се срещна с един човек — отвърна Мак, чудейки се къде ли се намира Мефистофел в този момент.
— А знаеш ли къде е?
— Той каза, че ще ме намери сам.
— Защо тогава препускаме така?
— Трябва да се махнем от мястото на битката. Там може да ни убият.
След малко попаднаха на група войници. Не онези, който бяха арестували Фауст предната нощ. Но много приличаха на тях — бяха също така едри, небръснати, космати, с мръсен език и накамарени с оръжие. Те явно бяха участвали в битката и това им личеше, откъдето и да ги погледнеш. Целите бяха омърляни и насинени, а оръжията им — назъбени. Клечаха скупчени около камара дърва и няколко стола, плячкосани от минаваща каруца, и се опитваха да запалят огън. Те удряха ли, удряха парче кремък о парче стомана, но дъждът, заръмял веднага след залез слънце, ставаше все по-силен и усилията им не се увенчаваха с успех.
— Ей, вие! Я спрете за малко! — извика един глас, когато Мак и Маргарита се появиха до тях. — Дали нямате малко сухи дърва в себе си, а?
— Не, не — каза Мак припряно. — Съжалявам, но нямаме нищо такова. Извинете ни приятели, но трябва да вървим.
Войниците се скупчиха около тях. Маргарита усети как нещо се притиска към нея от едната и страна. Тъкмо щеше да зашлеви нахалника и в този миг осъзна, че Мак се опитва да бутне в ръцете й малката торбичка, която бе взел от Хенри Дандоло. Тя я пое и скри в полата си, а войниците сграбчиха Мак. Претърсиха го набързо и се обърнаха към нея. Маргарита, която се боеше, че ще я опипват, бързо им подаде торбичката.
— Аха! — извика един от тях триумфално, изваждайки иконата на Свети Базил отвътре. — Вижте какво има тук!
— Внимавайте с това — извика Мак. — Това е специална света икона.
— И какво може да прави? — попита войникът.
— Чудеса — отвърна му Мак.
— Значи правела чудеса, а? Да видим дали ще може да разпали огъня. Това наистина ще е цяло чудо! — Той чукна кремъка о стоманата. Излитнаха искри и една от тях падна върху лака на нарисуваното лице на иконата. Тя мигновено избухна в пламък.
Войниците се наведоха над нея и се опитаха да я напъхат под останалите дърва. Мак използва възможността да изчезне, а Маргарита го следваше по петите.
Стигнаха до края на гората, опасваща бойното поле. Откъм града, след замлъкването на зловещото свистене на стрелите, долитаха силни вопли. Кръстоносците направо бяха подлудели. В ясния, осветен от луната въздух, започваха да се вият първите кълбета дим. Сякаш историята на Троя се повтаряше из цяло.
Мак отвърна поглед. На около десет метра от него се появи светкавица, която освети висока, зло веща фигура, завита в алено наметало, застанала в живописна поза на края на гората.
— Мефистофел! — извика Мак. — Толкова се радвам, че те виждам! — Той забърза насреща му. — Видя ли какво направих? Избрах решението с иконата.
— Да, видях — каза Мефистофел. — И честно казано, изобщо не съм впечатлен.
— Не си ли? Но това ми се стори най-добрият избор. Когато чух от самия Хенри Дандоло какви са плановете му за бъдещето на Константинопол, раз брах, че не бива да го убивам. А що се отнася до Алексий, така и не стигнах до него, за да го отвлека, дори и да съм искал.
— Глупак! — каза Мефистофел. — Хенри Дандоло те измами. Омразата му към Константинопол е неописуема.
— Но как, по дяволите, бих могъл да го зная? — извика Мак.
— Като разбереш скрития смисъл на думите му — отвърна Мефистофел. — Ако го беше убил, може би щеше да дойде нов, по-добър император, който може би щеше да го спаси от ужасното плячкосване и опожаряване, на които го подлагат в момента кръстоносците.
— Направих, каквото можах — каза унило Мак.
— Всъщност нямам намерение да те укорявам — обясни Мефистофел. — Както казах, не съдим теб лично, а човечеството в твое лице. Направи точно такъв глупав избор, какъвто би направил всеки друг на твое място. Да се опита да спаси една илюзия, отколкото да извърши нещо практично!
— Е, ще се справя по-добре следващия път — каза Мак. — Няма повече да се опитвам да спасявам илюзии, гарантирам ти. Какво следва?
— Второто ти приключение те очаква — каза Мефистофел. — Готов ли си?
— Всъщност бих се изкъпал и бих поспал малко, ако може.
— Ще можеш, когато стигнеш на следващото местоназначение. Отиваш в двора на Хан Кублай.
— И за какво ще ходя там?
— Ще ти обясня като стигнем. Приготви се.
— Почакай! — извика Мак, защото Маргарита го дърпаше за ръкава. — Мога ли да я взема с нас?
Мефистофел погледна Маргарита, като чели беше готов да откаже, но само сви рамене.
— Ами, да, струва ми се. Хванете се за ръце, затворете очи и чудото ще стане.
Мак и Маргарита направиха както им беше казано. Маргарита също затаи и дъх, защото мразеше прехвърлянето през пространството и времето — от него й се завиваше свят.
Мефистофел махна с ръка и пак се появи познатата струя огън и кълба дим. И те изчезнаха.
ЧАСТ ТРЕТА
МАРКО ПОЛО
ГЛАВА I
Когато Мак отвори очи, видя, че се намира на ъгъла на една оживена улица в един очевидно голям град. От двете му страни стояха Мефистофел и Маргарита. Мефистофел изглеждаше елегантен както винаги. В бутониерата на тъмния си официален костюм имаше свежа червена розова пъпка. Черните му обувки бяха току-що лъснати и блестяха. И Маргарита беше красива като картинка. Беше намерила време да си оправи грима, след заминаването си от Константинопол, и да се преоблече с рокля на цветя със силно изрязан корсет.
Мак се огледа и изведнъж осъзна, че в този град се издигат множество големи благороднически сгради с особена архитектура, която трябва да беше китайска. Това впечатление се подсили и от обитателите на града, които бързаха насам-натам, облечени в дрехи от кожи и коприна с дълги ръкави и си говореха на висок тон. Въздухът беше режещ и студен и миришеше на въглища и на прах от петте аромата. Небето над тях се простираше синьо и изцъклено по северняшки. Край тях минаваха мъже с кожени шапки и плоски оранжеви лица. Мак знаеше с абсолютна сигурност, че това са монголци. Май тук имаше доста от тях и всички бяха въоръжени до зъби. Те минаваха покрай Мак и другите, като че ли изобщо ги нямаше там.
— Какво става? — попита Мак. — Не ни ли харесват?
— Не ни виждат — отвърна Мефистофел. — Направил съм ни временна магия за Невидимост. По-евтино
