е, отколкото да наемеш зала за конференции.
— Щом така казваш — обади се Мак. — И сега какво ще трябва да правя тук?
— Ей там, пред теб — започна да обяснява Мефистофел — в края на улицата е големият дворец на хана. В него живее Великият хан, неговите благородници, роднини, наложници и използвачите. В този дворец е и Марко Поло.
— Великият венециански пътешественик ли? — изуми се Мак.
— Той самият. Обикновено чичо му и баща му са там с него, но сега са заминали на път с цел търговия до Трабзон.
— Къде е Трабзон? — попита Мак.
— Няма значение. Това няма нищо общо с теб. Необходимо е да знаеш само какво трябва да направиш там.
— Да, добре — каза Мак. — Я ме осветли по въпроса.
— Ето как стоят нещата. Марко възнамерява да напусне Пекин и да се върне във Венеция. Ханът неохотно се е съгласил да го пусне, защото Марко е единственият, който може да осигури безопасен ескорт на принцеса Ирене, която е сгодил за един благородник в Персия. Обаче съществува заговор за убийството на Марко. Някои от монголските благородници го ненавиждат заради благоволенията, с които го е удостоил ханът. Има хора, които искат да го убият. Единият ти избор е да предотвратиш убийството на Марко Поло преди неговото заминаване от Пекин.
— Чакай малко — каза Мак. — Той нали в действителност е заминал от Пекин.
— Да, но някога. А това се случва сега. Така че трябва да се направи отново. И нещата да тръгнат по различен път. Защото, въпреки че се случва отново, това също така е и първият път.
— Но ако всичко стане по различен начин — каза Мак — няма ли всичко да отиде по дяволите в нашето собствено време?
— Не се тревожи за това — каза Мефистофел. — Представи си, че това е игра в играта. Ти си доведен тук и ти се дава един миг от времето. Ще имаш три възможности за избор какво да направиш с него. И от тях ние ще видим как ще повлияеш на бъдещето и дали това ще е за добро или за зло.
— Но това няма никакъв смисъл — каза Мак. — Защо да помагам на Марко? Той вече се е отървал от всякакъв заговор, който може да съществува някога срещу него.
— Ти изглежда не разбираш — каза Мефистофел. — Когато ние те пратим там, нещата стават като за първи път. Няма никакви предварително уговорени резултати. Пък и кой може да каже колко пъти е била разигравана историята с Марко Поло? Историята на Земята е като старите пиеси с поука, които гледаме отново и Отново, но без предварително написан край. Нещо като комедия дел арте. Основният актьорски състав се събира всяка вечер, играта започва, но понякога, съвсем неочаквано, краят е съвсем различен.
— И този нов край не повлиява на хода на историята, така ли?
— Откъде би могъл да знаеш какъв е ходът на историята, ако плуваш насред течението? И все пак, въпреки че всичко е ужасно сериозно, това е само една игра. Поне за нас е. Но за теб най-добре е да продължи да е сериозно, защото иначе може и да си изпатиш.
— А какъв друг избор имам? — попита Мак.
— Въпросът с принцеса Ирене. Тя е от далечна страна и Хан Кублай я е сгодил за благородник от Персия. Но ако тя се омъжи за друг, това също ще промени хода на историята. Ти можеш да направиш това, като я накараш да се омъжи за друг.
— А какво става с онзи, за когото се омъжва тя? — попита Мак.
— Историята не ни е казала този факт — отвърна Мефистофел.
— Добре — каза Мак. Той разбра, че няма да измъкне нищо повече от този горделив демон. — А какъв е третият избор?
— Хан Кублай притежава магически скиптър, който носи щастие на монголските воини и следователно — нещастие на враговете им, което включва и държавите от Запада, на които Хан Кублай се противопоставя. Можеш да откраднеш този скиптър.
— Предния път опитах да направя същото с магическата икона.
— Този път е съвсем различно. Забрави предишния път. А сега, ако си готов, ще снема пелерината невидимка и можеш да започваш.
— Чакай малко! — извика Мак. — Как ще обясня присъствието си там?
Мефистофел се замисли за миг.
— Кажи им, че си посланикът от Офир.
— А какво е Офир?
— Офир — обясни Мефистофел — е старозаветният град, откъдето цар Соломон е взел златото, среброто, слоновата кост, маймуните и пауните си.
— И къде се намира този Офир?
— Никой не знае със сигурност. Споменават се различни местоположения, сред тях Източна Африка, Далечния Изток, Абисиния и Арабия. Можем да бъдем сигурни, че Марко Поло не е бил там, иначе щеше да го е споменавал в дългия, изпълнен със самохвалство, списък на пътуванията си, който ще остави след себе си. Така че спокойно можеш да заявиш, че си точно този, без никой да може да те разобличи.
— Ами, добре — каза Мак. — Значи аз съм офирския посланик. А може би е офирианския?
— Както предпочиташ — Мефистофел вече проявяваше признаци на нетърпение. — А сега, ако си готов…
— Чакай! Още нещо! — каза Мек. — Ами облеклото ми?
— Погледни се — отвърна му Мефистофел.
Мак се огледа. Очевидно, докато бе преобличал себе си и Маргарита, Мефистофел бе намерил време да облече Мак в чернобели прилепнали панталони, подплатена с вълна връхна дреха и малка шапчица с перо. Така че това беше наред. Но Мак чувстваше, че има и още нещо, още някакъв проблем. Мефистофел вече бе започнал да маха с ръце, както винаги, когато се готвеше да изчезне. И в този миг Мак се сети.
— Чакай! Че как ще говоря с тези хора?
— Какво искаш да кажеш? — изненада се Мефистофел.
— Защото, ако те не говорят немски и малко френски, добре ще се подредя.
— О — намръщи се Мефистофел. — Но, доктор Фауст, ти си известен учен и лингвист.
— Нали знаеш как е — каза Мак. — Хората все преувеличават тези неща. Пък и отдавна не съм се занимавал с езици. Те имат нужда да се поддържат.
— Добре тогава — въздъхна Мефистофел. — Ще ти дам една Езикова магия, с която ще можеш да разбираш всичко, което ти се казва. Но внимавай с нея, защото не е за общо ползване.
— Една такава Езикова магия ще свърши работа — кимна Мак.
Мефистофел махна с ръка.
— Готово. Но трябва да ми я върнеш, когато свършиш.
— Ами аз? — попита Маргарита.
— Ти си просто с него, като приятелка — каза Мефистофел. — Тази магия не се отнася до теб. Та, готови ли сте?
Мак преглътна и кимна. Мефистофел изчезна, но този път без пламъци и дим, просто бързо избледня. В същия миг един нисък, набит мъж с брада се блъсна в Мак.
— Огрунджи — каза човекът.
— Не, не, вината беше моя — отвърна Мак. И се удиви на факта, че бе разбрал идеално какво му казаха. Непознатият отмина и Мак се обърна към Маргарита.
— Ех, ако можеше Мефистофел да не се държи така властно — каза Мак. — Всъщност не урежда тези неща много добре. Чакай сега! Какво е първото нещо, което трябва да направя?
В този момент един висок, свиреп на вид воин с кожена шапка и лакирана ризница, меч, щит и копие на гърба си, каза:
— Ей, ти!
— Това ми прозвуча познато — промърмори Мак на Маргарита. И като се обърна към воина, той каза:
— Да?
