проправи път през редиците на потните мъже, защото пътят му към покоите на принцесата продължаваше от другата страна.
Той премина през едно многоцветно обкръжение, защото войниците носеха униформи на различни армии и националности и всички говореха различни езици. В този претъпкан двор се говореха поне двайсет езика и Мак ги разбираше всичките, благодарение на езиковата дарба, която му бе дала магията на Мефистофел. Мак не им обърна никакво внимание, защото нещата, които могат да си кажат група войници по време на каланетика, не са много интересни. Но внезапно чу името на Марко Поло и се заслуша внимателно.
Думите долетяха от двама войни, крито се фехтуваха. Те имаха бради и бяха облечени в кожа, украсена с бронзови отливки, а косите им бяха напомадени и вчесани по финикийски. Единият каза:
— И какво ми каза за тоя Марко Поло?
Другият отвърна:
— Не трябва да говорим за него на такова публично място.
— Не се тревожи — отвърна партньорът му. — Никой тук, с изключение на нас двамата, не говори хайфски диалект на средносирийски.
Това наистина беше един съвсем забутан език, но Мак, благодарение на универсалността на мефистофеловата магия, разбираше всичко до последния гърлен звук. Той спря, уж за да си нагласи ботуша, и чу:
— Казвах ти, че е време заговорът ни да достигне точката си на действия. Ние с теб сме избрани да сме стражи в банкетната зала довечера. Точно тогава ще го направим.
— Та значи ще го убиваме, а?
— Според съобщението, пристигнало с пощенския гълъб малко по-рано. Управителят на Финикия иска точно това. Трябва да го сторим сега, преди да е напуснал Пекин и да е подписал други търговски договори^пренебрегващи нашия град Тайр.
— Да живее Тайр! — каза първият.
— Тихо, глупако. Просто се приготви за действие довечера.
И с тези думи двамата войници се върнаха към упражнението си по фехтовка с подновени сили. Мак си оправи ботуша. Той се изправи и изчезна от там. Той вече бе разкрил този заговор срещу Марко и щеше да му разкаже за него веднага, щом свършеше разговора си с принцеса Ирене.
ГЛАВА V
Хрисимата принцеса Ирене беше в покоите си и с радост прие посланика на Офир.
— Сигур’ разбира — каза тя на развален монголски, повела Мак по многобройните килими към една вътрешна стая — много обича визит, аба монгол линго добре не говор.
— Точно затова идвам да ви посетя, Принцеса Ирене — каза Мак на перфектен афганистански. — И понеже говоря долу-горе добре вашия език, си помислих, че може да си поговорим набързичко, докато настане време за банкета, ако разбирате какво имам предвид?
Принцесата рязко си мое дъх. Да чуе перфектния афганистански на този русокос млад мъж със съвършено произношение и на място поставени словосъчетания и без да пропусне нито един звуков елемент, и отдаваш нужната дан на всички фрикативни съгласни, за нея бе по-изумително, отколкото да види цъфнали теменужки в януарския сняг, нейната по-раншна представа за ново и необичайно преживяване.
— Скъпият ми майчин език! — извика тя. — Говорите го като мой сънародник!
— Само доколкото бих могъл да доставя едно незначително удоволствие на Ваше Височество — каза Мак, използвайки условните изречения, като че ли цял живот е говорил само с тях.
— Каква радост! Сега вече няма да се налага да говоря на развален монголски — каза принцесата — понеже ми е крайно неприятно да се проявявам като невежа, когато всъщност имам диплома по офирианска литература, както и по литература на Куш и Шеба.
— Аз самият не съм чел много — каза Мак. — Но зная колко е важно.
— По-важното е, че ще можете да говорите с мен — отвърна принцесата. — А още по-важно е това, че аз ще мога да ви говоря. Елате тук, седнете, вземете си едно смокиново канапе и чаша палмово вино и ми разкажете за себе си. Какво правите тук в Пекин?
Мак разреши да го сложат да седне на един нисък диван с много възглавници в ярки цветове. Принцеса Ирене седна до него. Тя беше висока бледна блондинка, с доста безинтересни рамене и очи с двойнствено зелен цвят. В държанието й личеше недобре овладяна хистерия. При всеки неин жест подрънкваха множество гривни. Мак изяде една фурма от малка купа, поставена наблизо, с надеждата, че ще успее да се успокои.
— Доведоха ме тук от земите на Високите знамена и в крайна сметка решиха, че трябва да се омъжа за този персийски шах — каза Ирене. — Мислите ли, че е честно? Татко обеща, че ще се оженя, за когото си пожелая. После се отметна от обещанието си, защото разбра, че Ханът има нужда от принцеса от моята линия. Отначало трябваше да се омъжа за един вигер, но го отровиха.
— Известно е, че сред благородниците — каза Мак — ролята на жената във възраст за задомяване е да спои основите на някакъв договор. А как стои въпросът с шаха на Персия? Струва ми се доста добра партия?
— Виждала съм го на портрет — отвърна Ирене. — Дебел. Стар. Грозен. С жестока уста. И очевидно импотентен. С неинтелигентен вид. Говори само персийски.
— Е, последното не е чак такъв недостатък — каза Мак.
— Не го обвинявам в никакви недостатъци — Ирене потръпна. — Но щом портретът ме отблъсква, представи си само какво ще е със самия човек! Никога няма да му родя деца. И родът му ще се прекъсне.
Мак кимна, чудейки се дали това щеше да има значение за бъдните поколения. Да, най-вероятно щеше. Всичко носеше своя отпечатък. Но какво значение би имало едно подобно значение? Не му бяха казали как да погледне на този въпрос.
— Опитайте една от тези захаросани смокини — каза Ирене. — Обзалагам се, че не са сладки колкото вас.
— Принцесо! — извика Мак, понеже, макар да беше един закоравял, видял и препатил мъж, откритата подкана в гласа на принцесата го разтърси чак до обърнатите нагоре върхове на кожените му ботуши.
— Налага се да говоря направо — продължи Ирене. — Може и да нямам друга възможност. — Тя се примъкна по-близо до него и сложи длан зад врата му. — Как каза, че се казваш, сладурче?
— Йохан Фауст на вашите услуги. Но, Принцесо…
— Йожи, ти ме спечели със сладките си приказки. Не се дърпай така, де. Опитвам се да развържа това. — Тя говореше за стегнатия корсет, впит в тънкия й кръст. Мак се опита да избяга от нея, но потъна още по-дълбоко в меките възглавници на дивана, а принцесата сякаш го бе натиснала целия, като едновременно разкопчаваше корсета си, галеше го по косата, сваляше обувките си, разкопчаваше жакета му и ядеше захаросана смокиня. Мак не се боеше От агресивни жени, но беше унил и наплашен от обстоятелствата, които бяха крайно опасни. Чудеше се дали Принцеса Ирене е правила такива неща и преди и дали тези, с които го е правила, са били залавяни и ако е така, то какво е ставало с тях. И в един кратък миг му дойде наум, че Марко би могъл да го предупреди за това.
Но преди да успее да се замисли по-сериозно по този въпрос, се чу внезапен шум от отваряща се врата. Мак се пребори да стане на крака и видя, че в покоите на принцесата е влязла млада жена, макар че едва ли някой би могъл да каже как е влязла тук. Тя беше тъмна, красива и очевидно не беше човек.
— Коя си ти? — понита Мак.
— Аз съм Илит, служител на силите на Доброто и официален наблюдател на състезанието. А вас, доктор Фауст, не ви чака нищо добро.
ГЛАВА VI
Илит вършеше добри дела в една от временните алтернативни земни времеви линии, когато Михаил я
