когато вдигна глава, видя Илит, чиракът-ангел и бивша вещица да се приближава към мраморните стъпала.
— А, Илит, радвам се, че те виждам. — Той остави лопатката и обърса ръцете си. — Мога ли да ти предложа лимонада? Денят е доста топъл, макар и сух, просто един обикновен приятен райски ден.
— Не, благодаря — каза Илит. — Дойдох, защото има нещо, което много ме тревожи.
— Добре, тогава ми го кажи. За какво става дума?
Илит обясни:
— Намерих доказателства, че Мефистофел върши измама.
— Аха! — каза Михаил, но доста меко. — Но това може да се очаква, като се има предвид кой е той.
— Но това, което ме тревожи още повече — продължи Илит — е, че намерих доказателства, че ти също мамиш.
— Аз ли? — кротко се изненада Михаил.
— Да, ти.
Михаил се замисли за миг и замълча. После каза:
— Ти си нова в нашите среди, нали така?
— Да, така е — потвърди Илит. — Но какво значение…
Михаил вдигна ръка.
— И следователно си неопитна и ти липсва познание за великата хармония, която обединява Доброто и Злото в единно цяло и диктува правилата за поведението ми.
— Никога не съм чувала за такава хармония — каза Илит. — И има ли наистина някакво значение? Аз говоря за съвсем явна и безочлива измама.
— Има извънредно голямо значение, мила моя. Защото помисли само: Ако Светлината и Мрака се състезават изобщо, то те го правят от позицията на равностойни сили и с ясното съзнание, че да се бориш не означава да спечелиш веднъж завинаги. И Доброто и Злото са взаимозависими. За да съществува едното, непременно трябва да съществува и другото. Разбираш ли?
— Мисля, че да — каза колебливо Илит. — Но какво значение…
— Така че има един определен смисъл — продължи Михаил — по силата, на който Доброто и Злото дават равен резултат. И на плоскостта на взаимодействията ние приемаме или едната, или другата пораждаща причина. Играем, за да победим и се опитваме да надвием над противника си навеки; макар че, вече на едно по-високо ниво, знаем, че истинската победа не е нито възможна, нито желателна, Следиш ли мисълта ми?
— Не съм съвсем сигурна — каза Илит. — Но, продължавай, моля те.
— Оттук следва, че като равни в играта на Добро и Зло, всеки от нас трябва да има достъп до еднакви способи и техники. Доброто не бива да се спъва, като му се забранява използването на „лоши“ възможности, инак позволени на Злото. А и понеже Злото от време на време използва „добри“ средства за собствените си Зли цели. Крайната цел, скъпа ми Илит, е не какво е добро или зло, а какво е тук — и. Михаил докосна гърдите си в областта на сърцето.
— Това означава ли, че е съвсем нормално да мамиш? — попита Илит.
Михаил се усмихна и отвърна поглед.
— Означава, че имаме точно толкова право да мамим, колкото и Злото.
— И мислиш, че е редно да мамиш, за да спечелиш?
— По-скоро бих казал, че не е нередно — отвърна Михаил.
— Е, това ми стига. Трябва да вървя и да го обмисля.
ГЛАВА III
В Тюйлери беше вечер. Прозорците блестяха ярко от светлината на хиляди свещи. През високите извити врати забързано влизаха и излизаха хора. Всички бяха облечени повече в републиканско синьо и сиво, отколкото в кралско бяло и червено. На една малка пейка, малко в страни от непресекващата върволица, седеше Мак и обмисляше ситуацията.
Малките, внимателно окастрени дръвчета, които опасваха двореца, люлееха клони от лекия вятър. И в този миг Мак почувства нещо далеч по-осезаемо от полъха на вятъра. Беше тъничък, безплътен глас, който отекваше нагоре и надолу по опасаната с дървета алея и казваше:
— Фауст! Къде си, Фауст?
Мак се огледа.
— Вика ли ме някой?
До него се материализира Илит. Беше облечена във великолепен костюм за езда от черно кадифе и велур. Ботушите й за езда блестяха, а дългата й коса бе прихваната с бял копринен шал.
— Помниш ли ме?
— Разбира се, че те помня — възкликна Мак. — Нали ти ме затвори в онази огледална стая в Пекин, когато си мислеше, че те лъжа.
— От тогава се понаучих на някои неща — каза Илит. — А ти какво си намислил сега?
Мак си мислеше да се нацупи, да се обърне настрани и да не каже нито дума на този хубав, но доста буен и мнителен ангел от женски пол. Щом е толкова умна, нека сама да се сети! Но като усети, че от това ще бъде по-скоро в неизгодна позиция, той овладя раздразнението си и каза:
— Опитвам се да спася краля и кралицата на Франция.
— Защо искаш да ги спасиш? — попита го Илит.
— И аз не знам точно. Нали разбираш, никога не съм ги виждал. Но изглежда, че все пак трябва да направя нещо по време на състезанието и това ми се струва доста подходящо. Абе, всъщност имам предвид, че онези, чието главно престъпление е, че са родени благородници, са доста глупави. Мефистофел мислеше, че това ще е едно доста подходящо дело за мен.
— Разбирам — поклати глава Илит. — И така, разбира се, щом Мефистофел го иска, Михаил му се противопоставя.
— Мисля, че това се подразбира от само себе си. А и понеже ти си на страната на Михаил…
— Вече сама не знам на коя страна съм — въздъхна Илит. — Но преди постъпих зле с теб и сега ще поправя грешката си. С какво бих могла да ти помогна?
— Трябва да накарам кралицата да побърза. Часът е вече осем — време е за тръгване, но тя все още не е излязла.
— Ще видя какво мога да направя — обеща Илит. И с едно красиво движение на грациозните си ръце тя изчезна.
ГЛАВА IV
Илит се появи в коридора, водещ към кралските покои на втория етаж на Тюйлери. И веднага разбра, че най-добре да си беше останала невидима. На-горе-надолу по облепените с великолепни тапети коридори бягаха пияни войници от Народната гвардия, опипваха уплашените придворни дами и смучеха обикновено червено вино от бутилки с високи гърла, ядяха кроасани като свини, пръскайки трохи навсякъде по килимите. Илит мина незабелязано покрай стражата, намери покоите на кралицата и се стрелна вътре. Там видя Мария-Антоанета, заспала дълбок сън в едно кресло, напълно облечена. Дори и в съня пръстите на кралицата се свиваха и отпускаха, като че ли се опитваха да хванат нещо, което все им се изплъзваше — например живота.
В този момент Мария-Антоанета усети, че не е сама в стаята. Сините й очи се отвориха широко.
— Коя си ти?
— Само един добър дух, Ваше Величество — каза Илит. — Дойдох да ви помогна да се измъкнете от тази бъркотия.
— О! Моля те, кажи ми! — извика Мария-Антоанета.
— Ще ви кажа направо, Мари, ако позволите, че вашето бягство е насрочено за осем часа тази вечер. В този час вие трябва да слезете долу, преоблечена като гувернантка, и да претичате покрай стражите, за да
