се качите в точно определена карета. Кочияшът ще ви отведе до една по-голяма каляска вън от Париж, където ще се присъедините към краля и ще продължите заедно бягството си към Белгия.
— Да, това е планът — каза Мари с широко отворени очи. — Откъде знаете? И да не би нещо да не е наред?
— Планът е добър — каза Илит — но от историята научаваме, че вие се забавяте с няколко часа да слезете в каретата и това забавяне във внимателно пресметнатия разчет на времето ще направи бягството ви невъзможно.
— Аз, да закъснея няколко часа? — каза възмутено Мария. — Невъзможно! Е, вярно наистина, че ако това беше любовна среща, която съм си уредила, от онези, с които историята несъмнено най-настоятелно е свързвала името ми, като че ли съм някаква безсрамна курва и най-обикновена уличница като онази дьо Бари. Ако случаят беше такъв, можеше и да се помотая, само за да увелича тръпката и нетърпението на високия мургав непознат, който ме очаква. Ще се престоря, че съм си забравила маншона, кутийката с бижутата или кученцето, а той ще си дърпа и суче мустаците, застанал прав до каляската си и вълнението му ще расте поради моето лекомислие в една толкова сериозна ситуация. Но това не е някакъв си флирт, скъпи дух, и аз не съм толкова лекомислена, че да закъснея за срещата, която ще спаси живота ми.
— Радвам се, че Ваше величество не сте толкова фриволна, каквато ви изкарва историята — каза Илит. — Само трябва да излезем оттук точно в осем и всичко останало ще е като играчка.
— Да, съгласна съм. Но ти грешиш. Определеното за тръгване време е единайсет часа.
Илит помисли малко и поклати глава.
— Ваше Величество, вие сте сгрешили. Моят източник е самата история.
— Не искам да се правя важна в лицето на самата история — каза Мария, — но говорих с кочияша преди час. Той съвсем ясно ми каза, че става дума за единайсет часа.
— А аз знам за осем. — настоя Илит.
— Сигурно не са те осведомили правилно — отговори Мария.
— Ще отида да проверя.
Илит изчезна оттам и се отправи към многоцветното пространство, което съществува между дискретните слоеве на битието, и забърза Библиотеката за важни Земни дати и времена, разположена в Духовен запад, 12/11, където се пази историята на всяко отделно събитие, с точните дати и часове.
Илит отиде до новия, наскоро инсталиран компютър, който можеше да намери всякакъв факт за Земята, за всеки от Невидимото царство. Компютърът беше нововъведение, срещу което се бореха много духове — и добри и зли, понеже на компютрите се гледаше като на модна измишльотина, която времето още не е направило приемлива. Но много считаха този възглед за неразумен. Постигнатият между силите на Светлината и Мрака консенсус беше, че подходящото за този случай правило е: „Както долу, така и горе“ и че дори и небесните духове трябва да вървят в крак с промените във времето долу на Земята.
Илит отиде до един включен терминал на компютъра и се представи.
Компютърът каза:
— Предполагам, че имате проблем. Кажете ми това, което трябва да знам.
Илит веднага отвърна:
— Необходимо е да разбера точния час за заминаване в една важна историческа ситуация. Мария- Антоанета мисли, че времето, в което трябва да отиде при каретата, която ще я отведе извън Париж и от гилотината, е единайсет часа вечерта. А аз зная, че е осем. Кое е вярно?
— Съжалявам — отвърна компютърът след само една наносекунда колебание. — Тази информация е секретна!
— Това е обикновен факт и трябва да е достъпен за всички! Не може да е тайна!
— Е, не точно — отговори компютърът. — Но ми казаха да отговарям така, ако някой ми поиска някакъв факт или клас от факти.
— Какъв е този клас?
— Класът на лесните и очевидно лесно установими факти, които всъщност се проследяват най- трудно.
— Е, какво толкова има в това да го провериш или там, каквото е необходимо да се направи?
— Самият факт не е проблем — отговори компютърът. — Просто процедурата за проверяването на фактите точно сега е блокирана.
— Защо?
— Защото техниците въвеждат нов ред за картотекиране на фактите, които вече са във файловете. А за да може да се използва този нов ред, те трябва да измислят нов начин за намиране, който да направи новото картотекиране достъпно.
— А междувременно никой не може да намери нищо, така ли? Но това е смешно! Защо не направиш нещо по този въпрос?
— Аз ли?
— Да, ти!
— Не ми е това работата — отвърна компютърът. — Казаха ми, че ще ми съобщят, когато въведат новия начин.
— Та значи казваш, че не знаеш какъв е факта, за който те питам?
— Изобщо не съм казал такова нещо! — отвърна компютърът обидено. — Зная всички факти. Само системата ми за търсене на фактите е блокирана. И така за мен става технически невъзможно да ти отговоря.
— Технически! Но не и в действителност?
— Не, разбира се, че не в действителност.
— Тогава ми дай един действителен отговор. Или не можеш и това да направиш?
— Можех, ако исках. Но не искам.
Илит долови в гласа на компютъра нотки на обидена гордост. И тя реши да пробва по друг начин.
— Не би ли го направил заради мен?
— Дадено, маце. Чакай малко. — Проблеснаха светлини. После компютърът каза:
— Изкарах го три часа сутринта.
— Невъзможно — каза Илит.
— Не е ли това, което очакваше? Нали ти казах, системата е блокирана.
— Зная, но нали ми каза, че можеш да я заобиколиш.
— Така и направих. И излезе три сутринта!
— Само толкова ли можеш да направиш? Добре, ще трябва да се задоволя с това. Благодаря.
ГЛАВА V
Илит забърза обратно при Мария-Антоанета.
— Колко е сега часът?
Мария погледна пясъчния си часовник:
— Струва ми се, че е почти единайсет. Илит погледна своя воден часовник.
— А моя показва почти осем. Е, какво пък, по дяволите. Добре, хайде да тръгваме.
— Готова съм — каза Мария. — Само да си взема чантата.
А отвън един висок кочияш тропаше с крака, за да не замръзне, и често поглеждаше вътре в каретата към големия пясъчен часовник в рамка от палисандрово дърво.
— Проклятие, проклятие, проклятие — шепнеше си той на шведски.
Най-после вратата на Тюйлери се отвори и оттам излязоха забързани две жени, едната руса, другата тъмнокоса.
— Ваше Величество! — каза кочияшът. — Къде, по дяволите, бяхте?
— Какво искаш да кажеш с това къде съм била? — попита Мария. — Тук съм в уречения час.
— Не бих искал да ви противореча, но закъсняхте четири часа. И сега нещата може да станат по- трудни.
— Аз? Закъсняла? Невъзможно! — Тя се обърна към Илит. — Колко е сега часът?
