Мегера — едновременно и хилава и дебела, но не където трябва. Очите и на трите сестри бяха като пържени яйца с изтекъл жълтък. Те затанцуваха около Фауст, кикотеха се и грачеха, смееха се и дюдюкаха, подскачаха и се кълчеха, а Фауст се опитваше да запази гордо мълчание, но не беше лесно докато тези стари, дошли от древността, вещици се държаха така.
Най-после Фауст каза:
— Това поведение няма да ви помогне, скъпи дами, защото не съм от вашето време и място и няма опасност присъствието ви да ме изпълни с религиозен ужас.
— Ужас, ужас — изпищя Тисифона. — Може и да нямаме физическа власт над теб. Но ще ти е трудно да водиш разговори с хората, като ти пищим така на главата.
— Това е смешно — каза Фауст.
— Обаче така стоят нещата — добави Тисифона. — А може би искаш да ти изпеем една особено дразнеща народна песничка от няколкостотин куплета? Хайде, момичета.
Фауст се олюля от уплаха, когато Фурните запяха една ранна елинистична версия на „Изкарай бурето навън“. Малко напомняше вой на хиени насред горещо пладне, но той установи, че не може да мисли, не може да диша и накрай вдигна отчаян ръка.
— Моля за миг тишина, дами, докато обмисля ситуацията, в която се намирам.
Когато в главата му се възцари отново блажена тишина, Фауст се оттегли в другия ъгъл на стаята, да си поговори малко със съдържателя. Но Фурните очевидно не му вярваха, защото незабавно започнаха да си говорят с гласове, които като че извираха от собственото му съзнание. Гласовете се преструваха, че са неговото собствено вътрешно аз, което казва: „По дяволите, не знам как изобщо се забърках в тая каша. От това звънене в главата си не мога да чуя собствените си мисли. А ако имах мисли, какво щях да си помисля? За Елена ли? Но как бих могъл да мисля за Елена, когато тия стари вещици ми пълнят мозъка с ужас и отврата?“
И макар че самите стари вещици му пъхаха всички тия мисли в главата, на Фауст му се струваше, че са си лично негови и той си рече: „И каква полза от това, че имам Елена, когато в главата ми звучи единствено рецепта за кървав пудинг и инструкции как да мамим на маджонг? Е, виждам, че тези стари дами са по-силни от мен.“
И изрече на висок глас:
— Добре, щом я искате толкова много, вземете си я!
Старите жени изчезнаха също тъй внезапно, както бяха дошли. Одисей и Ахил също си бяха отишли и Фауст изяде няколко филии хляб и ги поля с доста вино. Ядосваше се, че е загубил Елена, но пък всъщност въобще не я беше искал чак толкова много. И сега, когато се освободи от нея, можеше да насочи всичките си сили към главната си цел — да стане онзи Фауст, който ще запише със златни букви името си в най- голямото състезание между Мрака и Светлината.
Нямаше време за губене. Той излезе навън, качи се отново на коня си и скоро вече препускаше бясно по следите на Мак.
ГЛАВА IX
Мак най-после излезе на една поляна, зад която се намираше село Сомвел, където Мак се надяваше да намери дук де Шоазол, голямата бяла надежда на роялистите. Той го намери седнал пред един хан на края на града, да чете обявите за продажба на коне в парижкия вестник.
— Вие ли сте дук дьо Шоазол? — попита той.
Човекът вдигна поглед от вестника и надникна към Мак над телените рамки на очилата си.
— Аз съм!
— Имам новини за краля!
— Е, крайно време беше — каза дук дьо Шоазол. Той сгъна вестника си на заглавната страница и посочи едно съобщение от „Парижки революционен журнал“.
— Видяхте ли това? Дантон и Сен Жуст искат кръвта на царя, а също и на Мария-Антоанета. Едно време наричахме това клевета и го наказвахме жестоко. Но в наши дни хората могат да публикуват каквото си поискат. И ми наричат това прогрес! И къде е кралят, господине?
— Идва насам — отвърна Мак.
— Кога?
— Не зная точно.
— О, страхотно — каза дук дьо Шоазол саркастично и сложи монокъл на лявото си око, за да може да погледне неодобрително към Мак.
— Вече е закъснял няколко часа и селяните са готови да ни претрепят, защото си мислят, че сме дошли да събираме данъци, а вие ми разправяте, че идвал. И кога точно ще пристигне?
— Трудно е да се предскаже с точност часа на пристигане на един крал — каза Мак. — Но се движи възможно най-бързо. Кралицата трябваше да си подготви някои неща. Така че не си отивайте все още. Кралската двойка е на път.
— Но и кралските селяни са на път — махна с ръка дук дьо Шоазол. Мак погледна и видя въоръжени с вили селяни да се събират в плътна тълпа в края на улицата.
— Е и какво? — запита Мак. — Та те са само селяни. Ако предизвикат размирици, застреляйте ги.
— Лесно ти е да говориш така, млади човече. Явно не си тукашен. Не живееш по тия места. А аз имам имения, тъпкани с такива като тия. И трябва да се разбирам с тях догодина, когато тръгна да упражнявам властта си на господар. Това е Франция, където сексът е важно нещо! Пък и тези селяни са само малкото, които се виждат. А зад тях има още хиляди и всеки час се събират още и още. Могат да ни обелят като праскова. А ти ме съветваш да стрелям по тях!
— Това беше само предложение — сви рамене Мак.
— Здрасти — каза дук дьо Шоазол и обърна глава. — Кой е този?
Облечен в черно конник препускаше към тях, а зад гърба му се вееха краищата на палтото му. Беше Фауст. Той изтрополи по калдаръма в двора, скочи от коня си и се приближи към дука.
— Дадената ви заповед се отменя — каза той. — Господине, отведете незабавно войските си оттук.
— Джиджи-биджи — каза дук дьо Шоазол, който обичаше насмешливите английски забележки.
— А вие кой сте, всъщност?
— Доктор Йохан Фауст на вашите услуги.
— Не — обади се Мак. — Всъщност доктор Йохан Фауст съм аз.
— Двама Фаустовци, които носят противоречащи си съобщения — изрази на глас мислите си дук дьо Шоазол. — Ами, вижте сега какво ще ви кажа. Вие двамата най-добре да останете тук, докато не разбера какво става. Войници!
Войниците сграбчиха Фауст и коня му. Напразно се бореше магьосникът да се отскубне от железните им ръце. Мак, като видя накъде отиват работите, драсна, преди някой да успее да го хване, пребяга през обсипания с листа площад и скочи на коня си. Заби шпори в хълбоците му и препусна доста силно, а Фауст, заловен от войниците, бълваше ругатни и закани зад него.
ГЛАВА X
Емил Друе, началник на пощенската станция на Сен Менеулд, седеше на стола до прозореца в спалнята си късно през нощта, все още очаквайки новини от Париж. Нощта бе хладна и тиха, желана промяна след вълнуващия ден. Пристигнаха такива новини от парижките комитети! И през целия ден преминаваха екипажи с благородници, запътили се към границата! Но Друе разсъждаваше практично. Мислеше си за това как ли ще повлияе идващата революция на пощенските услуги. По-рано същия ден той бе казал на жена си:
— Правителствата идват и си отиват, но който и да ги ръководи, те винаги ще имат нужда от надеждни пощенски услуги.
Но така ли беше наистина? Друе и колегите му се бяха потрудили здраво, за да може това да бъде вярно. Бяха усложнили съществуващата пощенска система по толкова много хитроумни начини, че новите служители въобще не можеха да я разберат. „Ще им трябваме, за да им я обясним.“ Но все още не беше
