лицето.
— Но така предизвикваш задръстване — възкликна Мефистофел и така пречиш на състезанието. Намесваш се в състезанието, Михаиле, а това не е разрешено дори и на архангел.
— Нито пък на дявол — каза Михаил. — Не правя нищо по-различно от теб.
Мефистофел го загледа втренчено.
— Мисля, че е най-добре да обсъдим този въпрос насаме.
Михаил погледна към Мак и сви устни.
— Да. Има неща, които не бива да стават достояние на смъртните.
И двата духа изчезнаха.
ГЛАВА XII
Мак се втурна обратно към моста. Той беше задръстен, претъпкан, натоварен, претоварен и запълнен изцяло надлъж и нашир с каруци, коне и кочияши. Имаше каруци вляво и каруци вдясно, а между тях ниски, тесни талиги. А между тях се щураше Мак и се опитваше да въведе някакъв ред. Но към моста прииждаха нови и нови каруци, привлечени от обещанието на Михаил за ранно утринно намаление на цените на стоките на големия пазар във Варен.
Подпорите скърцаха и не предвещаваха нищо добре. И в този момент една каруца, натоварена с висок куп пушена херинга от Балтийско море, се на-тика на моста. Чу се скърцане на измъчени дъски и после цялата дървена конструкция поддаде и се пръсна на парчета.
Мак се смъкна от моста навреме, за да се спаси от затрупване. Мостът се срина като в забавен кадър и в мътните води на река Ер бавно западаха каруци. Чуваха се силни крясъци на болка и ужас и ужасено мучене на волове. После настъпи тишина. И тогава отдалеч се дочу дрънченето на сбруите на кралската карета, която се приближи откъм пътя и закова пред сринатия мост.
Без да губи нито миг, Мак се приближи към каляската.
— Ваше Величество! — извика той. — Все още има време!
— Какви ги говори този? — попита Мария-Антоанета. — Мостът е задръстен. Ние сме загубени.
— Все още има една възможност — каза Мак.
— И каква е тя, ако смея да попитам?
— Слизайте веднага от каретата, Ваши Величества. Ще купим коне от селяните тук наоколо и ще се върнем обратно към Париж, което ще заблуди преследвачите ви, а после ще тръгнете по друго разклонение към границата и ще пресечете от съвсем различно място. Все още има време да се спасите.
Луи се обърна към жена си:
— Какво мислиш?
— Звучи ми прекалено рисковано — отвърна Мария-Антоанета.
Кралят протестираше, Мария изобщо отказваше да мисли, но накрая се съгласиха. Мак ги прикотка да излязат от каретата. Те стояха под ранното утринно слънце с доста глуповат вид, сякаш не бяха свикнали да стоят на собствените си крака. Мак избърза напред и нае коне. Беше изчислил, че все още имат шанс да се измъкнат. В крайна сметка никой не знаеше, че кралят е тук. Никой, освен Друе, а той го бе оставил на сигурно завит под шубрака в Сен Менеулд.
Кралят се приближи към доведените от Мак коне и се покачи върху единия доста колебливо. После Мария-Антоанета се качи на другия кон. Най-после всичко беше готово.
Но тогава, тъкмо преди да потеглят, по пътя се Появи облак прах, който ставаше все по-голям и после се раздели на отделни ездачи. Беше Друе, който яздеше на чело на хиляда въоръжени войници.
Като забеляза голямата жълта карета, той извика:
— Кралят и кралицата! Арестувайте ги! Трябва незабавно да ги върнем в Париж!
Гвардейците направиха както им беше заповядано. Друе препусна към Мак.
— Ето че пак се срещнахме. Ти ми направи лоша услуга, гражданино. И мисля да ти го върна по същия начин.
Той махна на двама гвардейци и каза:
— Тоя човек е контрареволюционер. Дръжте го!
Мак попита:
— Кажи ми само едно нещо. Как успя да стигнеш дотук толкова бързо?
— Е, не с твоя помощ — отвърна Друе. — За мое щастие дойде този джентълмен и ми се притече на помощ.
Приближи се още един ездач и Мак разпозна в него Фауст.
— Пак ли ти! — хлъцна той.
Фауст се усмихна самодоволно.
— Лесно се отървах от войниците, после намерих този човек, помогнах му и така попречих на ужасния ти замисъл.
Тогава се появи Мефистофел.
— Пуснете този човек — каза той на Друе. Друе се изплаши много от демона, но каза:
— Той е заловен и ще бъде съден от трибунала.
Обаче Мефистофел каза:
— Съжалявам. От този момент нататък действието се поема от свръхестествените сили.
И той сложи ръка на рамото на Мак. И двамата изчезнаха. Само след миг Маргарита също изчезна.
ЧАСТ ОСМА
ПРИСЪДАТА
ГЛАВА I
След като Мефистофел си тръгна от Варен, в спомените на Мак настъпи кратко прекъсване. Той изпадна в странен сън, но подробностите му се изплъзваха. После вече спря да сънува и накрая се събуди.
Видя, че лежи на зелена кушетка в някакво доста странно място. Опита се да различи подробностите, ала те се изплъзваха пред очите му. Но той знаеше, че съществува едно единствено място на света с подобна кушетка. Това сигурно беше кабинетът на Мефистофел в Лимбо!
Той стана и се огледа. През един нисък свод се виждаше друга стая, а в нея беше сандъчето със заключената в него картина на Ботичели.
Чу се звук от отваряне на врата и Мак се обърна, готов за нови неприятности. Влезе Илит. Беше облечена в бежова права рокля до средата на изваяния й прасец. Дългата й черна коса беше вдигната на висока прическа и закрепена с гребени, имитация на черупка от костенурки. Лицето й беше бледно както обикновено, но две кръгли петна руж на двете й страни му придаваха малко цвят.
— Всичко свърши — каза тя. — Това беше последното събитие, при което трябваше да правиш някакъв избор.
— И на мен ми се стори, че Мефистофел каза същото! И какво сега?
— Сега ще започне съдът. Натам съм се запътила. Само наминах да видя как си.
— Много мило от твоя страна. Очевидно аз не съм поканен на процеса?
— Не съм чувала да си! — отговори Илит.
— Типично за тях — в гласа на Мак се долавяше горчивина. — Мефистофел беше целият усмивки и внимание, когато трябваше да свърша нещо, а сега, понеже дойде краят, дори не ме канят на празненството.
— Смъртни рядко биват канени да присъстват на подобни събития — обясни Илит. — Но, разбира се, ми е ясно какво искаш да кажеш.
— И кога ще си получа наградата?
— Не зная нищо по този въпрос — отвърна Илит. — Ще трябва да чакаш. Това е Лимбо, а в Лимбо хората чакат.
Илит изчезна с грациозно движение на елегантните си ръце. Мак закрачи насам натам из стаята, после
