ИЗИСКВА СЕ ДОКАЗАН БОЕН ОПИТ
Да включва: операции под прикритие, взривни, рейдове, унищожение, засада, набези и диверсонни. Предпочита се биография в следните единици: Имперска гвардия, Търговска десантна дивизия, Танх, някои специфични планетарни сили (моля проверете при рекрутиращия).
УСЛОВИЯ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НЕ СЕ ОБСЪЖДАТ
Стандартен договор
Индивидуални качества на опитни индивиди или единици няма да се записват в случай, че произходът не е от приятелски сили.
Квалифицирани командоси, индивидуално или на подразделения, да кандидатстват при полковник Стен, Брейкър Хаус, ЯТ1…
Стен изчете обявата на екрана и леко потръпна.
— Ти ли написа това?
— Ми да — каза Алекс и надигна кутията бира.
— И си го пуснал по цялата планета?
— Ми да.
— И мислиш, че е адски забавно, нали?
— Ми да — съгласи се Алекс и отвори следващата бира.
Глава 13
Стен погледна мъжа срещу себе си и реши, че е потенциално опасен. Малко по-висок от него и доста по-тежък. Част от ястребовото му лице се движеше сковано — пластична реконструкция, предположи Стен.
Мъжът вероятно имаше скрито оръжие, насочено в Стен под масата. „Дано само не помисли да го използва“ — каза си Стен и хвърли поглед към Алекс, който се беше отпуснал на близкия стол, привидно задрямал.
— Всички са стари кранти — бодро заяви мъжът с ястребовото лице.
— Кой не е? — сви рамене Стен.
— Имам седемдесет и осем души…
— Седемдесет и двама — намеси се Алекс, без да отваря очи. — Двама в болницата, един вчера го пречукали, и трима в зандана, а ти нямаш мангизи да ги освободиш.
— Добри мъже — продължи мъжът с привидно равнодушие. — До един с боен опит. Половината са бивши гвардейци, останалите съм ги обучавал сам. По-добро не можете да намерите, полковник. — Много преднамерено сложи званието на Стен в кавички.
— Впечатлен съм, майор Восберх — каза Стен.
— Аз пък не съм, от договора, който предлагате — заяви мършавият офицер. — Прочетох обявата. Религиозна война. Двама скапани пророци. Търговски съвет, по дяволите! И тези… тези яничари.
— Разбрали сте всичко много добре — съгласи се Стен.
— И очаквате да натикам хората си в този въртоп за някакъв си скапан стандартен договор?
— Да.
— Няма начин.
Стен се наведе над масата.
— Вашата единица ми трябва, майоре.
— Но няма да я получите на тази цена.
— О, ще я получа. Случай първи: подписали сте за Алдебаран II; вашата страна е загубила. Следващ: бунтът на Кимкуи; въстаниците са победили и вие сте духнали от планетата, като сте изоставили повечето си снаряжение. Следващ: система Тарвиш. Подписали са примирие преди да пристигнете. Вие сте неудачник, майоре. Както каза моят старши сержант, дори не можете да си позволите да откупите бойците си от дранголника!
Восберх бавно стана и едната му ръка много небрежно посегна към копчето на куртката му.
— Не правете това, майоре — продължи Стен. — Седнете, моля. Вашите бойци ми трябват — и вие също ми трябвате жив, за да ги водите.
Восберх се стъписа. Стен не беше помръднал.
— Добре. Извинявам се, че изтървах нервите си.
Стен кимна, а Алекс стана и тръгна към бара. Върна се с три чаши. Стен отпи от едната.
— Да речем, че още съм на тезгяха — каза Восберх, след като отпи. — Работата е да разкараме тези яничари с техния шеф, нали така?
Стен изръмжа.
— Ами… — каза Восберх, изведнъж заинтересуван от нещо, което, изглежда, прочете в изражението на Стен. — Е, на това ще се върнем след малко. Как го правим? По-точно.
— Все още не съм уточнил отделните цели. За начало правим базата си на една планета, казва се Небта. Това би трябвало да зарадва бойците ви.
Алекс подаде на Восберх един фиш и продължи:
— Никакви големи кампании. Никакви комюникета. Убийства. Малки набези. Никакви десанти и отбрана. Атака — и изтегляне. С малко жертви.
— Всички казват, че жертвите ще са малко. — Восберх започна да се отпуска.
— Тъй като аз ще бъда с десантните сили, имам интерес броенето на труповете да е кратко — каза Стен.
— Окей. Да речем, че ще приема стандартен договор. Как се плаща?
— Половината в аванс, на сметките на бойците.
— С това ще се оправя аз.
Стен не каза нищо.
— Как ще се уреди плащането? — продължи Восберх.
— Неутрална сметка на Първичен свят.
— На Първичен свят? А Империята?
— Проверих. Те дори не знаят къде се намира звезден куп Лупус. Частна война. Никакви имперски интереси. Повярвайте ми, проверих.
Восберх ставаше все по-дружелюбен.
— Кога се плаща остатъкът? Когато тоя Ингилд бъде разпънат на кръст?
— Когато се свърши работата.
— Пак се връщаме на това, нали? Може би… може би „полковник“ Стен крои някакви свои планове? Може би след като свършим с янците, ще се появи нова цел?
Стен мълчеше.
— Някакъв си забутан звезден куп — каза Восберх. — Древна военна сила и религия, които никой не приема сериозно. Това може да се окаже доста интересно, полковник.
Допи чашата си, стана и протегна ръка.
— Приемаме договора, полковник.
Стен стисна ръката му и Восберх изведнъж се вкочани и застана мирно. И отдаде чест. Стен отвърна на поздрава.
— Сержант Килгър ще ви осигури пари за необходимите разходи. Вие с единицата си трябва да се снабдите с всичкото необходимо въоръжение и екипировка и да бъдете в готовност за дебаркиране от планетата не по-късно от десет стандартни дни от настоящата дата.
