наля вино в един бокал и загълта. На Стен му се стори, че забелязва бързо прикрито отвращение, пробягало по лицето на Матиас.
— Пийте, полковник, пийте — каза Пророкът. — Чест, каквато не ви спохожда всеки ден.
Стен кимна учтиво, наля си чаша вино и отпи.
Теодомир засия и потърка ръце.
— Кажете ми, полковник. Какво му минава през ума на един войник в навечерието на битката?
Стен се усмихна.
— Почти нищо.
Пророкът кимна, уж че разбира.
— Мда, представям си, че всички мисли в такъв момент са от земен характер. Мисли за плътта. Лично аз, като ваш духовен водач, напълно го одобрявам… И, полковник, един малък съвет. Като мъж към мъж. Зная, че на Санктус ще се намерят много жени, както и… хм, мъже… които с готовност биха споделили последните ви часове.
На Стен отново му се стори, че забелязва едва загатнато отвращение на лицето на Матиас.
— Благодаря за съвета, ваше светейшество. — И след малка пауза: — А сега моля да ме извините, чакат ме много недовършени неща.
Пророкът се засмя и му махна великодушно с ръка.
— Вървете по работата си, полковник. Вървете.
Стен се поклони, отдаде чест, обърна се кръгом и излезе. След като вратите се затвориха със съсък, усмивката на Теодомир се стопи.
— Знаеш ли — промълви той на сина си, — този човек може да се окаже много опасен.
— Уверявам те — възрази Матиас, — той е напълно предан на нашата кауза.
— И все пак — каза Пророкът. — В самия разгар на битката, ако ти се удаде възможност…
Матиас се стъписа.
— Какво ми говорите, татко?
Очите на Пророка се впиха в неговите, за да напомнят на младия мъж къде му е мястото. Накрая Пророкът се изсмя и напълни отново чашата си с вино.
— Просто хрумване. Приемам уверението ти за предаността на полковник Стен.
После махна на сина си да напусне и Матиас излезе. Пророкът се изкикоти още веднъж, изпи виното до дъно и си наля още.
— Много още има да учиш, синко. Наистина много.
Глава 33
Комплексът Ърич беше планиран не по-зле от всяко депо на Гвардейска дивизия. Беше единствената придобивка на цивилизацията на иначе пустинната планета. От двеста километра височина приличаше на едно огромно U. При отворения край на това U имаше плитък океан, удобен за изпитание на двигателите, площадка за кацане по фиксирана траектория и, разбира се, „мек“ участък за главоломно кацане.
При извивката на въпросното U се намираше самата корабостроителница, а в центъра й — грамадната гърбица на завода за монтаж на двигателите към корабните корпуси. Покрай завода се редяха машинните цехове, защитените и скрити в бункери складове за химическо гориво, стоманолеярните и прочие.
По едната страна стояха на пристан главните елементи на янската флота — няколко предишни имперски кръстосвача, няколко преустроени леки унищожителя и цяла орда корабчета за патрул в атмосферата и близка орбита. Плюс, разбира се, необходимият поддържащ транспорт — танкери, ремонтни кораби.
От другата страна на U-то се редяха безкрайни километри казарми за янските бойци, когато слязат от корабите си. В момента там бяха разквартирувани приблизително девет хиляди янци, също толкова количество работници и охрана, както и самият командващ генерал Суитан Кърия.
Глава 34
Одо следеше отмерващия секундите до спускането екран с половината си внимание. Другата половина слушаше монотонното излияние зад него, идващо от хуманоида, за когото Одо понякога се улавяше, че съжалява, задето не е бхор.
— О, да — продължаваше Алекс. — И бритският генерал заповядал на взвода да иде нагоре по хълма и да вземе главата на Рижия Рори. И тръгнал с рев нагоре взводът. И после тряс и прас, и после — тумпа, лумпа тумпа, търкалят се надолу главите на бойците. И бритският генерал гледа нагоре, а там, на хълма, стои великанът. И вика: „Аз съм Рижия Рори от Долината! Прати ми най-добрата си рота!“ И бритският генерал почервенял още повече и вика: „Адютант!“ И адютантът вика: „Сър?“ И бритският генерал рекъл: „Адютант, я прати най-добрата ми рота! Искам главата на тоя мъж!“
И адютантът вика: „Слушам, сър!“ И пратил нагоре по склона най-добрата рота на полка!…
И стрелката се премести на нула, и Ото натисна бутона. Алекс прекъсна разказа си, защото бхорският капитан бе много зает.
— В името на Сарла, на Лараз и… и на всички останали богове — измърмори Одо, след което изви косматата си глава и изгледа Стен.
— Знаеш какво ще стане, полковник. Тия пънове, дето ни доведоха тук, сигурно ще се покрият в мига, в който навлезем в атмосферата на Ърич.
— Съмнявам се.
— Защо?
— Защото не съм им платил и защото Паррал ще нареди да ги насекат на късчета, ако го направят.
— Но какво ще стане, ако все пак го направят? — Одо изпъшка. — Виждаш ли, полковник, опита се да ме направиш войник и ето, че губя всичко. Много скоро ще бъда един пъшкащ първичен бхор.
— Това по-различно ли е от начина, по който говориш сега? — попита с интерес Алекс. Одо само се озъби.
Одо, тримата от екипажа на бхорите, Алекс, Стен, Матиас, Игън с двама компютърни специалисти и неотлъчният Кършайн запълваха командната кабина на „Адърстън“. Опакована надлежно в укрепените противоударни каюти беше първата вълна — две роти от бойците на Матиас и хората на Восберх.
В пространството около тях висяха петдесетте бхорски лихтера, натоварени с командосите на Филипс и останалата част от силата на Матиас.
Одо се втренчи в Стен в очакване той да каже може би нещо благородно. Устата на Стен беше твърде пресъхнала за геройски речи; той само махна с ръка и Одо включи двигателя на пълна тяга и насочи кораба към повърхността на Ърич.
Постовите янски кораби бързо бяха унищожени от нискоскоростните прихващащи ракети, които бхорските лихтери бяха изстреляли преди два часа. Нямаха шанс да предупредят планетата долу.
Първия намек главната база получи, когато малко над атмосферата се взривиха петте ядрени глави с мощност по един килотон. Никаква радиация, никаква ударна вълна, само продължителна електромагнитна пулсация, от която всички янски сензори моментално зациклиха.
Докато се включат вторичните алармени вериги, „Адърстън“ и бхорските щурмови лихтери вече бяха в атмосферата.
Когато алармите за атака запищяха, янските стрелци затичаха към позициите си. Един янец, по-бърз, по-трениран или по-чевръст от останалите, се добра до огневата си установка земя/въздух и ръчно насочи и изстреля петте ракети в небето.
Над него един от бхорските съдове за тактическа въздушна атака се превъртя на деветдесет градуса и на пълна тяга се насочи към терена. На пилота му остана време само колкото да свали маскировката на многоцевното оръдие преди първата янска ракета да профучи и да превърти лихтера като вретено.
Ускорението скочи над 40 Твърде много дори за масивните бхори. Пилотът и помощник-пилотът почерняха. Милисекунда по-късно втората и третата янски ракети удариха право в лихтера.
В утринното небе разцъфна огнено кълбо. Корабите около него се гмурнаха за атака.
