колона. Командната капсула беше съоръжена със здрав стоманен мехур, с малки процепи за виждане, а самият този мехур беше подсилен с мрежесто скеле. И накрая, просто за да се доунищожат и последните естетически качества, каквито можеше да притежава тумбестият ръждясал варел, от двете страни на средния сектор бяха заварили два двигателя „Юкава“. Направляващите дюзи мятаха анемонови отблясъци точно зад носовия конус.
— Красота, нали, сър — заяви отривисто Восберх.
Стен едва потисна тръпката си.
— Най-добрият дизайн за бомбардировач самоубиец, който съм виждал — продължи Восберх. — Смятам, че имате шанс седемдесет на трийсет, когато се блъснете в завода.
— В коя посока? — попита Стен.
— Вие избирате. — Восберх се усмихна. След което стана сериозен.
— Между другото, полковник. Два лични въпроса?
— Давай, майоре.
— Първи. Ако допуснем, че вие, ъъ, не сполучите и по някаква зла съдба се възнесете в онзи Велик палат за Вечен отдих в Небесата, кого сте избрали за свой заместник?
Стен също се усмихна.
— След като ти и Филипс ще дебаркирате заедно с мен на „Адърстън“, въпросът не е ли безсмислен?
— Ни най-малко, полковник. Виждате ли… една малка тайна, която не съм споделял с вас досега… аз вярвам, че съм безсмъртен.
— Аха — каза Стен.
— Тъй че въпросът е много важен за мен. При никакви обстоятелства няма да предам командването на моите хора на Филипс. Тя е арогантна, нагла, безмозъчна… — Списъкът от обиди на Восберх моментално се изчерпа.
— Допускам, че Филипс изпитва абсолютно същото към теб, майоре.
— Сигурно.
— Ще размисля над първия ти въпрос. Вторият, майоре?
— Този рейд над Ърич. Има ли някакъв шанс това да сложи край на войната?
— Съвсем не, майоре. Ще ни остава все пак да забършем пръсналите се тук-там янци… както и да се оправим с Ингилд. Защо?
— Предупредих ви веднъж, полковник. Мигът, в който Паррал или онази тъпа марионетка пророк, която той дърпа, разберат, че печелят… — Восберх прокара палец по гърлото си.
— С наемниците — продължи той, — в случай че не сте го разбрали, винаги е по-лесно да се разплатиш със стомана в гърлото, отколкото с кредити от кесията.
— Добра мисъл, майоре. Отговорът — както казах. Тази война дори не е започнала.
Восберх отдаде скептично чест и се отдалечи.
— Какво е това, сержант? — попита Матиас, зяпнал камарата дърва, пластмаса и цимент.
— Дяволско нещо, капитане — каза Алекс. — И трябва да ти кажа, че не може повече да съществува. Вие сега тренирате, капитане. Вдигай отделението и унищожи това нещо.
Матиас се навъси, но послушно преметна през рамо демопакета, пълен с пластмасови блокчета с теглото на истински взривове и кордата, симулираща детониращия фитил.
Даде знак на отделението и след като Алекс се отдръпна, се нахвърлиха върху макета и се засуетиха над някои ключови места, за да поставят „взривовете“ и да ги свържат с детонаторния фитил.
Алекс погледна стоп-часовника си и с неохота призна, че дори и фанатиците могат да бъдат добри понякога. Макетът всъщност симулираше един от тръбните люкове, които рейдът трябваше да унищожи на Ърич.
Матиас и хората му свършиха и се върнаха на бегом при Алекс, като влачеха симулативния детониращ фитил. Без дори да се е задъхал особено, Матиас спря и отдаде чест.
— Е, сержант?
— Мисля, че времето ви е добро — каза Алекс. — Сега. Два пъти по-бързо, и получаваш похвала пред строя. А нощес се връщаме и повтаряме упражнението. На тъмно.
Площадката за кацане беше осеяна с още такива тренировъчни макети и на всеки от тях смесен екип от наемници и сподвижници на Матиас повтяраше онова, което бойците трябваше да могат да извършат замаяни, ранени, обгазени или заслепени, когато щурмовата сила удареше Ърич.
Гневният вой на Одо беше умерено страховит.
— Броня!? Лазерно оръдие!? Щитове!? Химическа защита!? Кълна се в майчината си брада, имаш ли някаква представа колко време ще ми трябва, за да върна лихтерите ни в полезна конфигурация?
— Не се тревожи за това, Одо — успокои го Стен. — Вероятно всички ще загинем на Ърич и няма да имаш никакви проблеми.
— Прав си — съгласи се Одо, засия и тупна Стен по гърба. — Кълна се в дядовата си утроба, изобщо не бях се сещал за това. Ще ударим ли по един стрегг за тази мисъл, полковник?
— Матиас?
— Шестстотин обучени мъже, всички в наличност и готови.
— Восберх?
— Готови сме.
— Филипс?
— Всички екипи обучени, наясно с целите, готови за изпълнение.
— Игън?
— Разузнаване, ЕКМ, сензори в готовност.
— Сержант Килгър?
— Няма пъ-роблеми — изпръхтя Алекс.
— Заповед номер едно — каза Стен. — Всички бойци ограничени в зоната на базовия лагер, считано от този момент. Можете да уведомите бойците си, че единици на Паррал патрулират около нашия периметър с инструкции да стрелят при всеки признак, че някой войник прави опит да дезертира. Качваме се на борда след две денонощия. Очаквам всички да минат на пълна протеинова диета и вода и цялата екипировка да бъде двойно проверена и противоударно опакована. Ще се качим на борда, когато двамата с Матиас се върнем от Санктус.
Той ги огледа строго.
— Това е всичко, господа.
Глава 32
Стен стоеше мирно пред малкия олтар в кабинета на Пророка. До него беше Матиас. Теодомир сипеше порой от молитви и размахваше кадилницата във всички посоки на компаса.
Накрая се приближи до Стен, спря пред него и попита напевно:
— Кой води кандидата?
— Аз — отговори Матиас.
— Извършени ли са ритуалите на очищение?
— Да.
— И доказа ли се този мъж достоен за Таламеин и за всичко свято, на което ние държим?
— В това се заклевам — каза Матиас.
— На колене — заповяда Пророкът.
Стен се подчини.
Теодомир докосна леко раменете му с кадилницата и отстъпи назад.
— Стани, о, Верни. Стани като воин на Таламеин.
Стен едва успя да се изправи, а Теодомир вече беше плеснал бутона, който скри малкия олтар. После си
